Защо е недопустимо преобразуването на държавните горски предприятия в АД

Държавните гори, представляващи близо 70% от всички български гори, са изправени пред едно от най-големите опасности и предизвикателства за тяхното опазване и добросъвестно управление. Това е рискът от превръщането им в акционерни дружества (АД), което носи със себе си опасността от фалит, феодализация, приватизация или в най-добрия случай прекомерна сеч за постигане на основната икономическа цел пред всяко търговско дружество – печалбата.
Моментът е кулминационен, тъй като според изказване на Министъра на земеделието и храните (МЗХ) Кирил Вътев пред Комисията по земеделието, храните и горите (КЗХГ) към Народното събрание (НС) от 06.03.2024 г., до края на март 2024 г. България трябва да вземе решение дали ще преобразува държавните предприятия (ДП), вкл. шестте горски, в акционерни дружества или в държавни агенции. Според подготвен от финансовия министър Асен Василев доклад до Министерски съвет също от 06.03.2024 г., това решение се налага в изпълнение на ангажимента на Република България във връзка с присъединяването на страната към Валутния механизъм II (във връзка с влизането в еврозоната) и по силата на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като процесът е стартирал още 2019 г. с приемането на Закона за публичните предприятия, с приемането от МС на доклад на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) и с още 2 последващи правителствени решения. Според доклада на АППК държавните горски предприятия (ДГП) изпълняват предимно икономически функции, защото се самоиздържат, и следователно трябва да бъдат преобразувани в АД. Докладът на АППК е разработен по проект „Подкрепа за изпълнението на реформата на държавните публични предприятия в България“, изпълняван от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която се сочи от Василев и Вътев като основен мотор на реформата.
Независимо от всичко това, с решение № 1045 от 21 декември 2022 г. служебното правителство на Гълъб Донев решава, че шестте ДГП трябва да бъдат преобразувани не в АД, а в икономически обособени лица по чл. 13, ал.4 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) (т.е. предприятия към бюджета), поради ключовите им публични функции и политики. Сходно, в отговор на парламентарен въпрос на МЗХ до депутата от ППДБ и представител на „Зелено движение“ Васил Тодев от 05.03.2024 г., агро-министърът Кирил Вътев изразява позиция, че статутът на ДГП не трябва да се променя, защото сега изпълняват оптимално и икономическите, и публичните си функции. От изказването му в КЗХГ от 06.03.2024 г., в отговор на въпрос на депутата Васил Тодев, се подразбира, обаче, че министърът е по-склонен ДГП да бъдат преобразувани в АД, като това не криело риск за приватизацията им.
Освен всичко друго, в момента тече и процеса по преобразуването на Изпълнителната агенция по горите в независима Държавна агенция по горите, като един от ключовите въпроси при тази реформа е къде ще е мястото и какъв ще е статута на държавните горски предприятия. По тези въпроси изпратихме следното становище от Зелени Закони, в което се припомня и за пагубните резултати за държавните гори при предходната реформа от 2000 г. на преозбразуване и разграбване на държавните горски фирми чрез РМД.
Няколко са причините, поради които предложеното от финансовия министър в оставка преобразуване на държавните горски предприятия в акционерни дружества е необосновано, рисково и недопустимо:
Първо, никъде в Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия не е записано изискване ДП да бъдат преобразувани в АД. Напротив, насоките на ОИСР сочат, че държавните предприятия могат да бъдат със статут на АД, ООД, ДП, командитни дружества, корпорации и др., като всички тези институции трябва да отговарят на корпоративните изисквания за ефективност, прозрачност, отчетност, липса на привилегии, свободна конкуренция и дори за имуществена отговорност пред кредитори. Изискване за преобразуване в АД има единствено в ЗПП, като след изменението му през 2021 г., за което вече сме писали, дори не е налице право на избор – всички ДП задължително се преобразуват в АД. Лобисткият характер на това абсурдно изменение на ЗПП се доказва от абсолютната му неприложимост, и то дори според финансовия министър Асен Василев, тъй като самият той предлага ДП като „Управление и стопанисване на язовирите“, „Фонд затворно дело“, та дори и „Национална компания железопътна инфраструктура“ и „Пристанищна инфраструктура“ да бъдат преобразувани или в агенции, или в икономически субекти към ЗПФ.
Второ, в нито един доклад, анализ или правителствено решение няма обосновка с какво превръщането на ДГП в АД ще подобри управлението и защо това подобрение не може да бъде постигнато чрез изменение на Закона за горите например. В нито един документ не са посочени и рисковете за държавата, за държавните гори и за обществото от преобразуването на ДГП в АД, които са свързани с оперирането на свободния пазар на всяко търговска корпорация съгласно Търговския закон, като например – риска от фалит, риска от включване на държавните гори в капитала на АД и след това разпореждането с тях, риска от загуба на всичкото имущество към кредитори при неплатежоспособност, риска от преексплоатиране на горите чрез сечи, лов или други търговски дейности за сметка на публичните функции на горите поради гоненето на задължителна печалба, риска от отварянето на АД за частни акционери или приватизацията на държавни гори с решение на НС или МС в период на криза, и т.н. Всички тези рискове са реални, тъй като са налице данни за години с оперативни загуби за някои от ДГП, както и прикриването им чрез вътрешни невъзвръщаеми кредити (очаквайте повече информация скоро). Налице са данни и за масово разпродаване на сгради и друго имущество на ДГП с цел покриване на разходите им, за което също се подготвят допълнителни анализи.
Трето, нито финансовият министър, нито земеделския министър дават обяснение, защо българските държавни горски предприятия трябва да бъдат преобразувани в АД с всички рискове от това, докато според анализ на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) от 2021 г. повечето държавни гори в Европа се управляват или чрез държавни горски предприятия (Германия, Франция, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Литва, Финландия) или чрез държавни агенции (Великобритания, Словения, Естония, Холандия, Белгия, както и в Германия), с цел защита на публичните им функции.
Четвърто, единственият аргумент в полза на АД е цитираният в доклада на Асен Василев анализ на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК – т.е. бившата Агенция по приватизация). Този доклад нито е публичен, нито е подложен на реално обществено обсъждане, нито разкрива проблемите със финансови загуби и вътрешни кредити на ДГП, нито анализира изпълнението на публичните функции на ДГП. Основният довод за извода в този доклад, че ДГП следва да се преобразуват в АД, е това, че ДГП могат сами да покриват разходите си, което всъщност се оказва не съвсем вярно. И рискът от финансови загуби, от неплатежоспосбност и дори от фалит ще се увеличават със задълбочаване на климатичната криза, водеща до безводие, както и до все по-големи щети за горите в резултат на съхнене, болести, пожари и други природни бедствия. Финансови загуби ще са налице и във всеки период на по-съществена икономическа криза, като последната само през 2023 г. доведе до 20% срив в дърводобива в страната.
Пето, в чл. 165 на Закона за горите, регламентиращ отговорностите на държавните горски предприятия, никъде не се сочи, че основният предмет на дейност на ДГП трябва да е реализирането на икономическа дейност и печалби от държавните гори. Напротив – всички изброени 10 дейности в тази разпоредба представляват предимно изпълнение на публични функции – грижа за гората, грижа за дивеча, защита на горските екосистеми и биоразнообразието, създаването на нови гори и т.н. Като разходите за тези дейности се очаква да се покриват от дърводобива и от други стопански дейности, но когато те са невъзможни поради екологични или икономически причини, ще се налага допълнително финансиране от страна на държавния бюджет. Изпълнението на всички тези публични функции е и причината държавата да не изисква заплащане на наем от ДГП за ползването на държавните гори, което би трябвало да се изисква, ако ДГП бъдат преобразувани в АД – като за всяко друго частно дружество, което в условията на свободен пазар може да ползва чужда гора с цел реализиране на приходи и печалби само срещу наем или аренда.
Всичко това налага агроминистърът Кирил Вътев и финансовият министър Асен Василев да дадат пълни обяснения по горе посочените проблеми, да поставят на обсъждане най-малкото в НС, преди да вкарат в Министерски съвет каквото и да е било решение за статута на държавните горски предприятия, като отговорят на следните въпроси:
- Откъде идва изискването държавните горски предприятия да бъдат преобразувани в търговски акционерни дружества (АД), а не да останат държавни предприятия (ДП), с оглед ситуацията в повечето държави в Европа?
- Защо не са отчетени в цялост всички аргументи за публичните функции на държавните гори, вкл. изискванията на Закона за горите, при преценката дали ДГП да бъдат преобразувани в АД или в държавна агенция?
- Защо правилата и насоките на ОИСР за корпоративно управление не могат въведени в законите като задължение за ДГП, а същите трябва да бъдат преобразувани в АД с всички рискове от това?
- Как се очаква да бъдат предотвратени необратимите загуби за държавата, държавните гори, държавното имущество и обществото в случай на неплатежоспособност и фалит на горските АД поради екологична криза, финансова криза, икономическа криза или огромна задлъжнялост към частни лица (вкл. олигарси), в случай на търсене на по-големи печалби чрез дърводобива за сметка на другите функции на горите, или в случай на ново държавно управление, което тихомълком (особено по време на някаква социална криза) разреши включването на частни акционери в горските АД, включи в капитала на АД държавните гори и след това започне да ги приватизира?
- С други думи - кой ще се грижи за държавната гора, когато държавното горско предприятие фалира или се разпродаде?
Снимка: Калин Христов (Зеленият отбор)
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара