• Първият проблем е в намаления състав на самата комисия. Това противоречи на първоначалните идеи за засилване на контролните функции на комисията. С намален състав се редуцират оперативните възможности на КЕВР да реагира на повишените очаквания към нея в посока засилване контрола за законност на пазарите на електроенергия и природен газ.

• Вторият голям проблем е лисата на законови промени, които да осигурят повече контролни правомощия на КЕВР. Това се отнася на първо място до дейността на Българската независима фондова борса (БНЕБ), но и до всички „клиенти“ на КЕВР – производители, търговци, посредници и т.н. на пазара на енергия.

• Информацията, че правителството се гласи да вмени на КЕВР права, свързани с развитието на инвестициите във ВЕИ, не само шокира със своята противозаконност и опити за политически контрол чрез заобикаляне на нормалните инвестиционни правила, но също е индикатор за нездравите помисли в главите на някои управляващи относно начина на управление на сектора, на икономиката и на държавата като цяло.

На 27 януари 2022 г. Народното събрание прие изменения в Закона за енергетиката (ЗЕ), с които въведе промени в КЕВР. Тези промени се отнасят до броя на комисарите (намален от 9 на 5), изисквания за квалификацията им и отпадане на задължението в състава на комисията да има позиции „юрист“ и „икономист“.

Тези промени позволиха на правителството за проведе процедурата за смяна на някои от членовете на комисията с изтекъл мандат. Смяната на членовете с изтекъл мандат трябваше да се извърши отдавна и в този смисъл промените на членовете на КЕВР са положително развитие.

Промените, приети на 27 януари 2022 г., бяха следствие от предложението на КЕВР от средата на декември 2021 г. за повишаване цените на енергията и природния газ, в което правителството видя опит за саботаж срещу неговите идеи за мораториум на цените за битовите потребители в отговор на ценовата криза, обхванала европейския континент.

Проблемите свързани с работата на КЕВР, които остават нерешени, обаче са по-големи от резултатите, постигнати с персоналните промени.

Първият проблем е в намаления състав на самата комисия. Това противоречи на първоначалните идеи за засилване на контролните функции на комисията. С намален състав се редуцират оперативните възможности на КЕВР да реагира на повишените очаквания към нея в посока засилване контрола за законност на пазарите на електроенергия и природен газ.

Продължава да съществува и рискът от политическите назначения на членовете на КЕВР. Всъщност несменяемостта на един от тях – представителят на ДПС – изглежда беше в основата на ликвидацията на позицията „юрист“ в състава на комисията. „Изчистването“ на тази политическа намеса обаче стана по възможно най-грубия начин – чрез ликвидиране на самата позиция. Което пък оставя комисията в ръцете на юрисконсулти и адвокатски фирми – ситуация довела през годините до трагични последици в други държавни институции, като например МОСВ.

Политическите назначения засилват опасенията, че целта на персоналните промени не е подобряване качеството на работа на комисията, а просто смяна на политическата ѝ „шапка“.

Вторият голям проблем е лисата на законови промени, които да осигурят повече контролни правомощия на КЕВР. Това се отнася на първо място до дейността на Българската независима фондова борса (БНЕБ), но и до всички „клиенти“ на КЕВР – производители, търговци, посредници и т.н. на пазара на енергия.

Информацията, че правителството се гласи да вмени на КЕВР права, свързани с развитието на инвестициите във ВЕИ, не само шокира със своята противозаконност и опити за политически контрол чрез заобикаляне на нормалните инвестиционни правила, но също е индикатор за нездравите помисли в главите на някои управляващи относно начина на управление на сектора, на икономиката и на държавата като цяло.

В тази връзка тук припомняме отново нашите предложения за промени в ЗЕ, които да направят КЕВР по-ефективна и успешна при контрола на енергийния пазар. Тези предложения внесохме още през януари на няколко от ключовите министри в кабинета, включително и на минситър-председателя Петков.

***

1. Проверки за нарушения, манипулиране на пазара и др.

Необходимо е спешно да започнат проверки за нарушения при търговията с електроенергия и природен газ, за да се пресекат лошите практики, манипулирането на пазара и спекулата. Тези проверки, ще имат положителен ефект за дисциплинирането на всички играчи на пазарите на енергия и ще бъдат реален израз на загриженост за потребителите. По-специално:

• Още преди персоналните промени е необходимо КЕВР да бъде задължена[1] да започне незабавно изпълнението на задълженията си по чл. 21, т. 41а и 41б от ЗЕ както следва:
  • БНЕБ трябва незабавно да бъде подложена на детайлни проверки за нарушения на Регламента РЕМИТ[2] назад във времето. Следва да бъдат проверени и различните сигнали, налични в публичното пространство, за манипулиране на пазара, които се свързват с определени производители, търговци и потребители на електроенергия, както и с имена на конкретни представители на изпълнителната власт.
  • В същото време, предвид изключителността на ситуацията, е добре да се намери начин за провеждането на дългосрочно ежедневно наблюдение дейността на БНЕБ за нарушения на РЕМИТ, така че да се гарантира, че всякакви опити за манипулации на пазара, ще бъдат своевременно хващани и пресичани.
• Специални проверки са необходими в още две направления:
  • разкриване и санкциониране на незаконна (без лиценз) търговия с електроенергия, каквито сигнали има за конкретни обекти (напр. МОЛ-ове), които препродават електроенергия на своите наематели. Подобен проблем е на път да възникне и с индустриалните зони, но това е тема на отделен разговор.
  • едностранни промени в договорите за търговия с електроенергия във вреда на клиентите.

• Ревизии на всички държавни производители на енергия и оператори на мрежи, БЕХ, НЕК, „Турски поток“, Фонд СЕС, енергийните търговци и БНЕБ.
• Анализ на причините за големия брой бюджетни организации, които получават енергия от платформата на доставчика от последна инстанция и предприемане на съответните действия спрямо получените резултати.

2. Институционални промени

КЕВР:

• Смяна на членовете: Правителството трябва спешно да инициира смяна на членовете на КЕВР, чийто мандат е изтекъл. Необходимо е да се потърси законова възможност за смяна и на останалите членове на КЕВР, и ако такава бъде намерена – да се приложи.

• Промени в ЗЕ с цел повишаване контрола по Регламент 1227/2011 (РЕМИТ): Министерският съвет следва да подготви, а Народното събрание – да приеме промени в ЗЕ, свързани с подобряване контрола по РЕМИТ. Някои от тези промени включват:
  • Допълване списъка на лицата, които могат да сезират КЕВР за нарушения на чл. 3 и 5 от Регламент 1227/2011, (чл. 74а, ал. 1) със сдружения на потребители и граждански организации, които имат дейности, свързани с развитието на енергийния сектор.
  • В същия чл. 74а да се уреди възможността КЕВР да се самосезира за започване на проверки за нарушения на чл. 3 и 5 от Регламент 1227/2011.
  • Промяна в чл. 74а, ал. 8, така че решенията на КЕВР, свързани с предварителното проучване и установяването на нарушенията по чл. 3 и 5 пот РЕМИТ да бъдат публикувани на сайта на Комисията, а протоколите от заседанията да бъдат достъпни при наличието на преобладаващ обществен интерес.
  • Чл. 74ж, следва да се промени така, че да се гарантира, че няма да се „отвори“ политически или съдебен „чадър“ над проверяваните лица и събраните доказателства ще бъдат използвани в производството. Тук се включват отпадане на възможността за обжалване на определенията на АССГ по ал. 3 и 4 пред ВАС за проверки на място, както и увеличаване броя на лицата от КЕВР (освен председателя), които могат да подават искане до АССГ за извършване на проверка на място.
  • В чл. 74з следва да се укаже какъв е „подходящият начин“ за запечатване на иззетите електронни документи, цифрови и електронни доказателства и т.н., така че те да не бъдат изгубени или повредени, заради неправилно избран „подходящ начин“ от лицето, което ги изземва.
  • В същия член, ал. 5, да се уточни какви са обстоятелствата, при които проверяваното лице има право да изисква връщането на оригинални иззети документи преди да е влязло в сила решението на комисията по чл. 74н.
  • Необходимо е да се създаде задължение на КЕВР да публикува решенията си по чл. 74н, 224г, 224д, 224е и 224ж.
  • Необходимо е да се предвиди санкция за особено тежки случаи на манипулиране или опити за манипулиране на пазарите на електроенергия и природен газ да се отнемат правата на виновните физически лица за участие в търговията с енергия за цял живот, а замесените юридически лица да бъдат ликвидирани, като имуществото и финансите им се отнемат в полза на бюджета.
• Актуализиране на санкциите: Необходимо е също да се промени и Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224г от ЗЕ, и др., така че да се завишат имуществените санкции и налаганите глоби по съответния член.
• Проверка на собствеността и мерки срещу прането на пари: Отделно е необходима проверка на реалната собственост на всички търговци на енергия на БНЕБ, вкл. чуждестранните. Интересен факт е, че търговците на енергия не са задължени лица и не са обект на Закона за мерките срещу изпирането на пари, въпреки сравнително лесните възможности за пране на пари, които дава борсовата търговия с електроенергия и природен газ.

В средносрочен план е необходимо промените в Комисията да продължат с изменения в законодателството, насочени към прецизиране на нейната структура и функции, които да гарантират истинската ѝ независимост от партийни интереси, възел от каквито в момента е КЕВР. Това може да се случи чрез промяна на ЗЕ, но ние предлагаме създаването на ново законодателство за КЕВР (условно наречено „Закон за енергийните и водните регулатори“). То следва да реши няколко въпроса:

1. Концептуален – дали КЕВР да остане единна структура или да бъде разделена на отделни регулатори – енергиен и воден. Нашите проучвания показват, че и двете решения имат положителни и отрицателни страни. В голямата си част този въпрос е свързан с изработването на модерна концепция/стратегия за адекватно управление на водите в условия на настъпващите климатични промени.
2. Намаляване на регулаторните функции в енергетиката.
3. Засилване на контролиращите функции в енергетиката и във водния сектор. Тук се включва и набирането, обучението и използването на адекватен персонал с контролни функции и специфични разследващи функции, както и вътрешен независим контрол в самата комисия (комисии).
4. Прецизиране взаимодействието на КЕВР (или двата отделни регулатора) с другите институции, с които следва да си взаимодействат при изпълнението на техните контролни функции по силата на сегашния чл. 74п от ЗЕ: МВР, МинФин, КФН, КЗК, КЗП и с компетентните органи на съдебната власт.
5. Стартиране, при пълна прозрачност на разследвания за картелни практики в енергетиката от страна на КЗК, чрез смяна на състава и увеличаване на експертния потенциал на регулатора.

***

Накрая остава отворен въпросът как ще се подобри дейността на КЕВР без необходимите промени в Закона за енергетиката, без засилване на правомощията и без назначаването на нови инспектори (одитори), за които говореше в началото на мандата си премиерът Петков?