Природата в градовете не е лукс, а качество на живот
На 25 януари 2023 г., се състоя семинар „Прилагане на устройствени планове. Нови по-ефективни нормативни, фискални и пазарно-ориентирани инструменти?” организиран от Софияплан и Съюза на урбанистите в България (СУБ) с цел да се започне дискусия за нормативната рамка на национално и общинско ниво за по-ефективно създаване, възстановяване и поддържане на публичната инфраструктура и общите блага в градовете ни.
Ние от „Зелени закони" и Сдружение за изследователски практики бяхме представени от ландш. арх. Бояна Василева. Нейната презентация бе за екосистемните услуги, които предоставя зелената инфраструктура на града и тяхната икономическа стойност, с основи акценти:
- Добре развитата зелена и синя инфраструктура на града предотвратяват наводнения чрез забавяне на скоростта на оттичане на водата и увеличаване на дълбоката инфилтрация в почвата, както и повишава изпарението поради наличие на сложна листна повърхност.
- Зеленината намалява повърхностната температура с поне 5℃ на стените, асфалта, бетона и драстично подобрява температурата на въздуха в средата на града.
- Планираната и цялостна зелена инфраструктура подобрява вентилацията на средата, като подпомага процесите на самоочистването на въздуха, водата и почвата.
- Наличието и поддържането на зелена и синя инфраструктура поддържат биоразнообразието в града, което от своя страна ни предоставя материални услуги като питейна вода, храни, енергия и културни услуги като рекреация, естетика, туризъм и качество на живот на всекидневно ниво.
- Достъпът до природа и наличието на паркови пространства с пешеходен достъп до 5 минути според редица изследвания, особено след ограниченията при COVID-19, носи и ползи за психическото и физическото здраве, които пряко се отразяват на разходите за здравеопазване.
Проблемите, които съществуват пред (осъществяването на) зелената инфраструктура на София са:
- Липса на развита система от улично и алейно озеленяване, включително и актуален публичен регистър, чрез който може да има навременна поддръжка и развитие. Няма строго развита законова и планова регулация за уличното озеленяване за територията на града;
- Липса на регулация и планиране на градски и крайградски гори и зелени пояси. Бездействие по отношение на „зелените клинове”, свързващи града с обграждащите го планини;
- В озеленените площи е възможно застрояване на несвойствени за зелената система обекти като открити обекти за спортни или културни дейности, паркинги и детски площадки, което води и до:
- Почти пълно запечатване на озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси;
- Множество нереализирани озеленени площи, въпреки предвижданията на ОУП 2009 и ПУП, дори и във възможните такива общински и държавни имоти;
- Липса на реален последващ мониторинг на новоизградени озеленявания в частни имоти;
- неприлагане на чл. 16 от ЗУТ, който предвижда за територии с неурегулирани поземлени имоти да се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост.
В политиките за устойчиво управление на градовете в последните 15 години се говори все повече за развитие на решения, които се базират на природата или така наречените базирани на природата решения (Nature-based Solutions). Те включват често вече познати елементи, които са осъзнато интегрирани в градската тъкан и са планирани така, че да предоставят максимално ефективно екосистемни услуги. Европейската банка за развитие, както и множество международни фондове, банки, както и оперативните програми на ЕС ясно и категорично финансират изграждането и поддържането на базирани на природата решения (БПР) с цел възстановяване на жизнената градска среда. Примери за базирани на природата решения (БПР) са:
- градски и крайрадски гори,
- възстановяване и опазване на влажни зони и речни корита в урбанизирани територии,
- паркове, градини, улично и алейно озеленяване с тревни и цветни ивици за поемане на дъждовни води,
- пчелни коридори,
- събиране на дъждовната вода в малки резервоари,
- фасадно и покривно озеленяване,
- грижа за споделени озеленени пространства, градско земеделие и други.
Препоръки към Столична община по отношение на зелената инфраструктура от ландш. арх Бояна Василева са:
- създаване на фонд за изкупуване на предвидените за широко обществено ползване зелени площи – паркове, градини и междублокови пространства;
- Залагане на мерки в оперативните програми за изкупуване на имоти от горския фонд в землищата на големите градове, вкл. създаване на градски гори (лесопаркове);
- Създаване на нормативна рамка и изготвяне на стратегия за зелената инфраструктура, която да включва всички възможни елементи и БПР, дейности за изградане и поддържане, бюджет и реална времева рамка;
- Интегриране на базирани на природата решения (БПР) на ниво сграда, комплекс, квартал, град и крайградски територии.
Други важни акценти от дискусията „Прилагане на устройствени планове. Нови по-ефективни нормативни, фискални и пазарно-ориентирани инструменти?”:
- Проф. Ървин ван дер Крабен (prof. Dr. Erwin van der Krabben) направи лекция на тема „Поземлено ориентирани финанси за ефективни градски стратегии за възобновяване и развитие” и отговори на въпроса " В случай че общината промени начина на трайно ползване на даден парцел от земеделска в урбанизирана (жилищна) територия и вследствие значително се увеличи стойността на земята, дали само собственикът на земя трябва да се ползва от цялата добавена стойност на поземления имот или би трябвало общината да се ползва от част от увеличението на стойността?"
- Проф. д-р арх. Александър Славев представи интересен анализ за „Развитие на зелената инфратсруктура на Столична община: Възможности за финансиране и разработване на инструменти за улавяне на стойност ” с информация за състоянието на зелената система на СО към момента:
- Разминаване между заложните и реално съществуващи зелени площи - няма информация дали изобщо от 2000 г. до днес е бил отчужден един имот за озеленяване.
- Суми за изкупуването на всички имоти от „зелените клинове” на Столична община би била 1.5 милирада лева, което от своя страна е 14% от финансовия пакет[1], от който България може да се възползва от Плана за възстановяване на Европа.
- Примери за устройствени планове за урбанизиране на земеделска земя в градовете.
- Лъчезар Богданов от Институт за пазарна икономика (ИПИ) престави „Нови приходоизточници и инструменти за финансиране на политиката по отчуждаване на имоти на територията на Столична община” и въвеждане на нови приходоизточници като такса за „благоустрояване”, актуализиране на данъчните оценки на имотите чрез увеличение на коефициента за местополжение и други.
Пълните презентации може да видите в приложения файл.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара