На 22 февруари 2024 г. в 17:32 ч. Ивайло Мирчев внася в деловодството на Народното събрание предложения за изменения на приетия на първо четене, въпреки обществени критики, Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП). Документът е подписан единствено от самия него, никой друг от останалите шест вносители на първия вариант на законопроекта не е приподписал тези предложения. Логично е да предположим, че тези изменения не са били дискутирани с тях или ако са били – те не са били съгласни. В противен случай липсата на подписите им е странна.

Самите предложения за изменения внасят сериозни промени в цялостната аранжировка на закона, както и в много от досегашните текстове по същество. Можем да твърдим, че сме свидетели на значителни промени, които водят и до нов подход в самия законопроект.

На първо място се предлага промяна на името на закона – от ЗЕВИМП то става Закон за вятърната енергия в морските пространства (ЗВЕМП). От една страна това изчиства обхвата на закона – той е насочен към развитието на една конкретна технология (добив на енергия от вятъра) на една определена територия (черноморските пространства на страната). От друга страна обаче, отново се пропуска възможността да се уреди изцяло добивът на енергия по познатите или напреднали технологии за ВИ на българската територия на Черно море.

Отпадат важни проблемни части, които в предишния вариант предизвикваха сериозна критика:

1. Държавата в лицето на Министъра на енергетиката няма да има задължение да прави серия от различни предварителни проучвания и анализи от различен характер (околна среда, сеизмология, археология, отбрана и др.). Те стават задължение на потенциалния инвеститор.
2. Отпада разделянето на потенциалните концесионни територии на приоритетни и неприоритетни зони. Така отпада и задължението на държавата да изготвя териториално планиране на морето заради енергията от вятъра, успоредно с Морския пространствен план (МПП). Логично би било зоните за потенциални инвестиции във вятърна енергия (а и в други енергийни източници) да са част от самия МПП и зонирането да се подчинява на общи правила заедно с останалите сектори, при спазване на определените приоритети (опазване на морето, мореплаване, отбрана и т.н.)
3. Отпада и задължението, предвидено в началния вариант на законопроекта, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) лично да провежда процедурите по издаване на концесии (без самото решение) за инвестиции в приоритетните зони. Това беше едно от големите недоразумения в предишния законопроект, с което се възлагаха несвойствени функции на КЕВР, които щяха да отнемат значителна част от работния капацитет на комисията, пренасочвайки го в услуга на един-единствен сегмент от енергетиката. В същото време се избягва и заложеният тежък конфликт на интереси пред КЕВР, свързан с ценообразуването на енергията от вятъра в морските пространства.
4. Съществено е намален срокът на договорите за разлика (ДЗР) – от 30 на 10 години. Това е сериозна стъпка напред в оценката на пазарния риск за този вид инвестиции и защитата на потребителите на електроенергия.
5. Добре е решен и въпросът за включването на екологичната оценка по ЗООС за специализираните подробни устройствени планове за всяка ВяЕЦ (чл. 35, ал. 4).
6. В чл. 2 е отпаднал принципът за насърчаване на развитието и използването на европейски технологии. Това е добре, защото са налице и по-напреднали неевропейски технологии във вятърната енергетика, а са налице и свежи идеи сред българските изобретатели (които естествено са част от европейските).

Структура на ЗВЕМП

Новата версия на законопроекта се различава от старата по своята структура. Глава втора е преобразувана като са отпаднали териториалното планиране и предварителните проучвания. Проучванията са прехвърлени в глава четвърта. Отпаднало е и разделянето на приоритетни и неприоритетни зони в глава трета. Глава пета отпада, а глава шеста става пета. Изчистена и поредността на разделите в глава четвърта, където имаше несъответствие в номерацията им.

Промените в структурата на законопроекта съответстват на целта за изваждане на текстове, които повтарят нормите на Закона за концесиите и други действащи закони. Друга положителна промяна е прехвърлянето на проучванията от държавата към потенциалния инвеститор. Не беше работа на Министерството на енергетиката да се товари с проучвания, за които нито има капацитет и опит, нито са в сферата на неговите компетенции. Трудно би било за който и да е сериозен инвеститор да разчита на проучвания със съмнителна стойност, които в българската практика обикновено се възлагат на близки до текущата власт фирми.

Има ли останали или нови проблемни текстове?

Останали са обаче и някои важни проблеми, чието изчистване е задължително да се случи преди законопроектът да бъде вкаран в пленарната зала.

1. В член 2 е оставена точка 8 за „справедливо и ясно разпределение на стопанския риск между държавата и концесионера“. Доколкото с промените, които се внасят, се уточнява, че (а) ще се предоставят концесии за строителство на ВяЕЦ в морето и (б) ще се прилагат условията на Закона за концесиите (ЗК), т. 8 на ал. 2 следва да отпадне. В случая трябва да се прилагат принципите на чл. 31 на ЗК, където са разграничени видовете рискове и техният носител. Анализът на предложенията и в сегашния им вид води до заключението, че все още нямаме ясна оценка за споделянето на риска, макар че са направени стъпки в тази посока (част от досегашния риск е прехвърлен от държавата на инвеститора).
2. Липсва изричен текст, който да препраща енергийното планиране в морските пространства към Раздел VII на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). По тази причина следва да бъдат променени текстове в предлагания чл. 13 (ал. 3, 5 и 6), така че отговорната институция по отношение решаването на спорове между (кандидат-)концесионера и трети страни да бъде Министърът на регионалното развитие и благоустройството, а не министърът на енергетиката, още повече, че министърът на РРБ е органът, който одобрява инвестиционните проекти за изграждане, модернизация или разширение на ВяЕЦ (чл. 36, ал. 1).
3. Налице е противоречие между чл. 23, ал. 1, т. 2-10 и ал. 3 на същия член в случая, когато е предвидено да се прави ОВОС. Тогава тези проучвания са част от ДОВОС, съответно по тях трябва да има издадено решение от компетентния орган. Няма как те да бъдат започнати след влязло в сила решение по ОВОС и ЕО.
4. Определянето на ДЗР в конкретния случай повдига сериозни въпроси, включително за създаване на законова основа за нелоялна конкуренция между инвестициите в различни ВЕИ технологии. И това ще бъде така, докато Народното събрание не одобри ДЗР за онези технологии, които заслужават подобна подкрепа, а не само за тези, свързани с добив на енергия от вятъра в морето. Все още предложението за въвеждане на договорите за разлика е в противоречие и с т. 78 от Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна (2023/С 101/03) и по специално:

• т. (з) във връзка с т. (е) – не са записани и дерогациите по тази точка, които се отнасят до определени инвестиции, разграничавани според общата им мощност;
• т. (п) – както посочихме по-горе, гаранциите срещу екологични щети са разписани непълно и дават възможности концесионерът да не бъде санкциониран за виновно поведение, водещо до увреждане на околната среда.

5. Объркващ е текстът на ал. 7 в чл. 17. Според чл. 21 на Закона за енергетиката (ЗЕ), определянето на цените в енергетиката е правомощие на КЕВР. Така хипотезата на ал. 7, че ако КЕВР в изпълнение на ангажимента си по ал. 5 на чл. 17 от предлагания законопроект определи различна от концесионната цена, то в процедурата продължава при първоначално обявената концесионна цена, изглежда противоречи на чл. 21 от ЗЕ. Най-малкото нищо не гарантира, че цената, определена от КЕВР ще бъде по-висока от концесионната цена.

Отделно има някаква грешка в ал. 5 на чл. 17, в която се реферира към т. 3 от ал. 8 на чл. 18, каквато точка не съществува.

6. Липсва разписано задължение на компетентен орган (какъвто концедентът не е), който в рамките на указания в чл. 24, ал. 1, т. 2(г) срок да установи наличието или липсата на екологични щети и опасност за възникване на такива от експлоатацията на вятърната централа и виновно поведение на концесионера. Така наличието на „гаранция, обезпечаваща задълженията и отговорностите на концесионера във връзка с опазването на околната среда“ става безпредметно поради високия риск никоя институция да не проведе адекватно разследване;

Също така липсват и разписани правила за ползване на гаранцията при наличието на екологични щети и установяване на виновно поведение на концесионера по време на експлоатация на вятърните инсталации и свързаната инфраструктура, в случай, че последният откаже да покрие щетите с други средства;

7. Към т. 3 на чл. 24, ал. 1, липсват разписани правила за използване на гаранцията за изпълнение на дейностите по разрешение за проучвания, в случай на установяване на екологични щети и виновно поведение на концесионера по време на проучванията, и при негов отказ да покрие тези щети с други средства. В периода на проучванията не съществува гаранция за екологични щети, която се предоставя едва при въвеждане на обекта на концесията в експлоатация. (чл. 24, т. 2 (б))

Заключение

Свидетели сме на значително подобрение на предложенията за промени спрямо първоначалния вариант на ЗЕВИМП. Въпреки това оставят няколко текста, чието подобряване е належащо преди гласуването на законопроекта на второ четене. Това е напълно възможно да се случи в кратки срокове по отношение на изброените тук от нас проблеми, с изключение може би на проблема за допустимата държавна помощ (Договорите за разлика). Този проблем е повече икономически и финансов, отколкото юридически – точно така, както икономически, а не толкова юридически – е въпросът за стопанския риск. Затова, ние от „Зелени закони“ пледираме за общо и справедливо решение за прилагането на ДЗР в сектор „Енергетика“, (например чрез уреждане в ЗЕ или ЗЕВИ), а не за вкарването им „на парче“, още повече, че сме свидетели на несъгласие с подобен подход и от инвеститори в други ВЕИ технологии.