Ключово гласуване в парламента относно достъпа до правосъдие: Ще изпълнят ли новите управляващи заявката за промяна?

снимка на Иван Радев
Автор: 
Иван Радев

Новите управляващи са на крачка да направят грешна стъпка относно достъпа до правосъдие, което винаги е декларирано като основен приоритет. Тази седмица предстои в Народното събрание да се гласува на второ четене изменение на Закона за опазване на околната среда. Очакваше се с това изменение да се възстанови достъпът до втора съдебна инстанция по делата за оценка за въздействие върху околната среда и екологична оценка на т.нар. “обекти от национално значение”. Този достъп бе премахнат през 2017 г. с мотив да не се бави реализирането на големи инфраструктурни обекти. Между първо и второ четене обаче, управляващата коалиция се отказа да връща втората съдебна инстанция и на 7 април 2022 г. в Комисията по околна среда и водите в 47 НС реши да се запази положението, въведено от предишното парламентарно мнозинство на ГЕРБ и Обединени патриоти. 

Зелени закони подготви становище, което бе подкрепено от 33 граждански организации - виж тук, сред които и най-активните, работещи за съдебна реформа - Антикорупционен фонд, Инициативата “Правосъдие за всеки”, Българският център за нестопанско право, както и автентичните природозащитни организации в България - например, организациите от коалиция "За да остане природа в България", "Да запазим Корал", "Горичка. Копие на хартия от становището бе предоставено на всеки от 240-те народни представители, включително лично на вносителя Ивайло Мирчев.

В становището се казва, че “ангажиментите на България към  гражданите за съдебна реформа са поставени под въпрос. Ограничаването на достъпа до правосъдие в тези случаи е нарушение на духа на Орхуската конвенция.  Наложително е да се възстанови двуинстанционното производство по дела във връзка с ОВОС и ЕО за обекти с национално значение, като граждански организации реагираха остро още при приемането на разпоредбата през 2017 г.

На първо място, логиката на двуинстанционното производство по решения по екологичното законодателство е, че колкото по-мащабен е проектът, толкова по-големи са възможните въздействия. Съответно, толкова по-голяма нужда има от гаранции за неговата безопасност.

На второ място, при евентуално финансиране с европейски средства, липсата на максимални гаранции за защита на здравето на хората и природата с цел бързина на строителството, може да провали проектите и да компрометира страната. Доказателство за това са проекти като магистрала „Струма“ в Кресненското дефиле и яз. Яденица в Източна Рила. Решения свързани с тях са обжалвани неуспешно от обществени организации на една инстанция в България, впоследствие  спрени след отнасяне на споровете на европейско ниво. 

Липсата на критерии за „обекти с национално значение“ води до непрозрачност. Това позволява за приемане на „национални обекти“ в противоречие с националния интерес, с риск от злоупотреби, вкл. нарушаването на конкуренцията, ощетяване на държавния бюджет, увреждане на природата. Трайната практика на Съда на ЕС в Люксембург е в смисъл, който неотклонно тълкува всички разпоредби на екологичното право разширително, т.е. в посока на по-широк обхват и по-висока степен на защита на околната среда. Включително, че всяка правна норма следва да бъде ясна и да дава предвидимост за своето действие, в противен случай ще засегне правото на справедлив съдебен процес.

Съществуват законови механизми за ускоряване на инвестиционния процес без да се ограничават правата на заинтересованата общественост, като например опцията за скоростно насрочване, разглеждане и/или решаване на съдебните дела по АПК, както и опцията за предварително изпълнение на актове, свързани с правителствените проекти”.

Въпреки всички аргументи на гражданските организации, изглежда в управляващата коалиция все още надделява мнението, че трябва да се запази положението, въведено от ГЕРБ. Депутати като Зорница Стратиева ("Зелено движение") и Александър Дунчев (“Продължаваме промяната”), които от самото начало подкрепят връщането на втората инстанция, продължават да са малцинство - въпреки че предложиха консенсусно решение, то не беше прието в комисията на 7 април. Потърсени за коментар от “Зелени закони”, други негови колеги заявиха, че продължават да смятат, че не трябва да се осигурява достъп до втора инстанция.

Крайно разочароващо е, че, въпреки предизборните обещания на две от политическите сили, сред вносителите на предложението за запазване на едноинстанционното производство са и депутати от “Продължаваме промяната” и Демократична България. Надяваме се, те да променят мнението си при гласуването в зала и да изпълнят онова, което очакват от тях избирателите им, като помнят, че носят лична политическа отговорност за всяко гласуване, независимо от каквито и да било договорки.

Снимка: Александър Дунчев от "Продължаваме промяната" държи становището, изпратено до депутатите от 33 граждански организации.


 

Подписали като представляващи лица на неправителствени организации:

  1. Вера Стаевска, СИП, инициатива “Зелени закони”

  2. Веселина Кавръкова, WWF-България

  3. Елеонора Йосифова, Българска асоциация за алтернативен туризъм

  4. Любомир Попйорданов, асоциация “Планини и хора” 

  5. Петко Цветков, СДП “Балкани”

  6. Златка Николова, сдружение “Зелени Балкани”

  7. Румяна Иванова, Българска фондация Биоразнообразие

  8. Симеон Арангелов, Асоциация на парковете в България

  9. Надя Шабани, Български център за нестопанско право

  10. Бойко Станкушев, фондация “Антикорупционен фонд”

  11. Магдалена Малеева, Горичка

  12. Румяна Боянова, сдружение “България за Трънско”

  13. Руслан Зарев, сдружение “Трънско туристическо дружество” 

  14. Роман Рачков, Българска асоциация за биологична растителна защита

  15. Радослав Зарков, Туристическо дружество “Понория”

  16. Ива Таралежкова, сдружение "Деветашко плато"

  17. Веселка Христамян,  “Дишай, Пловдив”

  18. Светослав Стойков, “Институт Кръгова Икономика”

  19. Ивайло Велинов, сдружение “Дишай, Перник”

  20. Илиян Илиев, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие

  21. Ваня Георгиева, сдружение “Дишай, Девня”

  22. Наталия Димитрова, “Благоевград диша”

  23. Ваня Рътарова, Българско дружество за защита на птиците

  24. Данита Заричинова и Ивайло Попов, Екологично сдружение “За Земята”

  25. Деница Петрова, Грийнпийс-България

  26. Иван Пандъков, сдружение “Балканка”

  27. Иван Белчев, сдружение “Дишай, Русе”

  28. Любомира Колчева, фондация “ЕкоОбщност”

  29. Катина Бончева и Михаил Екимджиев, Асоциация за европейска интеграция и права на човека

  30. Антон Арнаудов, Росен Давчев, Веселин Караджов, "Дишай, Димитровград"

  31. Форум гражданско участие, Ива Таралежкова

  32. Да запазим Корал, Атанас Русев

  33. Правосъдие за всеки, Велислав Величков

  34. Въздух и здраве, Александър Симидчиев

 

 

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари