Днес изтича срокът за становища по проектите за ПУРБ, или на по-ясен език: плановете за опазване на водите в България. След щедрото финансиране от ЕС от 20 400 000 лв и позволеното от законодателя близо 4-годишно закъснение в изпълнението на проект „ПУРБ 2022-2027“ с бенефициент дирекция „Управление на водите“ и партньори басейновите дирекции (изпълнен от консултатнти от Световната банка по споразумение от 2018 г.) е недопустимо в Република България да бъдат приети и да действат отново некачествени ПУРБ, които да продължат да не осигуряват достъп до вода, сигурност и здраве за гражданите на републиката.

Ето пълното нашето становище, подадено до отговорните институции:

Изх. No ЗЗ-255/30.09.2024                                                                                                                         

До:

Министерство на околната среда и водите edno_gishe@moew.government.bg

БДДР dunavbd@bddr.bg

БДЧР bdvarna@bsbd.bg

БДЗБР bdblg@wabd.bg

БДИБР bd_plovdiv@earbd.bg

 

Относно: Консултация за проекти за Планове за управление на речните басейни (ПУРБ)

Уважаеми госпожи и господа,

Във връзка с обявената на 30.03.2024 год. от Министерството на околната среда и водите обществена консултация https://www.moew.government.bg/bg/proekti-na-planove-za-upravlenie-na-rechnite-basejni/ за проектите за ПУРБ, от Сдружение за изследователски практики подкрепяме мнението, че независимо от многократно удължаваното време за разработване на ПУРБ (първоначално те е трябвало да влязат в сила през 2022 г.), представените на обществеността проекти са повърхностни, не представят необходимите данни по ключови въпроси и не формулират мерки за проблеми, които констатират. Предвидените мерки в ПУРБ са с малък обхват и не взимат предвид редица важни фактори, влияещи върху водите на България, като самите водни тела са неизчерпателно идентифицирани и описани. Предвид 5-годишната работа по проектите и щедрото финансиране за изпълнителя, необяснимо и неприемливо е публичните ресурси да бъдат отчетени с предложените проекти, които като цялост, и особено в раздели „2. Кратък преглед на значимите видове натиск...“ са копирани едни и същи общи текстове, а най-важните проблеми са премълчани, като съответно липсват и мерки, които да решат актуалните проблеми пред управлението на водите – засушаване, конфликтни ползвания, недостиг на питейна вода и вода за битови нужди, замърсявания с различни източници, наводнения с имуществени и човешки жертви.

Настояваме, с оглед от на многогодишното закъснение, ПУРБ да бъдат спешно преработени, като се вземат предвид множеството анализи и предложения, подадени в рамките на обществената консултация от 30.03.2024 г. досега. Следва предложенията за мерки да бъдат разгледани от експертна комисия, включваща и учени и практици извън административните звена на МОСВ.

Ето и нашите забележки към проектите:

1. Принципни проблеми
   1. Огромно количество повърхностни водни обекти не са отразени в кадастъра и поради това не подлежат на никаква защита - например срещу застрояване на заливните тераси. Този проблем доведе и до жертви при наводненията в община Царево през изминалата година – виж доклад https://www.zelenizakoni.com/sites/default/files/attachments/rekite_koito_ne_sa_reki_15102023.pdf .

 

1. В момента стотици населени места в България са в режим на достъпа до вода за граждани. ПУРБ е крайно наложително да заложат мерки за идентифициране, поддръжка и експлоатация на наличните източници на вода.
2. ДКЕРВ и ВИК предоставят данни за минимум 8256 основни и резервни водоизточници. За 10 % от населените места липсва информация за водозиточниците. В същото време има издадени едва 4117 разрешителни за ползване на води за питейно-битови цели издадени на ВиК оператори и общини (329 от повърхностни води и 3788 от подземни води), т.е. опазваме качеството и количеството на водите в 50% от водоизточниците. П ПУРБ е необходимо да бъдат отразени всички водоизточници използвани за питейни води и да се предвидят мерки за водоползването да бъдат издадени разрешителни.
3. ВиК операторите отчитат 2847 водомери при водоизточника - едва при 34% от всички водоизточници сеизмерва водата постъпваща от природата в нарушение на Закона за водите. По данни от ДКЕВР едва “44% от добитите водни количества се измерват при водоизточника съгласно разпоредбите на чл. 194а, ал. 1 от ЗВ”.  Необходимо е в ПУРБ да се заложат мерки за реално отчитане на потребените водни количества.
4. Друг значим проблем са СОЗ - 2478 са определените  Санитарно-охранителни зони на източниците на питейни води – или, около половината от водоизточниците имат определени СОЗ (някои от водоизточниците имат групови СОЗ). Необходимо е в ПУРБ да се заложат мерки за определяне на СОЗ около водоизточниците, както и мерки за опазване на количеството и качеството на водите около водоизточниците без определени СОЗ .
5. Част от кризата с питейната вода се дължи на необвързване на новото строителство с капацитета на водоизточниците и наличието на пречиствателни станции. Необходимо е да се предвидят мерки за всички БР за ограничаване на жилищното и промишлено ново строителство до капацитета на водоснабдителните системи и водоизточниците.
6. Необходимо е за всички ПУРБ да се допълнят регистрите на защитените зони на водите за опазване на водозависими видове и местообитания и на защитените територии, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен  фактор със защитените зони и защитените територии обявени между  2021 и 2024г.  Необходимо е всички обекти по Рамсарската конвенция да бъдат упоменати в ПУРБ, като се предвидят мерки за тяхното опазване.  Считаме за недопустимо влажни зони от международно значение, като Драгоманското блато, да не съществуват в ПУРБ и да липсват мерки за тяхното опазване.
7. В представените към всеки проект на ПУРБ 2022-2027 на четирите РБУ Програми от Мерки /ПоМ/ няма вписани отговорни институции, които ще изпълняват тези мерки. Освен това самите мерки не са остойностени и никой не знае колко пари ще струва всяка от тях. Това са съществени пропуски, доколкото без да е посочена отговорната институция и без да се знае колко пари ще трябват за дадена мярка, или в какъв срок, то нито една мярка няма да бъде изпълнена.
8. Липсват и/или не са публикувани документите, свързани с изготвянето на ПУРБ. Така например:

- Методика за оценка на въздействието на азот от селското стопанство

- Методика за минимално допустимия отток,

- Методика за очертаване и характеризиране на подземни водни тела

- Други методики: за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води; за Инвентаризацията на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни вещества и някои други замърсители; за Определяне на значими източници на натиск и оценка значимостта на натиска и т.н.,

- Никъде в раздел 2 на ПУРБ 2025-2027 не са публикувани и следните подкрепящи документи:

• ползваните за извършване на оценките и разработването на ПУРБ съществуващи национални методики и подходи, разработени за целите на ПУРБ 2016-2021 и сега актуализирани за целите на новите ПУРБ 2030-2030 в съответствие с промените в  европейското и националното законодателство;
• предвидените за разработване със съдействието на СБ методики, осигуряващи изпълнението на изискванията на Ръководствата от Общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите, включително съобразени със  специфичните природни условия в България, включително /но не само/:
• Методика за определяне на минимално допустимия /екологичния/ отток - тая вече я коментирахме;
• Методика за определяне на силно модифицирани водни тела;
• Методика за определяне на химичното състояние за отразяване на въздействието на изменението на климата върху състоянието на повърхностните води;
• Разработване и актуализация на система за класификация за качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, свързана с оценката на състоянието на защитените територии;
• Разработване и актуализация на критерии за установяване на значителни замърсявания от дифузни източници;
• Актуализация на методиката за определяне на праговите стойности на замърсителите на подземни води;
• Предефиниране и характеризиране на подземните водни тела, включително и тези, съдържащи пресни минерални води
• Методика/подход за оценка на риска за химичното състояние на подземните водни тела
• Методика за оценка на състоянието на речните седименти
• Наредбата за рибните проходи

Всеки от изброените липсващи документи и методики следва не само да бъде публикуван, но и подложен на обществена консултация, с оглед многостранните интереси, свързани с оценката и ползване на водите.

1. Над 500 водохващания на деривационните канали на НЕК ЕАД за каскадите им и натискът от тези каскади, продължават да не са отразени в новите ПУРБ. Съответно, липсват мерки за обезопасяване на реките под каскадите на НЕК ЕАД и за оповестяване на населението при изпускане на големи количества вода под тези каскади.
2. Няма оценка и предложени мерки по отношение развитието на соларни инсталации в повърхностните водни обекти. Не са оценени и не е предложена превантивна работа за възможните негативни ефекти, като затопляне на водата (защото идеята е тя да охлажда инсталациите), увеличаване на еутрофикацията, заплаха за увеличаване на риска от наводнения (при използването на големите язовири като ретензионни площи предварителното им източване преди високи води, ще се компрометира), както и до цялостно изменение на екосистемите във водните обекти, които досега са свикнали на пряка слънчева светлина и на директен обмен на кислород от повърхността на водата.
3. Съгласно Регламента за възстановяване на природата (Регламент (ЕС) 2024/1991)  и редица стратегически документи на Зелената сделка на ЕС, като Стратегията за биоразнообразието и Регламента за възстановяване на природата, в Европа трябва да се възстановят най-малко 25 000 километра реки до естественото им състояние. В новите ПУРБ няма нито дума по този въпрос и няма нито една мярка за постигането на тази цел. Има само локални мерки за премахване на единични стари бентове, но не е обосновано и казано кои точно единични бентове да се махнат. Възстановяването на дадена река до естественото ѝ състояние не означава да махнеш един бент, а нещо съвсем друго - премахване на абсолютно всички прегради и всички останали източници на натиск, като например източници на точково и дифузно замърсяване и т.н. Освен другото, у нас към момента е абсолютно невъзможно да се премахват стари бентове поради проблемите в законодателството със собствеността, защото огромната част от тези бентове е с неизвестен собственик. Следователно мярката за премахване на бентове е неизпълнима въобще.  Необходимо е 4 ПУРБ синхронизирано да предложат конкретни водни обекти които да изпълнят ангажиментите на Р България по чл. 9 на Регламент (ЕС) 2024/1991 до 2030г.
4. По отношение идентифициране и предлагане на мерки според значими видове натиск, пропуснати са безспорни факти, свързани с напоителните системи и с язовирите, управлявани от „Напоителни системи“ ЕАД:

• Проблемите с огромните загуби на вода от каналите на НС ЕАД, които са в състояние на полуразпад
• Проблемите с безобразното и безконтролно водочерпене от подземни води по причина, че напоителните ни системи не могат да осигурят вода за напояване в преобладаващата част от земеделските територии.
• Проблемите, породени от строителството на нови ВЕЦ-ове на язовири, управлявани от НС ЕАД. Примери - Бебреш, Ястребино, Тича, Камчия и т.н., при които водата отива за ВЕЦ-овете, а не за напояването или за питейните нужди на населението. Съответно няма и никакви мерки за забрана на такива ВЕЦ-ове.
• Проблемите с подкопаването на бентове на НС ЕАД, особено по Марица, вследствие на постоянните кражби на наносни отложения, от които реките се вкопават. Така например, бентът на Искър при Писарово отдавна се е разпаднал и реката копае левия бряг пред широко затворените очи на БДДР, а бентът на Янтра при Долна Студена вече се е изместил.
• Проблеми по отношение на дигите, поддържани от НС ЕАД и поддръжката им.
  1. Икономически анализ на водоползването. Според Раздел 6. Икономически анализ на водоползването в Дунавски Район, анализът е изготвен на база на официална статистическа информация от НСИ за използвана вода по категории водоснабдяване и основни икономически дейности за периода 2014-2017. Недопустимо е  новите проекти на ПУРБ, публикувани на 31 март 2024, да реферират към данни от 2014 година.
  2. Липса на данни и анализи, като например:

• Информация за складовете за негодни за употреба пестициди не съдържа данни за: конкретно географско местоположение на склада в землището на населеното място, поради което данните не могат да се обвържат точно с повърхностни водни тела; проследяване на потенциални въздействия, респективно оценка на въздействието върху повърхностните води.
• Информацията относно дифузния натиск от употребата на биоциди в горското стопанство е много ограничена, поради което не могат да бъдат представени количествени данни.
• Липсва актуализиране информация за промените в концесиите за добив на подземни богатства спрямо данните от ПУРБ 2016-2021 г.
• Не е извършвана актуализация на информацията/оценката на натиска от ерозията и типовете почва спрямо ПУРБ 2016 – 2021 г. за ДРБУ. Този раздел остава идентичен спрямо втория ПУРБ, тъй като не са направени нови оценки на въздействието от този източник на натиск. Липсата на актуализация е незащитима при промяната в климатичните условия и при условия на крайречни сечи, засвидетелствани и от наводнения в поречието на Вит, Огоста, Искър и т.н.
• Не е извършвана актуализация на информацията/оценката на натиска от транспорт спрямо ПУРБ 2016 – 2021 г. за ДРБУ. Този раздел остава непроменен спрямо втория ПУРБ, тъй като не са направени нови оценки на въздействието от оттичането на води в транспорта и корабоплаването

 

 

1. Липсват мерки при констатирани проблемни случаи, като например:

• Няма мерки за опазване на водите в случаи на възобновяване на минен добив, въпреки констатацията, че „Възобновяването на закрити обекти и откриването на нови обекти с уранодобивна, рудодобивна и въгледобивна дейност крие редица рискове по отношение на бъдещото въздействие върху водите, почвата, флората и фауната в тези райони. Тези добивни и съпътстващи преработвателни дейности са предпоставка за възникване на екологични проблеми в случаи на замърсяване и аварии. Част от тези райони, с прекратен уранодобив, въгледобив и рудодобив попадат в екологичната мрежа Натура 2000, което допълнително представлява заплаха за опазването на биоразнообразието. Потенциални неблагоприятните въздействия върху компонентите на околната среда и човешкото здраве вследствие на възобновяване или нова уранодобивна, рудодобивна и въгледобивна дейност са свързани с замърсяване на подземните и/или повърхностните води в района, увеличаване нивата на шум и замърсяване на въздуха, унищожаване на ландшафта и биоразнообразието, и не на последно място риск за човешкото здраве.
• Няма мерки за опазване на водите при минно-добивна дейност по основното течение на р. Огоста, въпреки историческите свидетелства за замърсявания – „В близост до гр. Чипровци между 1964 г. и 1979 г. са натрупани големи количества минни отпадъци богати на Арсен, вследствие рудодобива. Въздействието им върху водите се дължи, най-вече на постъпването в околната среда на минен отпадък (хвост) с изключително високи концентрации и на рудничен водоотлив с повишено съдържание на разтворен арсен... В резултат на минно-добивната дейност, почвите в долината на р. Огоста са замърсени с арсен и тежки метали на площ от хиляди декари по цялото ѝ протежение до р. Дунав.... За това е допринесло аварийното изпускане в р. Огоста на около 100 000 t отпадък от хвостохранилище „Мечи дол” над гр. Чипровци, през месец април на 1964 г. в резултат на проливни дъждове (Годишен доклад,1973) и аварийно скъсване на стената на хвостохранилището. Придошлата река залива обширни площи в цялата долина и отлага върху почвата речни наноси, примесени с голямо количество хвост. В резултат на тази авария отпадъкът се разпространява във водосборната площ на река Огоста (от изворите на Мартиновска, Дългоделска и др.) до яз. Огоста, както и в почвите в разливните равнини около реката.“
• Липсват мерки за преодоляване на кризите от недостиг на вода във всички области с изкл. на Видин, Русе и Силистра. Предлагаме следната мярка, която да се приложи във всички ПУРБ:

Забрана за водовземане от язовирите използвани за питейни цели за всички останали нужди /промишлени, електроенергия, напояване и т.н./, освен за Питейно-битово водоснабдяване (ПБВ).

• Липсват мерки за контрол на проблемни хвостохранилища – например, проект за разширението на мината Асарел над Панагюрище, при който стената на хвостохранилището досега е изграраждана с хвост до височина от 197 метра - това са данни от Допълнено задание за ОВОС на мината Асарел, внесено в РИОСВ Пазарджик за разглеждане и обществено обсъждане,  а сега предстои да се надстрои ПАК с хвост, този път с още 70 метра до 267 метра височина, пак според същото задание. В момента процедурата по ЗООС е на етап Обществено обсъждане на заданието по ОВОС/ОСВ, след, положително становище на БДИБР. Други примери са Шламохранилището на ТЕЦ Република в Перник, замърсяването на река Тополница и язовир Тополница и хвостохранилище Бенковски 2 през 2020 г. Темата не е анализирана и не са предложени мерки за неутрализиране на заплахата от запълнени хвостохранилища във всеки от речните басейни.
• Липсва анализ и мерки за потенциални трансгранични замърсявания – например, заплахите от замърсявания на реките Драговищица и Струмешница от минни дейности в Сърбия и Северна Македония, на р. Тимок от мините в Бор, Сърбия
• Мерки за чистота на Черно море – напълно липсват в ПУРБ на БДЧР, включително няма мерки по отношение на силно компрометирания Варненски залив.
• Ползване на инертни материали от речни дъна и подкопаването им – проблемът не е идентифициран и няма предложени мерки. Като пример можем да посочим кражбата на баластра и кал от река Вит и ползването на материалите при строителството на автомагистрала Хемус.

 

 

2. Мерки към ПУРБ за всички речни басейни:
   1. Мярка с код DW_4 и действие към нея с код DW_4_1 трябва да важат за всички РБ, а не за определени водни тела. А именно:

„Забрана за сечи, с изключение на санитарни и отгледни сечи, във водосбора на водохващаниия от повърхностни води, предназначени за питейно битово водоснабдяване“

1.  Запазване от старите старите ПУРБ на липсващата в новите проекти мярка с код HY_6,  и действие с код HY_6_11:

„ЗАБРАНА за извеждането на сечи, независимо от целта им, които обезлесяват повече от 3 декара и се намират на по-малко от 500 метра от водни обекти"

 

1. Мярка с код HY_1 и действие към нея с код HY_1_8 трябва да важат за всички РБ, а не за определени водни тела. А именно:

„Забрана за сечи на естествена крайбрежна растителност“

 

1.  Мярка OS_1 и действие към нея с код OS_1_7 трябва да важат за всички РБ, а не за определени водни тела. А именно:

„Забрана за сечи на естествена крайбрежна растителност във водосбора на притоци, вливащи се в райони със значителен потенциален риск от наводнение (РЗПРН), с изключение на случаи, когато е доказана необходимост за осигуряване на проводимост на реките“

1.  Мярка HY_6  с действие HY_6_9 трябва да важат за всички РБ, а не за определени водни тела. А именно:

„Забрана за извеждане на голи сечи в райони отстоящи на  по-малко от 500 м от водни обекти“

1.  Мярка HY_3 с действие към нея с код HY_3_1 трябва да важат за всички РБ, а не за определен район или водни тела. А именно:

„Забрана за добив на инертни материали на по-малко от 50 м от бреговете на реките“

 

1.  Мярка от проекта на ПУРБ на ДР и на ИБР е с код HY_10 и действие към нея с код HY_10_6 е ограничена само до НП Централен Балкан. Настояваме тя да се приложи за всички три национални парка в България, както и за природни паркове. В настоящия си вид тя гласи:

 

„Определяне на минимално допустим отток след водовземания от реки на територията на НП "Централен балкан" не по малък от 30% от определеното за съоръжението средномногогодишно водно количество“

Във всички защитени територии от категория Национален или Природен парк трябва да се въведе същото изискване за минимално допустимия отток, защото биоразнообразието в НП Централен Балкан е също толкова зависимо от водата в реките и уязвимо, както и биоразнообразието в останалите природни и национални паркове.

 

1. Мярката с код HY_7 и действието към нея с код HY_7_1 трябва да бъде приложима за всички РБ и всички територии в тях, а именно:

„Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др.) във водните тела, определени като или попадащи в зони за защита на водите.“

Предлагаме в ПУРБ за всички РБ да бъде включено допълнението, вписано за тази мярка в проекта на ПУРБ на ИБР, а именно:

„Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим във водните тела, определени като или попадащи в зони за защита на водите. За целта се забранява:

- увеличаване на параметрите на разрешителните за водовземане/ползване за съществуващи ВЕЦ,

- изменения или удължаване на срока на разрешителните за ВЕЦ, за които строежът не е започнал, което се установява от компетентните органи по ЗВ чрез проверка на представени от възложителя доказателства за спазване на условията на чл.157, ал.1 от ЗУТ.

- издаване на разрешителни за водовземане/ ползване за нови ВЕЦ,

- изземване на наносни отложения от реки и язовири без доказана необходимост съгласно Методиката на МОСВ.

- Изземване и добив на пясък посредством земснаряди, драгажни помпи и други подобни съоръжения, които предизвикват суфозия или нарушават по друг начин скелета на основата и състоянието на подземните водни тела.“

В текста на мярката на ИБР има възможност да се позволи изключение за чувствителните и уязвимите зони, за което смятаме, че няма мотиви и е изключено от предложения от нас по-горе текст.

 

1. Мярка с код PM_9 и действие към нея с код PM_9_4 се открива в ПоМ на ЧР и е насочена за река Ерма, като смятаме, че аналогична мярка за ограничаване на унищожителното въздействие от нови миннодобивни дейности е необходима за всичси РБ. Предлагаме същия текст, със заличен идентификатор на реката:

Реализацията на инвестиционни предложения, свързани с миннодобивна и миннообогатителна дейност да се допуска, само след като с конкретни изследвания е доказано, че реализацията на инвестиционните предложения няма до доведе до влошаване състоянието на повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите

1. Мярка с код DW_1 и действие с код DW_1_4 следва да се прилагат във всички РБ:

„Спазване на забрани и ограничения в СОЗ съгласно заповедта за определяне на зоната и списъка по приложение № 1 към Националния каталог от мерки (ПУРБ)“

1. Мярка GD_1 и действие GD_1_х33 присъстват в проекта за ИБР, но са необходими във всички ПУРБ за всички РБ, а именно:

„Забрана на дейности, които увеличават риска за пряко или непряко отвеждане на приоритетни и приоритетно опасни вещества или други замърсители в подземните води, включително разкриването на подземните води на повърхността, чрез изземване на отложенията и почвите, покриващи водното тяло“

1. Мярка HY_10 с действие към нея HY_10_2 са задължителни също за всички РБ ( в момента не е включена в проекта на ЗБР):

„Забрана за водовземане от ВЕЦ при маловодие“

По отношение на тази мярка е важно да се посочи проблемът, че не е дефинирано какво значи маловодие. Както бе посочено по-горе, цитирането на несъществуваща Методика за минимално допустим /а не екологичен/ отток води директно до нищожност на мярката. Ето защо предлагаме текстът с подчертаване да се уточни с: доказано от данните на най-близката хидрометрична станция под водохващането, когато в тях се установи отток, по-малък от 10% от средномногогодишното водно количество или от минималното средномесечно водно количество с 95% обезпеченост към точката на измерване на съответната ХМС.

Това е предложение на сдружение „Балканка“, мотивирано с уточнение, че става дума за ХМС под водохващането, а не над него, защото така се обхваща целият водосбор на реката, на която е изградено това водохващане. Това уточнение цели да се избегнат спорове дали някой приток, който се влива под ХМС, може и да бил с голяма вода от порои само в неговия водосбор.

 

3. Мерки и действия към тях, които директно нарушават закона и трябва да отпаднат или да се модифицират – тук подкрепяме напълно изложението в становище на сдружение „Балканка“ с вх.№  48-00-377-2/16.07.2024 г. на МОСВ
4. Предлагаме следната мярка към всички речни басейни:

• Финансиране на теренна работа по оценка на наличните водоизточници и картиране на водни тела
• Обновяване на картовата информация за водните тела и подземните води на България
• До края на 2025 г., предприемане на бързи действия по отразяване на актуална информация за водните ресурси на България в стратегическите документи на всички министерства, с приоритет на координация с МРРБ и МЗХ и осъвременяване на устройствените планове и в планирането на водоползването за селското стопанство.

Мотиви: намаляване на рискове за загуба на животи от несъобразено с водните басейни застрояване и осъвременяване на методите за водоползване в земеделието.

5. Подкрепяме предложенията в становище на сдружение „Балканка“ с вх.№  48-00-377-2/16.07.2024 г. на МОСВ – в частта им от т. 2.2.1. Предложения за мерки, приложими във всички РБУ, в обхвата на целите РБУ - за всички водни тела до т. 2.2.4
6. Предлагаме допълнителна мярка към проект на ПУРБ за Черноморски район по отношение на конкретен воден обект:

Обект: Яз. Мандра, с код BG2MA107L002, в лош екологичен потенциал, с изместващи елементи за качество: Фитопаланктон, Риби, общ фосфор, активна реакция, с цели за постигане на ЕП:

1. Предотвратяване влошаването на екологичното състояние.

2. Опазване, подобряване и възстановяване на водното тяло за постигане на добро екологично състояние;

- постигане на умерен потенциал по биологични елементи ФП и Риби;

- постигане на добро състояние по физико-химични елементи - общ фосфор и активна реакция;

3. Поддържане на добро състояние по БЕК/ФХЕК/СЗ, по които не са установени превишения.

За повърхностното водно тяло е определен значим хидроморфологичен натиск от:

- Градско развитие/Индустрия/Селско стопанство/Енергетика, като този

натиск има отношение към мярката която предлагаме, а именно:

 

Наименование на мярката: „Осигуряване на непрекъснатостта на водните течения и

движението на рибите“ с код HY_11,

с действие с код HY_11_1: Изграждане на съоръжения за осигуряване на непрекъснатостта на реката

(рибни проходи, байпаси и др.).

Описание на мярката (Конкретизиране на действието): изграждане на рибен проход на

стената на яз. Мандра с височина на преградата от 3.5 м.

 

•  

Към настоящия момент нивото на язовир Мандра се регулира от 3 бр. савачни врати, като нивото на съществуващото в миналото Мандренско езеро е повдигнато с около 3 метра, чрез изграждане на язовирна стена, отделяща езерото от преходни води Мандра/Узунгерен. Отичането на водите от язовир Мандра към Узунгерен при съществуващата ситуация с разлика м/у нивото на язовира и нивото на водното тяло Мандра/Узунгерен, прави невъзможна миграцията на рибите и др. водни организми срещу течението на водата. Изграждането на подходящ рибен проход ще възстанови съществуващия в миналото миграционен коридор между Узунгерен и езерото Мандра, което ще подпомогне постигането на целите за екологичен потенциал на водното тяло. Мярката ще допринесе чрез подобряване на състоянието на БЕК Риби и същевременно ще се запази настоящото водно ниво на яз. Мандра.

 

 

В заключение, настояваме да се възприемат или аргументирано да се отговори на нашите предложения за мерки, като плановете се преработят по отношение на забележките по т. 1. Необходима е аргументация за избрания набор мерки и разработването на допълнителни мерки, които да компенсират неприлагането или неуспешното прилагане на мерки от предходните ПУРБ.

 

След щедрото финансиране и позволеното от законодателя близо 4-годишно закъснение в изпълнението на проект „ПУРБ 2022-2027“ с бенефициент дирекция „Управление на водите“ и партньори басейновите дирекции с финансиране от над 20 милиона лева от ЕС е недопустимо в Република България да бъдат приети и да действат ПУРБ, които да продължат да не осигуряват достъп до вода, сигурност и здраве за гражданите на републиката.