В дебата бяха обсъдени темите:
-
Как промените в законодателството за ВЕИ влияят върху цената на електроенергията и върху нивата на замърсяване на въздуха, а оттам - и върху здравето на населението?
-
Какво е значението на преговорите с американските ТЕЦ за цените на тока и продължаването на работата на ТЕЦ Бобов дол за околната среда и качеството на живот в България?
-
Какво се случва с осъществяването на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради?
В рамките на заключителната серия дебати по проекта „Да говорим (на) открито: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда“ на „Сдружение за изследователски практики“, на 23 март 2015 г. в Червената къща се проведе обсъждане на политиките на България в областите енергетика и климат. В дебата се включиха Виктор Лилов от наскоро учреденото „Движение за европейско обединение и солидарност“ (ДЕОС), Борислав Сандов (ПП "Зелените"), експертите на Сдружението Петко Ковачев и Антоанета Йотова, НПО и граждани. Модератор беше Иван Бедров.
Поканата за участие в дебата беше отправена към всички политически сили представени в 43 Народно събрание на Р. България. Партиите не заявиха интерес да участват в публична дискусия по заявените проблеми. Реакцията на партиите е напълно в синхрон с последния доклад[1] на асоциация „Прозрачност без граници“, в който представянето на България е тревожно ниско и по трите изследвани показателя – прозрачност (13%), почтеност (25%), равенство на достъпа (38%).
Какво се каза по въпросите на дебата:
Как промените в законодателството за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) влияят върху цената на електроенергията и върху нивата на замърсяване на въздуха, а оттам - и върху здравето на населението?
СИП (Петко Ковачев): Свидетели сме на непублични разговори за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), чиято цел е насочена към натиск на цените на електроенергията от ВЕИ надолу. Като цяло, обявените цели от управляващите да се намали натиска от големите ВЕИ централи и да се облекчат малките, индивидуалните играчи, не получават подкрепа. Всъщност няма либерализиран пазар, няма равнопоставеност на тези, които искат да инвестират главно за собствени нужди и да търгуват с разликите. ВЕИ са точно този сегмент на енергийния сектор, който почти не емитира парникови и други замърсяващи газове, не оказва пряко влияение върху здравето на хората, а цените на произвежданата енергия намаляват с най-големи темпове.
ПП „Зелените“, Борислав Сандов: Подходът на управляващите за промени в закона за енергетиката (ЗЕ) е неправилен, тъй като няма да осигури ефективното използване на публични средства, нито практическо прилагане на 3-ия либерализационен пакет на ЕС. Калкулирането на цената на електроенергията от ВЕИ трябва да става по по-ясен и обоснован начин. Правилният подход за промени в ЗЕ е чрез връзка със стратегия за адаптиране към промените в климата (каквато България още няма!), като в тази стратегия се включат подходящи мерки за енергийната сигурност, за решаване на проблема с енергийната бедност, за намаляване на вредното въздействие на ТЕЦ върху околната среда и здравето на хората (а не само „облагодетелстване“ от продажбата на квоти за емисиите на парникови газове!), за повишаване на енергийната ефективност и в индустрията, и в сградния сектор на страната.
ДЕОС (Виктор Лилов): Съгласен е с позицията на Б. Сандов за промените в ЗЕ, с допълнение, че по отношение на субсидиите за ВЕИ е необходима много повече конкретизация. Намаление на цената на тока се постига за сметка на по-висок риск за нормалното функциониране на енергетиката в България и по-голямо замърсяване на околната среда, без да се решават нито проблеми на енергийната сигурност, нито тежките социални въпроси в енергийния сектор у нас.
Какво е значението на преговорите с американските ТЕЦ за цените на тока и продължаването на работата на ТЕЦ Бобов дол за околната среда и качеството на живот в България?
СИП (П. Ковачев): Преговорите с т. нар. „американски“ ТЕЦ-ове (AES и „Контур Глобал“) също се водят встрани от обществото, а те са изключително важни. Това, което изтича е, че от българска страна се предлага намаляване на цените за изкупуване на тяхната енергия срещу удължаване на срока на (или подписване на нови) дългосрочните им договори.
Още по-фрапиращ е проблема с ТЕЦ „Бобов дол“, който получи лиценз и комплексно разрешително за трети блок, който според Договора за присъединяване на България към ЕС трябваше да бъде спрян на 31.12.2014 г. МОСВ носи огромна част от вината за това закононарушение, зад което прозира и политическа сделка между ГЕРБ и собственика на този ТЕЦ - Хр. Ковачки. Това е неприемлива сделка, тъй като е срещу принципите на либерализирания пазар на електроенергия и България може да понесе санкции за незаконна държавна помощ.
Какво се случва с осъществяването на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради?
СИП (Антоанета Йотова): Има: 1) липса на информация за проведен преди стартирането на тази Програма анализ с изводи и препоръки от предишни подобни програми - „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради” на ПРООН (Програма за развитие на ООН, с финансиране от 50 млн. долара и начало 2007 г.) и „Енергийно обновяване на българските домове” (с финансиране от фондовете на ЕС от 50 млн. евро, начало 2011 г., приключва 2015 г.); (2) липса на координация и взаимодействие между МРРБ и сегашното Министерство на енергетиката, което е отговорно за прилагането на Закона за енергийната ефективност (срещу България има повдигната наказателна процедура за невъвеждане на схема за задължения за енергийна ефективност).
ДЕОС (Виктор Лилов): По отношение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради – ако тя е само за санирането им, това няма да доведе до съществено повишение на енергийна ефективност. При липсата на предварителен дебат и непрозрачно изразходване на публични средства, е съмнително постигането на добри резултатите от тази Програма, и е напълно възможен „бляскав провал“.
