Как се стигна до събарянето на незаконните строежи на Вълка до яз. Искър?

снимка на Александър Дунчев

Хронология на дългогодишната битка срещу феодалния модел в българските гори

  1. Феодализиране на държавните ловни стопанства

Феодализирането на държавните ловни стопанства започва още в началото на века чрез отдаването им под наем на влиятелни бизнесмени, а след 2008 г. и чрез узаконяване на ловните концесии от тройната коалиция, и то с предимство за тогавашните наематели. За предрешеното завладяване на Държавно ловно стопанство от Румен Гайтански – Вълка чрез договор за съвместна дейност между Югозападно държавни предприятие (ЮЗДП) и фирмата му „Био Майнинг“ АД за първи път писаха преди 10 г. от в. Банкеръ. Фирмата му стана известна и покрай разследването на bird.bg за кредита ѝ от Българската банка за развитие.

  1. Установяването на незаконните строежи в ДЛС Искър

На 07.08.2020 г. по сигнал на столичния общински съветник тогава Владислав Панев гръмва новината за незаконно строителство на огромна сграда в ловното стопанство до яз. Искър, като за нарушението единствено е уволнен директора на стопанството. Строежът е признат за незаконен от общината на 16.10.2020 г. От репортаж на bTV от 13.03.2021 г. става ясно, че незаконното строителство на ловния дом е продължило, докато общинските и горски власти или не бързат, или откровено прикриват незаконния строеж с твърдението за „авариен ремонт на стара работилница“, която обаче не е открита на сателитните снимки от преди 2020 г. На следващия ден, 14.03.2021 г., от нов репортаж на bTV става ясно, че истинската работилница е на съвсем друго място в рамките на ловното стопанство.

На 04.05.2021 г. Инициатива „Зелени закони“ публикува обстоен анализ за това как държавата и законите позволяват на ловни олигарси да преградят с ловни огради достъпа до 470 000 декара от българските гори и земи, вкл. над 40 000 дка в ДЛС Искър. На 17.05.2021 г. е публикувана и втора част на анализа, разкриващ как за последните 20 г. около 7 милиона декара земи и гори (6,4 % от площта на държавата) са предадени чрез ловни концесии в ръцете на около 170 фирми, сред които тези на братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Цоцоркови, Румен Гайтански, Емил Димитров, Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Гео Дундаров и други.

На 16.06.2021 г. главният архитект на София Здравко Здравков издава заповед за принудителното премахване на незаконен строеж „Ловен дом“, която веднага е обжалвана от фирмата и ЮЗДП. На първа инстанция заповедта е отменена на 15.12.2021 г., а на 05.04.2022 г. с друго решение на същия съд на главния архитект е забранено да обжалва съдебното решение, като на 26.09.2022 г. правото му е признато.

На 28.06.2021 г. Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) съвместно с район „Панчарево“ извършват нова проверка, при която са установени още три незаконни строежа в ловното стопанство – нов склад на мястото на истинската работилница (за която се твърдеше, че е превърната в ловен дом), свинарник и кланица, които според доклад на ИАГ не са предвидени по концесионен договор и за тях не са отчитани разходи. На 09.09.2021 г. за незаконното строителство на ловния дом, склада и свинарника са съставени 3 акта от служители на ИАГ. Въз основа на тери 3 акта на 07.03.2022 г. от Регионалната дирекция по горите (РДГ) София са връчени 3 наказателни постановления за общо 16 хил. лв. на фирмата „Био майнинг“ АД. От ИАГ е изпратен сигнал до прокуратурата за фалшификации на кадастралната карта в опит за узаконяване на ловния дом, но няма резултатите от проверката на прокуратурата.

На 03.10.2021 г. bTV Репортерите излъчват обстоен репортаж „Господарите на лова“ за феодализирането на ловните стопанства в България, който се базира на първия по рода си публичен доклад на ИАГ за проблемите с ловните концесии във всички ДЛС. В репортажа става ясно, че служители на район „Панчарево“ най-напред потулват незаконни строежи в ДЛС Искър, но след публично отразено посещение на ИАГ на място на 28.06.2021 г. издават нови заключения - че сградите (склад и свинарник) са незаконни строежи.

На 24.01.2022 г. и на 11.05.2022 г. главният архитект на София издава заповеди за събарянето съответно и на незаконния склад, и на незаконния свинарник, които също са обжалвани от фирмата-концесионер.

На 20.06.2022 г. Административен съд София град (АССГ) потвърждава заповедта за събаряне на незаконния склад, като решението му е потвърдено от Върховния административен съд (ВАС) на 20.02.2023 г.

На 26.02.2023 г. с пореден репортаж bTV разказва за противоречивите съдебни дела, при които едни състави признават сателитните снимки с незаконното строителство за доказателство (по делата за склада), а други не (по делото за ловния дом).

Два месеца по-късно, на 21.04.2023 г., ВАС отхвърля решението на първата инстанция и потвърждава заповедта на Здравков за събаряне на „Ловния дом“ с аргумента, че не може изграждането на нови конструктивни елементи да се счита за „текущ ремонт“.

На 16.06.2023 г. АССГ и съответно на 05.02.2024 г. ВАС потвърждават и заповедта за събаряне на свинарника. 

  1. Събарянето на незаконните строежи в ДЛС Искър

След многократни запитвания от журналисти и експерти на „Зелени закони“ на 29.03.2024 г., т.е. чак година след съдебните решения, Столична община под ръководството на новия кмет Васил Терзиев предприе стъпки по събарянето на трите незаконни сгради в ДЛС Искър. За целта е ангажирана общинската фирма „Софекострой“ и са заделени 2.4 млн. лева, които ще бъдат търсени впоследствие от фирма „Био майнинг“ АД. На 01.04.2024 г., обаче, общината не е допусната до незаконния строеж поради саботаж от страна на ловното стопанство и МВР, като събарянето продължава чак на следващия ден (на 02.04.2024 г.) след щурм на общината в ловното стопанство. 

  1. Отговорността за незаконните строежи в ДЛС Искър

Разследване на Биволъ от 02.04.2024 г. разкрива, обаче, че основна отговорност за саботажа в ДЛС Искър носи към този момент земеделският министър Кирил Вътев, който е назначил всички ключови ръководни кадри, имащи отношение към проблема – двамата зам.-министри с ресор „Гори“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), на ръководството на ЮЗДП, а те съответно на новото ръководство на ДЛС Искър. Оказва се, че министърът е отказал и прекратяването на ловната концесия за ДЛС Искър, която стои в основата на незаконните действия в стопанството. От репортаж на bTV от 07.04.2024 г. става ясно още, че саботажът може да бъде обяснен и с връзката между лицата, които посещават за лов ДЛС Искър и отговорните министри. В последваща статия на Биволъ за едно от тези лица се сочи името „Дамян Кирилов Вътев“, което съвпада с името на сина на земеделския министър. Предполага се, че подобни зависимости могат също да стоят в основата на решението на Кирил Вътев да изостави ППДБ и противно на тяхната воля да се включи в проекто-служебния кабинет на Димитър Главчев

От репортаж на bTV от 07.04.2024 г. става ясно, че поради липсата на медиен интерес, всички дела по жалбите на „Био майнинг“ АД срещу наказателните постановления на РДГ София са на път да бъдат загубени от държавата (заб. по дело 4083/2022 на СРС за наказателното постановление срещу свинарника все още няма решение, въпреки че последното заседание по делото е било преди половин година – на 28.09.2023 г.). Водещ аргумент на съда (виж решението на АССГ от 01.06.2023 г. за „ловния дом“ и решението на СРС от 22.01.2024 г. за „склада“) е, че незаконните сгради са построени преди давностния срок за наказания по Закона за административните нарушения и наказания, както и че не се знае кой е построил незаконните строежи. Всички факти сочат обаче за преднамерена безстопанственост или незаинтересованост на РДГ София, тъй като:

  • Не са използвани съдебните решения по делата срещу заповедите за събаряне на трите незаконни строежа в ДЛС Искър, съгласно които доказан, включително чрез самопризнания, строител на незаконните строежи е „Био майнинг“ АД; 

  • Не е използван и репортажът на бТВ от 26.02.2023 г., в който директорът на ЮЗДП заявява, че строежите са инвестиция на концесионера, не на ЮЗДП;

  • Не е използван репортажът на bTV от 13.03.2021 г., който доказва, че строителството на незаконния ловен дом е продължило чак до 2021 г., а не както твърди съда – до юни 2020 г.;

  • Но най-вече не е оборена манипулацията на фирмата, че незаконните строежи са били завършени до „груб строеж“ преди юни 2020 г., доколкото дали един строеж е изграден до „груб строеж“ или

е завършен се доказва единствено по реда на чл. 175, ал. 1 от ЗУТ, според който „след фактическото завършване на строежа се изготвя екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от

съгласуваните проекти от изпълнителя или от лице, определено от възложителя“, каквато документация изобщо няма, защото строежите са незаконни.

  1. Изводи

Направеният ретроспективен анализ на ролята и отговорността на различните институции показва, че:

  1. В случаи с висок корупционен риск институциите в България работят единствено в условията на висок медиен и обществен интерес.

  2. Събарянето на ловния дом и другите незаконни строежи в ДЛС Искър символизират усилията на десетки хора (горски, общински, съдии и журналисти) за събарянето на феодалния модел, по който се управлява не само ловното стопанство, но и цялата държава.

  3. Държавните ловни стопанства и феодалните им владения са инструментът, чрез който българските ловни феодали си уреждат бизнес, както и институционално и политическо влияние с цел увеличаване на икономическата и политическата си сила.

  4. Спиране на корупционното влияние на ловните феодали и техния тотален контрол върху партиите и институциите ще е възможно, единствено ако със закон бъдат отменени или силно ограничени ловните концесии в ДЛС, което бе заложено в Концепцията за ловното стопанство от 2021 г. на Лесотехническия университет и в законопроект на ПП от 2022 г.

  5. Елиминиране на влиянието на ловния концесионер в ДЛС Искър е въпрос само на политическа воля, тъй като допуснатите от него три незаконни строежа са съществено основание за прекратяване на ловната му концесия (т.нар. договор за съвместна дейност).

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари