ГОРИ, ГОРИ... БОКЛУК (2)
„Зелени закони“ продължава поредицата публикации за изгарянето на отпадъци за енергийни цели, която започнахме в края на 2019г. Целта е да установим дали набиращият сили бизнес се съобразява със законите и законовите ограничения, дали институциите поддържат реални и достъпни данни за отпадъците като първичен енергиен ресурс и как изпълняват задълженията си за контрол и мониторинг, и най-важното – как изгарянето на отпадъци влияе на качеството на живот на населението.
Част II - Закони за (нелегални?) милиони
-
Енергийното законодателство не се занимава с отпадъците като ресурс на първична енергия.
-
Законодателството, свързано с управлението на околната среда е твърде либерално по отношение изгарянето на отпадъци.
-
Повечето от топлофикационните дружества са в нарушение на изискванията на ЕК за предоставяне на държавна помощ.
След националната статистика се насочваме към националното законодателство, за да проверим доколко и как изгарянето на отпадъци в България е нормативно уредено.
I. Енергийно законодателство
Като осми основен приоритет за енергийната сигурност на България в Енергийната стратегия на Република България до 2020 е записан: „(8) Като задача остава и запазване и развитие на централизираното топлоснабдяване, като дружествата трябва да бъдат технически модернизирани и финансово стабилизирани. Активно ще се подкрепят методите за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с акцент върху технологиите, използващи ВЕИ, включително отпадъчна биомаса, растителни и животински отпадъци.“
Доколкото тази стратегия вече изтича, а подготовката на нова е дълбоко засекретена в кабинетите на Министерството на енергетиката, какво ще следва от 2021 г. засега е само обект на спекулации.
Законът за енергетиката (ЗЕ) не регулира изгарянето на отпадъци за енергийни цели. Единствената връзка може да се търси в Глава 11 „Насърчаване на производството на електрическа енергия по комбиниран начин“, в която се определят преференциалното заплащане на тази електроенергия, както и различните привилегии, свързани с изкупуването ѝ, достъпа до преносните мрежи, търговете и т.н. Това е така, защото топлофикационните дружества са с най-много заявления за изгаряне на отпадъци и срещу тях има най-много обвинения, че и в момента изгарят незаконно местни или вносни такива.
В Закона за възобновяемите енергийни източници (ЗЕВИ), има няколко важни постановки, свързани с използването на отпадъците за енергийни цели. Тук ще се спрем само на тези, които имат отношение към производството на електро- и топлоенергия. Горивата за транспорта няма да бъдат разглеждани в този текст.
-
На първо място, чл. 3а постановява, че „При определянето на държавната политика за насърчаване на производството на биогорива от ново поколение се отчита приоритетният ред на отпадъците, включително изискванията относно жизнения цикъл и цялостното въздействие на образуването и управлението на специфичните потоци от отпадъци съгласно чл. 6 от Закона за управление на отпадъците.“
-
С алинеи 1 и 3 на чл. 10 се определят задълженията на кметовете на общините
-
С ал. 1, кметовете се задължават да разработват и внасят за приемане от общинския съвет „общински дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива в съответствие с НПДЕВИ“, които според т. 4 включват и „мерки за насърчаване на производството и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведена от възобновяеми източници, както и такава, произведена от биомаса от отпадъци, генерирани на територията на общината“.
-
В ал. 3, т. 4 на кметовете се вменява и задължението, че отговарят за „опростяването и облекчаването на административните процедури относно малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници и за производство на биогаз от селскостопански материали - твърди и течни торове, както и на други отпадъци от животински и органичен произход, а когато е необходимо – прави предложения пред общинския съвет за опростяването и облекчаването на процедурите“.
-
В ЗЕВИ са дадени още и:
-
Задълженията на министъра на енергетиката да изготвя и представя в ЕК на всеки две години до 31 декември 2021 г. доклад за изпълнението на НПДЕВИ. Определено е какво съдържа доклада, вкл. информация, отнасяща се до използването на биомасата като гориво, изменението в на цените на стоките и земеползването в резултат на увеличаване потреблението на биомаса и други видове енергия от възобновяеми източници, биогоривата от ново поколение, прогнозата за нетното намаление на емисиите на парникови газове в резултат на използването на енергия от възобновяеми източници, прогнозата за свръхпроизводството на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което може да бъде прехвърлено към други държави - членки на Европейския съюз, до 2020 г., прогнозата за потенциала за съвместни проекти за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници до 2020 г., прогнозата за потреблението на енергия от възобновяеми източници, което се предвижда да бъде задоволявано по начин, различен от вътрешно производство, до 2020 г. и др.
-
Чл. 18, ал. 1 определя как се насърчават „производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и/или енергия за охлаждане и електрическа енергия от възобновяеми източници“, а именно чрез предоставяне на гарантиран достъп до преносната и разпределителните електрически мрежи, приоритетно оставяне в работа на електропроизводствените мощности на енергийните обекти по чл. 24, т. 3 с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, включително и електрическата енергия, произведена от биомаса, чрез технологии за пряко изгаряне, определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от биомаса, в случаите когато се използват технологии за термична газификация.
Дадени са и важните определения – що е „биомаса“, „енергия от възобновяеми източници“, „комбинирано изгаряне“, „биогорива от ново поколение“ (тип А и тип Б) и други, както и важното за нашите цели определение на „отпадък“. Според т. 39 на § 1 от Допълнителните разпоредби, „отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, с изключение на веществата, които са били умишлено изменени или замърсени, за да отговарят на това определение“.
Накратко, отпадъците като енергиен ресурс и процесите за извличане на енергия от тях, се радват по-скоро на законодателна подкрепа, най-вече заради общото твърдение, че така се решават екологични и климатични проблеми. Скритият мотив за твърде либералното отношение може да се търси във финансовата изгода за тези, които изгарят отпадъците за енергийни цели.
II. Законодателство за опазване на околната среда
Рамковият Закон за опазване на околната среда регламентира възможността за използването на отпадъците за енергийни нужди. Това е направено в Раздел VII. „Управление на отпадъците“, където е записано:
Чл. 57. Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез:
2. оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия;
Ограниченията, свързани с човешкото здрав и околната среда са в следващия чл. 58:
Чл. 58. Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват методи и модерни технологии, които:
1. не водят до увреждане или риск за компонентите на околната среда;
2. не предизвикват допълнително натоварване на околната среда, свързано с шум, вибрации и миризми.
Както ще видим в следващия текст от поредицата, тези задължения се нарушават, включително и от структурите на МОСВ, които съдействат за заобикалянето на изискванията посредством различни хватки, като издаване на разрешения за експериментално изгаряне, липсата на екологични оценки на стратегии, планове и програми в енергетиката и др. сектори (каквото е изискването на чл. 85, ал. 1 на ЗООС), издаване на разрешения без ОВОС и т.н.
От специалното екологично законодателство релевантно за темата е законодателството, свързано с управлението на отпадъци.
Законът за управление на отпадъците повтаря (чл. 4) изискването отпадъците да се третират според йерархията, определена в Директива 2008/98/ЕО: (а) предотвратяване или намаляване на количествата, (б) рециклиране, (в) повторно използване, (г) извличане на вторични суровини и енергия и (д) обезвреждане. Независимо от това, в чл. 11 виждаме следната цел:
Чл. 11. (2)Лицата, които пускат на пазара опаковани стоки отговарят за разделното събиране на отпадъците, получени при употребата на тези стоки, както и за постигане на следните цели за рециклиране и оползотворяване:
1.не по-малко от 60 на сто от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат оползотворени или изгорени в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;
По отношение на контрола, специфичното за инсталациите за изгаряне или за съвместно изгаряне на отпадъци е изискването в чл. 39, ал. 1, т.11 към заявлението за издаване разрешение за извършване на дейността да се прилага план за собствен мониторинг.
Според чл. 41, ал. 3, в срок 15 дни от подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности по изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци, което отговаря на изискванията на закона, или от отстраняването на нередовности и/или предоставянето на допълнителна информация в случаите по чл. 40, ал. 1, компетентният орган по чл. 37, т. 1 и 2 съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересуваните лица до заявлението.
С чл. 107 се определят имуществените санкции за нарушения при експлоатирането на инсталации за изгаряне, които са от 7000 до 20000 лева, а при повторно нарушение – от 14000 до 40000 лева.
В §1 от Допълнителните разпоредби са дадени различни определения, свързани с отпадъците. В т. 17 (а) от него се указва, че операцията „използването им като гориво или по друг начин за получаване на енергия - код R1“ е част от „оползотворяването на отпадъците“.
Основният документ, който определя изискванията за опазване на околната среда и намаляване рисковете за човешкото здраве е Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.
Наредбата определя целият процес по издаване на разрешения, определяне на норми за допустими емисии, условия за недопускане горенето на отпадъци, мониторинга и контрола, както и нормите за допустими емисии при различните инсталации, формулите за изчисляване, коефициентите за токсичност и т.н.
Граждански организации, които се занимават с чистота на въздуха, нееднократно са критикували някои от текстовете в наредбата като неработещи или лесни за заобикаляне. Един типичен пример е изискването за провеждане на „не по-малко от две собствени периодични измервания на емисиите на тежки метали и диоксини и фурани в рамките на една календарна година, като през първите дванадесет месеца от експлоатацията на инсталацията се осъществява едно измерване на всеки три месеца;“ (чл. 40, т.2). Доколкото в България продължава да няма лицензирана структура за анализ на емисии от диоксини и фурани, това изискване се смята за формално и лесно за заобикаляне.
Още повече, че в чл. 44 Министърът на околната среда и водите е дал възможност и за легално заобикаляне на това изискване, както и на изискването за непрекъснато измерване на емисиите на хлороводород, флуороводород и серен диоксид. Този член позволява по-малко измервания при определени условия.
III. Незаконната държавна помощ за топлофикациите – държавногарантирана кражба от всички нас
В „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 — 2020 г.(2014/C 200/01)“, документът на Европейската комисия, с който се определят правилата за държавна помощ, могат да се открият аргументи за това, че изгарянето в топлофикационни ТЕЦ с когенерация или в ТЕЦ за производство на електроенергия не трябва да получават държавна помощ. В България случаят е точно обратен – чрез цените, които се определят от КЕВР, де факто се предоставя нерегламентирана държавна помощ и на двата вида инсталации (с някои изключения).
Изходната база за това твърдение е, че повечето от топлофикациите (особено свързаните с Ковачки) не отговарят на изискването на параграф 16:
„(16) Помощите в областта на енергетиката и околната среда не могат да се предоставят на предприятия в затруднено положение, както са определени за целите на настоящите насоки в приложимите изменени или заменени Насоки относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение.“
Друго важно изискване, което се нарушава от тези, които изгарят отпадъци, е изискването на параграф 140 във връзка с параграф 118:
(140) Държавната помощ за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и районни отоплителни и охладителни системи, при които за гориво се използват отпадъци, включително отпадна топлина, може да окаже положителен принос за опазване на околната среда, при условие че не се избягва принципа за йерархията на отпадъците (посочен в параграф (118)).
(118) Основен принцип в законодателството на Съюза в тази сфера е йерархията на отпадъците, тоест приоритетно подреждане на начините, по които следва да се третират отпадъците (бел. 62). Държавната помощ за енергия от възобновяеми източници, при която за гориво се използват отпадъци, включително отпадна топлина, може да окаже положителен принос за опазване на околната среда, при условие че не се заобикаля този принцип.
А според бележка 62, която се позовава на член 4, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО (Рамкова директива за отпадъците), „йерархията на отпадъците представлява: a) предотвратяване, б) подготовка за повторна употреба, в) рециклиране, г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия, и д) обезвреждане.“
Фактът, че йерархията на отпадъците в България не се спазва и целите не се изпълняват, е отдавна установен.
Други аргументи могат да се търсят при анализ, дали са спазени изискванията на раздели 3.4. „Мерки за енергийна ефективност, включително комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и районни отоплителни и охладителни системи“ и 3.5. „Помощи за ефективно използване на ресурсите, и по-специално помощи за управление на отпадъци“ на Насоките.
Да обобщим: Изгарянето на отпадъци е чувствителна тема най-вече поради опасенията (реални за България) от занижен контрол по отношение на емисиите на вредни вещества. На второ място е проблемът, който изгарянето създава за ресурсната ефективност (повече изгаряне = повече нужда от добив на първични ресурси за секторите, „произвеждащи“ отпадъци). На трето място стои въпросът с нерегламентираната държавна помощ, без която определени инсталации трудно биха могли да издържат на пазара на енергия.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара