В момента изграждането на фотоволтаични комплекси е оставено изцяло на инициативата на частния инвеститор. Това от една страна е хубаво, защото така не се ангажира държавата с пари за тези инвестиции и те са по-евтини, но от друга страна пълното отсъствие на държавата като регулатор в този процес води до унищожаване на пасища и други природни местообитания.

В момента за частния инвеститор е най-изгодно:

• да изкупи общински или частни пасища или изоставени ниви на най-ниски цени, започващи от 70 лева на декар;
• да получи пълна подкрепа за действията си от общината, даже и ако унищожава пасища, от които критично зависят местните животновъди;
• да окаже политически и корупционен натиск върху съответната регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) за да получи нужните разрешителни.

И въпреки обществените призиви, че приоритетно трябва да се изграждат фотоволтаици на увредени територии, то очевидно има някакъв проблем с тези терени, защото частните инвеститори като цяло ги избягват?!

В Министерството на земеделието и храните (МЗХ) също са подготвили „подаръци“ за застрояването на пасищата с фотоволтаици под формата на занижени такси. Съгласно закона за опазване на земеделските земи за изграждане на фотоволтаици трябва да се промени предназначението на земята. За по-малки площи решение се взима от Областните комисии по земеделие след заплащане на държавна такса за промяна на предназначението на земята. При анализ на Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, се констатира обаче, че използваната формула за изчисляване на таксата на декар третира всички енергопроизвеждащи обекти по изключително благоприятен начин (за разлика от почти всички останали типове производства) като крайният резултат е от няколко десетки до няколкостотин пъти по-ниски такси за промяна на предназначението на земята за фотоволтаици! Освен това, по същата изключително благоприятна формула се изчисляват и таксите за голф игрищата, които също излизат значително по-ниски от другите типове инвестиционни инициативи!

Планът rePowerEU на Европейския съюз (ЕС) препоръчва, без да задължава, държавите да улесняват ВЕИ инвестиции и бъдещи мощности в увредени зони и в урбанизирани територии. Последните мащабни проекти и съпротива на инициативни комитети по места показват, обаче, че в момента законовата и финансова макрорамка в България способства застрояването на пасищата и други имоти в “Натура 2000” като финансово най-изгодно. Оказва се, че за инвеститорите е по-лесно и по-евтино да придобият такива имоти и да променят предназначението им, отколкото да инвестират в увредени и нарушени терени - бивши мини, бивши индустриални и промишлени зони.

На това държавата може да се противопостави по няколко начина:

• Министърът на земеделието и храните следва да преиндексира Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, като промени коренно формулите. Фотоволтаиците и голф игрищата трябва да бъдат извадени от чл. 8  на Тарифата (който им урежда изключително благоприятен статут със символична такса), а минималният коефициент за бонитетен бал на земята трябва да стане поне 10, а не 2,5 както е сега. Това ще пренасочи инвестициите от пасища и земеделски земи към увредени и урбанизирани вече терени.
• По- трудно, но същевременно изцяло положително и много ефективно би било подпомагане от държавата на оформянето и учредяването на няколко десетки км² увредени терени като терени за фотоволтаични паркове, по подобие на изграждането на индустриални паркове край големите населени места. Държавата комплектова документацията и отдава под наем, чрез концесия или продава тези терени с дългогодишни договори за производство на електроенергия. Ако наемането на тези територии е по-лесно, бързо и изгодно от купуването на частни терени и общински пасища, то бизнесът естествено ще се насочи натам. Ще има растеж на производството и ще бъдат избягнати всякакви конфликти с други ползватели и с природозащитата.
• Министерството на околната среда и водите, както и неговите структури трябва да изискват задължителни качествени оценки за съвместимост на всички проекти за фотоволтаици в Натура 2000 с реално следене на комулативния им ефект. Административното забавяне и вероятния отказ за големи предложения ще пренасочи тези инвестиции към територии извън Натура 2000 и ще опазва по-добре най-малкото пасищата и горите в Натура 2000.
• Опазването на пасищата трябва да се подобри цялостно и чрез актуализация на земеделските закони и политики, с което тяхното застрояване и разораване да се стане значително по-трудно..

Подобряване опазването на пасищата и слабопродуктивните ниви, ползвани като пасища

Европейският съюз има изисквания за опазване на площите на пасищата, които изискват всяка държава членка да поддържа някакво минимално по площ количество пасища. В българското законодателство това е транспонирано в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП, чл. 33а и 33б). В изпълнение на ЗПЗП Министърът на земеделието и храните обявява и всяка година актуализира този слой. За съжаление въпреки декларативната защита на пасищата, законът предвиждат множество възможности за изключване на имоти от този слой. В закона няма изискване за минимални площи от пасища, които да бъдат опазвани на ниво община и землище. Слоят постоянно затревени площи (ПЗП) варира значително от община до община. Освен него големи площи бедни ниви се подпомагат като пасища и са в слоя за подпомагане като пасища. И този слой варира значително от община до община.

И докато законът и наредбата към него дават ясна рамка за обособяването на този слой, то практиката поставя много въпроси как реално става това! 

Стотици квадратни километри открити пространства в трите Национални парка се водят пасища и формално с тях се отчитат задълженията ни към Европейската комисия за опазване и поддържане на пасища, въпреки, че като начин на трайно ползване (НТП) те не се водят пасища, а „Национален парк“. Това е напълно безсмислено и не пази пасищата в останалата част на България, а само се използва за отчитане на по-добра фалшива статистика. 

Същевременно при възстановяването на поземлената собственост много частни, общински и държавни поземлени имоти, които са били ползвани като пасища, са били възстановени като ниви или изоставени ниви. Неофициално причини за това са даване на възможности за по- интензивно стопанисване на тези територии и по-високи такси за мерене на ниви. На практика реалните пасища, които са и избираеми за субсидия за паша, са може би много повече като площ от официалния слой постоянно затревени площи. Хиляди км² поземлени имоти (държавна, общинска или частна собственост) ползвани от десетилетия като пасища и получаващи субсидии като пасища, не са включени в този слой и в кадастъра се водят като обработваеми земи. Това в краткосрочен период не е проблем, но винаги има опасност те да бъдат разорани, ако има някаква субсидия за това. Като цяло това са основно частни имоти, но е изненадващо колко държавни имоти, които имат характер на пасища или гори са категоризирани като „ниви“. 

Необяснимо е защо МЗХ вкарва откритите площи в Националните паркове, собственост на МОСВ, автоматично в слоя ПЗП, но не вкарва други държавни, общински и частни имоти, ползвани като пасища и получаващи субсидии за ползване като пасища от много години?

Държавните имоти, които са с НТП „нива“ или „изоставена нива“, но представляват гора или пасище и се ползват като такива, би трябвало да се вкарат или в горски територии, или да се категоризират с НТП „пасище“.

За частните и общински поземлени имоти би трябвало в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. да се предвиди еднократна субсидия за промяна на НТП на нивите, които са се ползвали в последните години като пасище. Собственикът трябва да се стимулира да ги декларира с НТП „пасище“, както и да ги включи в слоя ПЗП. Общинските земи, ползвани като пасища и получавали субсидии като пасища, би трябвало автоматично да се вкарат в слоя ПЗП.

Същевременно чл. 23, ал. 3 на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) позволява изграждането на фотоволтаични системи на неполивни земеделски земи от седма до десета категория или некатегоризируеми. Това може би насочва тяхното изграждане към пасища и бедни ниви, които фактически се ползват като пасища и попадат в тези категории. Не можем да оценим доколко тези административни ограничения са реални (защото има как да се заобиколят) и доколко водещо не е пазарната цена на земеделските имоти или възможността за блоково купуване на общински площи, които обикновено са пасища.

Повечето от горните действия са политики, но текстовете в Закона за подпомагане на земеделските производители относно слоя ПЗП трябва да бъдат подобрени като се включи задължение на общинско и землищно ниво да се пази минимум процент пасища, както и ясно задължение площите по слоя да бъдат поддържани на ниво землище.

Пасищата са важни местообитания за множество редки и застрашени видове, като този световно застрашен лалугер.

Какво правим със самозалесилите се пасища и ниви?

Проучванията показват, че голям брой самозалесили се пасища и ниви, които са с характер на реална стара гора, все още продължават да се водят пасища и ниви (близо 1 милион декара). В много общини тези гори се изсичат на голо, за да се ползват субсидиите за пасища или за орна земя. В тази връзка обществото трябва да реши дали иска да ги запази и ползва като гора (напр. всички насаждения с възраст над 20 г.), или трябва да бъдат разчистени и ползвани като ниви и пасища.

Въпросът е политически и ако искаме да ги опазим като гори трябва да се предложи в Стратегическия план еднократна субсидия за прехвърлянето им към горски територии, която да създава стимул за това. Друга потенциална възможност е да могат да получават субсидии за ползването им като пасища, без да има изискване за тяхното почистване.