В дните 6 и 7 юли се състоя работна среща по проект “Мрежа от малки земеделски стопанства за наблюдение на местното управление на водите и сушата в България” в гр. Сливен. В работната среща участваха следните земеделски производителя:

• биоградина Екатерина - представлява смесено зеленчуково-овощна градина разположена на 14 дка в землището на село Чокоба, общ. Сливен. Проблемите, които среща земеделскот стопанство по отношение управлението на водите са топлинен стрес (висока температура на въздуха - достигаща до 43^оС, ниска влажност на въздуха и силно изпарение на почвената влага) за растенията през юли-август съчетано със сух вятър, липса на дъждове в периода юли-август. Избраното решението е изграждане на резервоар за вода, където освен временно съхранение на вода от напоителния канал, да се акумулират и дъждовни води. Това би позволило поливане с темперирана вода и намаляване разхода на вода в бъдеще, чрез въвеждане на капково напояване. Към момента в стопанството се прилагат сеитбооборот и въвеждане на нови култури за отглеждане, както и експериментиране с по-сухоусточиви растения.
• Цветята на Камен - декоративен разсадник за многогодишни цветя разположен в гр. Орешник, общ. Тополовград. Отглежда над 120 сорта декоративни цветя от семето до цъфтящо растение. Проблемите, които среща са ползването на само един източник на вода за напояване - водопроводната мрежа. Камен има възможност да ползва общата селска чешма за резервен вариант като пълни подвижни резервоари (1 куб.м.) за вода, но към момента общността няма точни правила за ползване на водата и при пълненето на резревоарите започват междуселски крамоли и в резултат водата се излива в канавките без да доставя допълнителни ползи за метсните хора. Възможността за улавяне и съхраняване на дъждовните води не е вариант, тъй като с. Орешник се намира на 30 км от ТЕЦ "Марица Изток - 2" (най-голямата топлоцентрала в България и на 8-мо място в топ 10 на най-големите замърсители в Европа) и вероянтността дъждовните води да са замърсени и с киселинен характер е високо и твърде рисково за младите растения. 
• екоцентър Езерец - представлява пермакултурна смесена зеленчуково-овощна градина на площ от 2.4 дка, подпомагаща отглеждането на 120 кошера пчели, разположена в с. Езерец, общ. Шабла. Проблемите са липсата на прашец при растенията при дълги суши. Възможните решения са увеличаване на видовия състав на растенията в градина за паша на пчелите, мерки за създаване на по-влажен микроклимат - микро езерца, засенчване, възпрепятстване на прякото действие на сухите ветрове.
• ферма Венец - е разположена край с. Тодорово, общ. Плевен на площ от 50дка, отглеждат смесена пермакултурна овощна градина в комбинация с билки, храсти и зеленчуци, а край с. Дебнево, общ, Троян на площ от 500дка, имат смесени овощни градини, както и ябълкови градини и интензивна ниско-стъблена черешова градина. В Тодорово имат недостиг на вода и топлинен стрес. Поливат с дъждовна вода, чрез капкво напояване. Имат опит със събирането ѝ в изкуствени басейни. Все още водата е недостатъчна. Имат опит с мулчиране и съхраняване на влагата в почвата. Правили са неуспешен опит за сондаж до 25м., като според геолози имало вода на 120м. Възможните решения са увеличаване водосборната площ на водоема за събиране на дъждовни води край Тодорово; отхвърляне на по-чувствителните към суша и високо-температурен стрес видове растения и подмяната им с по-устойчиви; подобряване на влажностния микроклимат, чрез подходящо засенчване. Проучване на условията и възможността за сондаж в градините край с. Дебнево. 
• ЗП Л. Хаджийски - в момента на площ от 10 дка извършва регенериращи практики за повишаване на почвеното плодородие и подобряване на структурата на почвата чрез отглеждане на ръж, нахуд и боб папуда. До миналата година е отглеждал разнообразни зеленчуци, чрез биодинамични методи. Предвижда отново да включи зеленчукопроизводство чрез възстановяване на постоянните лехи. Проблемът е високо-температурен стрес за растенията по време на летните горещини, съчетани със сухи ветрове. За обострянето на проблема допринася премахването на разположените в близост овощни градини и превръщането им в монокултурни блокове. Друг проблем е висока твърдост на подземните води, която препятства храненето на растенията. Вода за поливане има, тъй като нивата е разположена над обилни водоносни хоризонти, стичащи се от родопския масив към долината на р. Марица. Чрез подобряване на почвата е постигнат 20% спад във водопотреблението.

По време на срещата си говорихме за сушата в България, управлението на водите на ниво земеделско стопанство, възможните добри практики, които могат да се приложат в стопанствата на земеделските производители и за поддържането и създаването на подпочвено и надпочвено биоразнообразие.

Всеки един от земеделските стопани представи своето стопанство и сподели за добрия и лош опит в управлението на водите. Срещата завърши с дискусия и събиране на идеи за решаване на проблеми в конкретното стопанство.

Повече за какво си говорихме по време за срещата и за участниците можете да видите в прикачената презентация.