Обща позиция срещу преобразуването на държавните горски предприятия в ЕАД

Представители на КТ „Подкрепа", Съюза на лесовъдите в България, Сдружение „БУЛПРОФОР", Асоциацията на парковете в България, Лесотехническия университет, Инициатива „Зелени закони" и Института за икономика и международни отношения подготвиха и изпратиха обща позиция, с която призоваха Народното събрание и Президентството да не допускат преобразуването на държавните горски предприятия в еднолични акционерни дружества.
В позицията се сочи, че според последователно изготвените във времето след 2017 година анализи от принципала на държавните горски предприятия – Министерството на земеделието и храните, характерът на осъществяваната дейност от шестте държавни горски предприятия има незаменими и неотменими публични функции. ДП изпълняват публични политики от висока обществена значимост, които се обезпечават чрез стопанската им дейност.
Отчита се, че насоките на Организцията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са препоръчителен стандарт, според който правителствата следва да упражняват правата, свързани с държавната собственост по такъв начин, че да се избегне както пасивността и безстопанствеността, така и прекомерната държавна намеса. Насоките на ОИСР нямат задължителен характер и не дават конкретни регламенти или предписания към националното законодателство. Тяхната цел е да очертаят общите принципи на добро управление на държавната собственост, равнопоставено с останалите субекти. При анализ на Насоките на ОИСР се разбира, че преобразуването на държавните горски предприятия в еднолични акционерни дружества или еднолични дружества с ограничена отговорност би било наложително и адекватно на Насоките на ОИСР само при положение, че на държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите не са наложени цели на обществена политика и са ангажирани само с икономическа, т.е. търговска дейност. Това не отговаря на вменените и определени със Закона за горите и други специални закони и подзаконова нормативна уредба задължения, роли и отговорности на държавните горски предприятия. Нещо повече - изцяло се подкрепя позицията на МЗХ в становищата им до Министерство на финансите, че предложеното преобразуване на тези предприятия в търговски дружества и превръщането им по този начин в обикновени участници на свободния пазар, ги излага на реалния риск от фалит, ликвидация, загуба на социалните придобивки и освобождаване на лесовъдския персонал, както и разпродаване на държавно имущество като имоти, сгради и дори гори.
Позицията припомня, че подобна реформа беше тествана в края на 90-те години. Същата завърши с тежки последици за горската система поради допусната приватизация на държавните фирми за дърводобив, създадени като ЕАД. Те бяха източени и ограбени от една страна, а от друга страна - държавните горски стопанства бяха трансформирани в държавни лесничейства на бюджетна издръжка, които бяха оставени /както повечето администрации/ без финансови средства за изпълняване на техните важни функции, въпреки че подсигуряваха сериозни приходи в Републикански бюджет. Тази мащабна приватизация на държавния дърводобив, отчетена като грешка, доведе днес до липсата на качествени работници в дърводобивния бизнес, които заминаха на работа в Западна Европа, за да търсят по-достойни работни заплати и условия на труд. Финансовият колапс в държавните лесничейства в края на 2000 година доведе до сериозно социално напрежение и дори до ефективна стачка, в резултат от която беше създадена Държавна агенция по горите към Министерски съвет. Това беше началото на реформата, завършена с новия Закон за горите от 2011 година. В резултат от тази реформа днес имаме финансово стабилни държавни горски предприятия, които създават предсказуема работна среда за работещите в тях професионалисти.
Основен довод в позицията е, че сегашната вътрешна структура на управление на горската система след приемането на ЗГ (2011) се доказа като успешна за ефективното развитие и прилагане на съвременни, европейски и национални, позитивни стопански практики в българските гори. Държавните горски предприятия са отговорни за управлението на близо 75% от площта на всички български гори, покриващи 35% от територията на страната. Съгласно Закона за горите тези горски предприятия имат предимно публични функции, като сред отговорностите им няма водещи търговски задачи. Те се явяват ключов инструмент за реализиране на общоевропейските и националните политики в горите, свързани с: прилагането на многофункционално и сложно, природосъобразно лесовъдство; охраната на горските територии; защитата на насажденията от пожари, болести и вредители; изграждане и поддържане на горските пътища; обезпечаване на свободния достъп в горите; подобряване условията за рекреация в горските територии; повишаване приноса на горите за противодействие на климатичните промени; опазване на биоразнообразието и вековните гори; осигуряване устойчивост на възпроизводство на недървесните горски ресурси и дивеча; поддържане и опазване на питейните водоизточници; пречистване и подобряване качеството на въздуха в и около населените места; противодействие на почвената ерозия; формиране на разнообразен природен ландшафт; опазване на историческата памет, чрез грижите за природно-исторически обекти и т.н.. Държавните горски предприятия са не само отговорни, но и незаменими при осигуряване на изпълнението на всички тези публични функции.
Обърнато е внимание и на факта, че държавните горски предприятия в България са с правна форма и функции, подобни или еднакви спрямо други държави членки на ЕС и ОИСР, което навежда на извода, че настоящата правна форма и уредба на държавните горски предприятия по чл. 163 от Закона за горите не е уникална за Европа и е възприета от международното право.
В Заключение е изтъкнато, че чрез досегашната форма на съществуване на шестте държавни горски предприятия, създадени със Закона за горите (2011), има всички предпоставки държавните горски територии да осигуряват научно-обоснования баланс между социални, екологични и икономически функции на горите, в съответствие със стратегическите документи на ЕС и Р. България и в хармония с Насоките на ОИСР.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара