Хаос в данните прави решенията за паша на животни уязвими за лобистки интереси

снимка на Вера Стаевска

Във връзка с работата на междуведомствена работна група за пашата в националните паркове,  създадена със Заповед № РД09-1036/01.10.2024 г. на министъра на земеделието и храните,  от инициатива „Зелени закони“ предоставихме на участниците доклад върху пространствените данни за пасищата, налични в системите на МЗХ и АГКК. Докладът е изготвен от Георги Попгеоргиев, Димитър Плачийски  и Стефан Аврамов върху пространствени данни от двете системи в рамките на инициативата „Зелени закони“ по проект, финансиран от фонд „Активни граждани“ https://www.activecitizensfund.bg

  • Накратко, констатираме огромни несъответствия между данните за ползването на земя за пасища, данните за Начин на Трайно Ползване (НТП) в кадастъра и слоя за опазване на Постоянно Затревени Площи (ПЗП) в системата на министерството на земеделието и храните. На практика в България липсва цялостна статистика за пасищата, въз основа на която да се вземат управленски решения, свързани с опазване на тревните екосистеми и пашата на животни. Реално е възможен произволен избор на цитиране на ситуативно удобната система за наличието на пасища като оправдание за управленски решения за предоставяне на земя и субсидии, мотивирани от външни интерени, а не от реална полза за опазване на планинските екосистеми или поминъка на селските стопани.

Ето и основните данни, като подробния доклад можете да видите тук:

По-малко от 30% от ползваните пасища, включени в слоя физически блокове „Пасища, мери, ливади“, се опазват в слоя „Постоянно затревени площи“ в системата от данни на Министерството на земеделието и  храните (МЗХ). Почти 13 000 км2 земеделски земи, ползвани като пасища, не са включени в слоя „Постоянно затревени площи“ и не се опазват от него.

В слоя „Постоянно затревени площи“ в системата на МЗХ са включени основно терени, отразени като различни типове пасища и ливади в системата на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Има съответствие между целите на слоя и начина на трайно ползване по кадастъра за включените в него терени. 

Що се отнася до слоя физически блокове „Пасища, мери, ливади“, анализът показва, че:

  • под 44% от ползваните като пасища земи се водят в кадастъра като пасища и ливади;
  • Над 30% от ползваните като пасища земи се водят в кадастъра като ниви и изоставени орни земи;
  • Почти 10% се водят в кадастъра като различни категории горски територии;
  • Останалите 16% се водят най-различни категории по начин на трайно ползване (НТП), които нямат нищо общо с пасища и ливади.

На практика 56%, или повечето от пасищата в слоя физически блокове „Пасища, мери, ливади“, не са категоризирани като пасища в кадастъра.

Земи държавна собственост, ползвани като пасища и включени в слоя „Физически блокове – ПМЛ“:

  • Почти 1000 км2 държавни земи, които се ползват като пасища (слой физически блокове „Пасища, мери, ливади“ - ФБ ПМЛ), се водят в кадастъра като ниви и изоставена орна земя.
  • Няколкостотин квадратни километра, ползвани като пасища (ФБ МПЛ), се водят в кадастъра като облесени и различни типове горски територии.
  • 34% от държавните земи, ползвани като пасища, не се водят пасище в кадастъра.

 

Общински земи, ползвани като пасища и включени в слоя „Физически блокове – ПМЛ“:

  • Над 40% от общинските земи, ползвани като пасища, са отразени в кадастъра като някакъв тип горска територия или дървопроизводителна площ.
  • Около 7% от общинските земи, ползвани като пасища, са отразени като ниви или изоставена орна земя.
  • Над 13% се водят в някакви други категории НТП, които нямат нищо общо с пасища и ливади.

Слоят „Постоянно затревени площи“ (ПЗП) е крайно неравномерно разпределен по територията на България, включително и в общините, където би трябвало да има много пасища. Процентът пасища в слоя ПЗП в различните общини варира от 0% за силно урбанизираната община Пловдив до почти 32% за община Годеч, като за повечето общини той е под 5% от тяхната площ.

Слоят „Физически блокове - Пасища, мери и ливади“, тоест земите, ползвани като пасища, също варира значително по общини. Водеща е община Годеч, където почти 50% от терена й се ползва като пасище, а силно урбанизираната община Ямбол е на последно място с малко под 4% от територията ѝ ползвана за пасища. Трябва да отбележим община Пловдив, която е с 0% пасища в слоя ПЗП, но има над 5% от площта си, ползвана за пасища (слой ФБ – ПМЛ).

Националните паркове:

  • Почти 400 км2 или почти 20% от териториите на трите национални парка са включени в слоя „Постоянно затревени площи“. Реално чрез предоставяне за пасища на ценни местообитания в националните паркове държавата отчита пасища, които постепенно изчезват от мерите на населените места.
  • Процентът площи е най-голям при НП Централен Балкан, с почти 33% от площта му включени в слоя ПЗП, над 16% за НП Рила и най-нисък в НП Пирин с 1% от площта му включен в слоя ПЗП.
  • Почти 6% от слоя ПЗП за България се намира на територията на трите национални парка, чиято основна цел, вписана в Закона за защитените територии, не е стопанско ползване, а според чл. 18 ЗЗТ: 
    1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;
    2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;
    3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;
    4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.
     
Прикачени файлове: 
PDF icon report-grassland-gis-2024.pdf

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари