Проектът за програмна декларация на правителството ГЕРБ-РБ-АБВ-ПФ представя една неамбициозна business-as-usual визия за развитието на българската енергетика. Напълно запазен е традиционният подход на фокусиране в големите енергийни проекти – АЕЦ, газопроводи, добив на нефт и газ. В същото време изглеждат забравени проблемите с ТЕЦ (вкл. от гледна точка на действия, необходими за реагиране на промените в климата), преносната инфраструктура за електроенергията и др. Липсва индикация за желание за реформа на цялата система, както и визия за дългосрочните цели или дори за целите на един 4-годишен мандат. Липсват предложения за сериозни структурни реформи (освен създаването на министерство на енергетиката), липсва визия за „позеленяване“ на енергетиката, липсва темата за връзката на климатичните промени и сектора, съгласно приетата в края на октомври Рамка на ЕС за пакет „климат-енергетика“ до 2030 г. Последните са бегло отбелязани в раздел 15 „Екология и опазване на околната среда“: „15.1. Опазване на природата, смекчаване на климатичните изменения и устойчив икономически растеж, чрез енергийна и ресурсна ефективност“.

Положителните тенденции са желанието за нова стратегия на сектора (до 2030 г., но с поглед до 2050 г.) и стратегия за енергийна ефективност, борбата с енергийната бедност (макар и главно с последиците, а не с причините) и желанието за амбициозни инвестиции в енергийната ефективност (при което обаче изглежда не са отчетени множество фактори, които пречат на практическата реализация).

Опасности крие подходът да се абсолютизира някаква имагинерна „доказана икономическа ефективност“, вместо да се търсят сравнителните ползи и разходи от различни алтернативни политики, подходи и решения. За някои от точките липсата на (индикативен) график за реализацията им е основен риск. Например изготвянето на енергийна стратегия след даването на подкрепа или започване реализацията на някои големи проекти би бил поредният фарс, целящ да покаже, че България спазва европейските правила. Стартирането на амбициозната идея за масирана енергийна ефективност без съответната предваритена подготовка също крие големи рискове за компрометирането й.

Основните изводи са, че декларацията в частта за енергетиката:

1. Запазва досегашния подход на подкрепа за големите проекти и отказа от реформа в добива на местни въглища и използването им в ТЕЦ, което е предопставка за отлагане на цялостната реформа и крие риск от поредното пренасочване на корупционните потоци в сектора от „старитe“ към „новите“ управляващи;

2. Задълбочава проблемите в сектора които са породени от повторяемостта както на предприеманите, така и на непредприеманите действия;

3. Продължава подходът на полу-либерализация, псевдопазарни „реформи“, като се запазват всички проблеми, които остават да тежат на потребителите;

4. Предложените решения, вкл. оценените като положителни, не водят като цяло до постигането на основните екологични цели: безопасна, чиста, нисковъглеродна и нискорискова за живота и здравето на хората енергетика. Първо, защото няма посочени цели и индикатори, и второ – защото дори очакваният напредък в тази посока (напр. от идеите за ЕЕ) може да бъде неутрализиран от други идеи (напр. добива на нефт и газ, „Южен поток“, изграден „по европейски правила“).

Към момента не можем да кажем какви цели стоят зад този еклектичен, често плакатно-лозунгов текст. Той очевидно е компилация от различни – и в някои случаи (напр. по отношение на „Южен поток“ или по оста „нови проекти – енергийна ефективност“) взаимно противоречащи си текстове от програмите на различните партии. Но можем да прогнозираме, че без създаването на ясна и обществено приета стратегия за енергетиката, която да отчете проблемите и възможностите и да даде посоката за излизане от кризата, прекратявайки постоянните заигравки (АЕЦ, тръбопровод, ТЕЦ, язовир и т.н.) ни очакват отново мощни катаклизми, породени от поредното управленско „снишаване“ пред реалните проблеми.

 

Следва оценка на всяко от предложенията на програмната декларация на правителството в приоритет 11 „Енергетика“ по системата „ + “ - положително, „-“ - отрицателно, „+/-“ нито положително, нито отрицателно, „Р“ - рисково, „Б.Е.“ - без ефект.

Текстът има и съществена техническа грешка в края, която допуска логическа обърканост за мястото и функциите на отделните предложения за действия (от № 13 до края).

 

11. ЕНЕРГЕТИКА

1. Политическо решение за подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз.

„+/-“ - Неясни са параметрите на този съюз, който може да се окаже прекалено компромисен и да не даде отговор на проблемите, породени от доминацията на Русия като основен доставчик на първични енергийни ресурси в ЕС, силните лобита на ядрената и въглищната енергетика и т.н. България следва да настоява за по-голям фокус върху ЕЕ и ВЕИ в такъв съюз, където освен другите ползи би била и нетен получател на ресурси, знания и технологии, заради изоставането си досега.

2. Неотложни действия за провеждане на пазарни реформи и финансова стабилизация, от които зависи постигането на дългосрочни стратегически цели в енергетиката. Приемане на енергийната стратегия на България до 2030 г. с поглед до 2050 г. и Национална стратегия за енергийна ефективност.

„+/-“ - Положително е само желанието за нови стратегически документи с по-дълъг хоризонт. Всичко останало е забулено в неизвестност – защо да се стабилизира НЕК, защо не се ликвидира БЕХ, кой действия са „неотложни“, отново ли стратегиите ще се правят и обсъждат „на тъмно“ и т.н.

3. Преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Изграждането им само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност.

Р – Предложението изглежда насочено срещу „Южен поток“ и 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, но носи следните рискове:

• Преразглеждането единствено на икономическата ефективност показва неглижиране на останалите потенциално негативни ефекти от тези проекти. Дългогодишната световна практика показва, че манипулативните калкулации, наричани „анализ на разходите и ползите“ на подобни проекти, се използват само за замазване очите на обществото и за засилен корупционен натиск към заинтересуваните инвеститори. След започване на строителството проектите биват „индексирани“ (увеличаване на разходите, удължаване срока за строителство, прехвърляне на частни разходи към публичната сфера и т.н.), с което се бламират всякакви предварителни анализи.
• Тезата за „европейските правила“ в строителството на АЕЦ и на голямата газова инфраструктура е опит за търсене на приемливо лице на неприемливи и вредни проекти.

4. Запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетиката, при гарантиране на безопасността за населението и опазване на околната среда. Продължаване живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.

„ – “ - Идеята е проблемна, както от гледна точка на безопасността, така и за развитието на сектора като „зелен“. АЕЦ не решават нито един от проблемите на съвременната енергетика, нито чрез удължаване живота на старите, нито чрез изграждане на нови мощности. Отказът от разглеждане на алтернативна секторна политика, която включва закриване на 5 и 6 блок след изтичане на проектния им срок (30 г.) може да доведе до сериозни проблеми в бъдеще, поради липсата на готовност за действия в ситуации, напомнящи закриването на блокове 1-4.

5. Подкрепа само за нови мощности, отговарящи на принципа за развитие на системата с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

„ – “ - Подходът блокира либерализацията и оставя силна роля на държавата като (съ-)инвеститор, което поддържа конфликта й на интереси с нейните регулаторни функции и е мощен корупционен фактор. Държавата следва да се откаже от ролята си на раздаващ или не „подкрепа“ за мощности в „традиционната“ енергетика (АЕЦ, ТЕЦ, големи ВЕЦ и т.н.) и да следи за спазването на законодателството. По същият начин следва да се прекрати натискът върху ДКЕВР за определяне на „изгодни“ цени на определени производители.

6. Гарантиране на интереса на българските потребители и бизнеса от справедлива цена на електроенергията чрез следните мерки:
   1. Намаляване енергоемкостта на домакинствата и бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика

 „ + “ - Позитивна мярка, но липсва конкретиката за нейното осъществяване, както и важното разделяне на енергийната ефективност (ЕЕ) в самия енергиен сектор и ЕЕ в останалите сектори. Досегашният опит е по-скоро смесен – има както (бавни) успехи, така и големи провали в прилагането на мерки за енергийната ефективност. ЕЕ в енергетиката е много по-важен фактор за намаляване загубите и съответно – за намаляване на цените на енергията (електроенергетиката). Най-накрая, енергийната ефективност не е нито единственият, нито най-важният фактор за повишаване на конкурентноспособността и сдържане разходите на населението. Това може да се постигне чрез цялостна реформа и чрез смачкване на корупцията, каквито мерки не са предвидени.

2. Избор на нов състав на регулатора ДКЕВР по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост

 „ + “ - По-скоро е положително предложение, но въпросът за начина на избор на състава на ДКЕВР и за гаранциите за независимостта и обективността в работата на ДКЕВР, като цяло, не е засегнат. Тези въпроси следва да бъдат обсъдени публично преди да се пристъпи към действия.

3. Ефективно управление на енергийния сектор чрез създаване на ново ресорно министерство; финансово оздравяване на НЕК

„+/-“ - Положителното е изваждането на сектора в отделно министерство (което все пак трябва да има временен характер –  единствено за да проведе цялостна реформа), а отрицателното – идеята да се оздрави НЕК вместо да бъде оставена да фалира.

7. Приоритет на енергийната ефективност пред изграждането на нови мощности.

 „ + “ - Този приоритет обаче може да бъде реализиран само при наличието на сравнителни анализи за ефектите от двете алтернативи на развитие (сценарий „business-as-usual“ и сценарий „енергийна ефективност“), какъвто няма. Досегашната практика показва, че това обрича масовото развитие на енергийната ефективност на бърза забрава.

8. Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, като до две години обхване 50% от тях.

 „ + “, „Р“ - като цел положителна, като възможност за реализация в посочения срок – по-скоро нереалистична. Изисква се голяма подготовка – законодателство, обучения на работници, създаване на стандарти, изграждане на финансови механизми, убеждаване на хората и т.н., за да може да се започне такова ударно инвестиране.

9. Програма за намаляване на енергийната бедност - увеличаване над 500 000 броя на български домакинства, които получават енергийни помощи.

 „ +/-“ - От една страна това е добра краткосрочна цел, но от друга е индикатор, че кризата продължава и бедността сред населението не се очаква да спадне осезателно във време на този мандат. Необходимо е да има политики за намаляване на енергийната бедност чрез повишаване на доходите, доколкото официално става дума за около 15% от населението (реално енергийната бедност е много по-голяма).

10. Подобряване на информираността на потребителите за техните права, включително програма за образование на потребителите.

 „ + “ - Положителна идея, която изисква време и усилия, разписани, изпълнявани и финансирани с набор от публични и частни ресурси.

11. Завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, в резултат на което бизнеса и домакинствата да могат да избират своя доставчик на ел. енергия. Изграждане на енергийна борса.

 „ + “ - Завършването на либерализацията изисква серия от стъпки, които не са описани в декларацията. Енергийната борса и свързаните с нея структурни и други реформи (които не са споменати) са най-важната част, за да може изборът на доставчик да има и позитивен икономически ефект за клиентите.

12. Икономически обосновано и екологосъобразно развитие на местните енергийни ресурси.

„Р“ - Рисково, доколкото местни енергийни ресурси могат да бъдат „икономически обосновани“, но неекологосъобразни и вредни за околната среда и климата въглища, така и много по-екологосъобразните ВЕИ. В групата на самите ВЕИ има такива, които са спорни от гледна точка на тяхното екологосъобразно използване. Най-накрая като местен източник се счита и уранът, чиято експлоатация е прекратена по екологични и здравни причини, но има някои гласове за възстановяване на добива му. Необходимо е прецизиране на тази точка.

13. Гарантиране на енергийната независимост на страната чрез:
     
    1. Проучване и експлоатация на национални находища на природен газ и нефт

„Р“ - Pисково, доколкото липсва част от законодателството стандарти за безопасна експлоатация и ликвидиране след добива. Необходими са законодателни действия и то още преди да има направени открития.

2. Запазване на мораториума върху сондажи за шистов газ с технология хидрофракинг. Доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави.

 „ + “ - Шистовият газ при съществуващите технологии не е решение за България. Реверсивните връзки обаче трябва да се приоритизират според тяхната степен на полезност и степен на диверсификация на доставките.

14. Продължаване строителството на проекта "Южен поток" само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.

„ – “ - „Южен поток“ е лош проект за България и ЕС.

15. Комплексен преглед на разходите в енергетиката, формиращи крайната цена на електроенергията, чиито резултати да бъдат оповестени публично.

„Б.Е.“ - Подобен преглед няма да има ефект, ако не поражда последващи адекватни действия. Освен това „преглед“ е прекалено слаба форма на анализ във време на тежка криза, когато се налагат и тежки решения. Необходима е пълна ревизия на сектора и действия, които да ликвидират загубите и целенасоченото източване на отделни структури.