Експертите на "Зелени закони" разработиха подробен анализ на казуса (виж тук), който нашумя през декември 2020г. , когато по сигнал на лесовъди гръмна публичен скандал заради решението на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) да не се инвентаризират периодично горите върху земеделски земи, представляващи близо 10% от всички български гори и след това преди седмици със спорните предложения за поправки в Закона за пчеларството, които предлагаха тези гори да се изсичат с еднолично решение на кметовете. Ниви ли са или гори тези площи - отчитани от горската агенция при данните за увеличаване на горите в България, от друга страна поддържани без дървета от собствениците, които получават субсидии за паша?

Разработеният от "Зелени закони" анализ е въз основа на данни, получени от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) по реда на Закона за достъп до обществена информация. Казусът с опитите за облекчаване на процедурите за изсичането на гори върху земеделски земи произтича от желанието на едри арендатори и земевладелци да изсичат на голо тези големи по площ гори (често с възраст над 50 г.!) с цел получаване на евро-субсидии за пасища и/или бързи печалби от дърводобив. За целта последните имат интерес да получават разрешителни за сеч единствено по реда на Закона за опазване на земеделското имущество (ЗОЗИ). За разлика от Закона за горите той не може да се прилага за гори с площ над 1 дка, не включва никакви строги правила за сечта и не изисква процедури по ОВОС и оценка за съвместимост по реда на ЗООС и ЗБР в случаите на трайно обезлесяване. Спасението на близо 4 милиона декара гори върху земеделски земи зависи единствено от премахването на финансовите стимули за почистване на залесените пасища и от успешното приключване на затлачените през последните 10 години процедури в МЗХГ по прекатегоризирането на тези земи в горски територии по реда на Закона за горите. 

Препоръките на "Зелени закони" за решаване на конфликта са: 

• На първо място, държавата трябва да премахне изискванията за почистване на дървета и храсти от пасищата за получаване на субсидии за управление на пасищата. Дърветата и храстите също са източник на храна за пашуващите животни, а тази субсидия с изискване за пълно почистване на дървета и храсти е основния мотив за изсичане на самозалесилите се гори. В същото време, не трябва да се допускат и субсидии за изкуствено залесяване на пасища с цел прихващане на въглеродни емисии.
• На второ място, държавата трябва да има ясна политика в кои случаи и при какви условия земеделците да имат право да почистват земеделските земи, вкл. чрез изсичане на горскодървесна растителност (напр. до 20 годишна възраст), и при кои случаи и при какви условия да се стимулира (вкл. чрез финансови механизми) опазването на горите върху земеделски земи, което неминуемо ще доведе до прекатегоризирането им в горски територии. Крайно неприемливо е да се дават субсидии, стимулиращи изсичането и изкореняването на гори, с оглед възможността им да улавят въглероден диоксид и предвид ангажимента на България за смекчаване на климатичните промени.
• На трето място, в Закона за горите може допълнително да се уточни редът, по който се преценява целесъобразността и правилата за почистване на земеделски земи чрез голи сечи на горскодървесна растителност при желание на собствениците им да ги ползват като такива, както и условията за съгласуването по реда на ЗООС и ЗБР на тези сечи, доколкото същите представляват на практика трайно обезлесяване и промяна на предназначението на земята.
• Най-спешно обаче е държавата в лицето на МЗХГ да провери и предостави пълна и коректна информация за всички гори върху земеделски земи (като площ, тенденции, процедури), както и за мащабите на тяхното изсичане и почистване с разрешителни от кметовете и общините.

Най-добрата защита на горите върху земеделски земи е прекатегоризирането им в горски територии чрез процедурите по приемане на Общите устройствени планове от общините по реда на ЗУТ, в които всички гори върху земеделски земи следва да се впишат като „горски територии“, каквото е фактическото им състояние. Същата процедура следва да се извърши и при изготвянето на Областните планове за развитие на горските територии по реда на Закона за горите. В останалите случаи, МЗХГ трябва да приложи разпоредбите на Закона за горите по отношение прекатегоризирането на горите върху земеделски земи в горски територии, включително чрез отстраняване на нарушения като например вписването на държавни земеделски земи с устроени гори като „общински пасища“ (т.нар. временно стопанисвани от общините земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ).