Срокът за първо докладване от България за мерки за преодоляване несъответствието на Закона за устройство на територията (ЗУТ) към изискванията на Орхуската конвенция1 е декември 2014 г. Срокът е заложен в Решението от юли 2014 г. на Страните по конвенцията – пълния текст можете да прочетете тук .

Това решение повтаря заключението за несъответствие на българския ЗУТ, съобщено от Комитета за съответствието през септември 2012 г. и „изразява загриженост, че нито законодателните промени, възприети до момента, нито някоя от другите мерки, взети от въпросната Страна, са насочени конкретно към въпросите на българската правна система, които Комитетът установява като несъответстващи на изискванията на Конвенцията, а именно, възможностите на заинтересованите членове на обществеността да оспорват законността на устройствените планове и разрешенията за строителство и експлоатация“

Проблемът е, че макар и подписана от България, Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда на ООН няма механизъм да задължи страните да изпълнят нормите й и мерките остават въпрос на национална добра воля на подписалите я.

По отношение на несъответствието по Орхуската конвенция на ЗУТ, който е сред най-често изменяните закони на България, страната ни не е въвела в направените в него през последните 2 години изменения нито една от мерките, изисквани от Комитета по съответствие. Нещо повече, налице е влошаване на контрола върху строителния процес при измененията от есента на 2012 год. – като се ограничиха дори правомощията на държавния сторителен контрол (ДНСК).

Препоръките за промени в ЗУТ, изтъкнати от Решението на страните по Орхуската конвенция , са:

1. Да се осигури достъпът на всички членовете на обществеността, включително на природозащитните организации, до правните процедури по Общите устройствени планове, по Подробните устройствени планове, а също и до правни процедури по свързани с плановете стратегически становища по екологична оценка;

2. Да се осигури достъпът на заинтересованите членове на обществеността, включително на природозащитните организации, до процедурите по оспорване и преразглеждане на разрешенията за строеж и експлоатация.

Очакваните мерки са свързани с констатациите в Решение на Комитета за съответствие с Орхуската конвенция от 28 септември 2012 г., с което се установява, че ЗУТ не само не гарантира гражданско участие при взимане на решения по екологични въпроси, но и изрично забранява и ограничава всякаква гражданска активност по отношение на най-важните действия на властите в областта на околната среда – устройствени планове (ПУП и ОУП), строителни разрешения и актове за въвеждане в експлоатация на строителни и индустриални обекти. Нещо повече, според това решение на Комитета, българският ЗУТ изрично препятства достъпа до информация, а също забранява предоставянето на мнение или обжалването – за всички граждани, дори собствениците, които са непосредствени съседи до съответните обекти.

Текстът на Решението на Комитета за съответствие с Орхуската конвенция от 28 Септември 2012 е прикачен в превод.

Процедурите по ЗУТ (Закон за устройство на територията) към момента във връзка с достъпа на обществеността, включително на природозащитните организации, до правните процедури по Общите устройствени планове, по Подробните устройствени планове, а също и до правни процедури по свързани с плановете стратегически становища по екологична оценка са следните:

1. Към момента ЗУТ не позволява обжалване на влезлите в сила разрешения за строеж, както и, че те не подлежат на отмяна (чл. 156 от ЗУТ).

2. Процедурите по изработване и приемане ОУП и ПУП са разписани подробно в ЗУТ. Обжалването на даден ПУП, след приемането му може да стане само от подадена жалба от заинтересовани лица, като по смисъла на закона това са: Заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана (чл. 131), т.е. например при влязъл в сила ПУП на част от НП Пирин или НП Рила, единствен жалбоподател може да бъде концесионерът, държавата или общината. Тук широката общественост и природозащитните организации нямат възможност да обжалват, макар да се отнася за обекти с национално значение.

3. Възможност за участие на обществеността се дава в моментите на изработване на ОУП, ПУП и в процеса на издаване на разрешения за строеж като информацията задължително се качва на интернет страниците на общината, в която е разработвания план или инвестиционен проект. Информацията за изготвянето на ОУП, ПУП и процеса на издаване на разрешения за строеж се предоставя и чрез процедурата за обявяване до засегнатото население за дадено инвестиционно намерение или план чрез ЗООС (Закона за опазване на околната среда) и поднормативните му актове.

4. Изработеният проект за подробен устройствен план се съобщава от общината на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано и в "Държавен вестник" (чл. 128). Важен момент е алинея 3: Когато проектът за подробен устройствен план е за част от населено място или селищно образувание в обхват до един квартал, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, обявлението по ал. 2 не се обнародва в "Държавен вестник", а се съобщава на заинтересуваните лица. Много от казусите, по които работят природозащитните организации се намират точно в такива територии.

5. Решенията за приемане на ОУП, ПУП и издадените разрешителни за строеж се публикуват и в „Държавен вестник“.