Режими на устройство и застрояване на Черноморското крайбрежие в началото на 21 век

снимка на Тома Белев
Автор: 
Тома Белев

Изследвайки няколко конкретни случая със строителство в защитените територии, граничещи с Черно море, се наложи да се поровим доста в отменените наредби, рагламентиращи устройството на Черноморското крайбрежие. За да не остане проучването само в нашите папки, решихме да подготвим тази записка с цел да се използва и при други случаи.

Един пример - плажът "Бутамята" край Синеморец в Природен парк Странджа е застроен след създаването на парка. Снимка: Борислав Борисов.

Възприемането, че Черноморското крайбрежие на България е ценен ресурс и към неговото застрояване трябва да се отнасяме внимателно и специфично, не се заражда през 2007 г. с приемането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Първата специализирана нормативна база е  Наредба № 2 от 24 януари 1995 г. за правила и нормативи за териториално-устройствено планиране на черноморското крайбрежие, издадена от министъра на териториалното развитие и строителството. Тя действа от 14 февруари 1995 до 21 юни 2005г, когато е отменена с  § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - ДВ, бр. 51 от 21 юни 2005 г. Наредбата е издадена на основание чл. 201 на Закона за териториално и селищно устройство и във връзка с чл. 36, т. 1 на Закона за териториално и селищно устройство и чл. 107 на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство.

В нея за първи път се определят зони с различни режими на застрояване, правила за устройство включващи целият набор от задължителни за общините устройствени документи и максималните рекреационни капацитети на крайбрежните природни ресурси, като плажове, бряг, водни площи, лесопаркове и курортни гори. С наредбата се определя срок от 30.XII.1996 г. за приемане на териториалноустройствените планове на крайбрежните общини.  До изработването им  строителство се допуска въз основа на правила към действащите териториалноустройствени планове, с които се определят зоните по чл. 3, ал. 1 наредбата.  

Наредба 2/1995г. регламентира създаването на две зони. В първата зона са включени частта от вътрешните морски води около курортните обекти и плажовете, крайбрежните езера, устията на реките и влажните зони, крайбрежната плажна ивица, дюните и природните резервати, природните забележителности, защитените местности, историческите места, лонгозните гори; и  всички други територии в успоредна на брега ивица с широчина, не по-малка от 200 м след плажовете, дюните, скалистите брегове и извън строителните граници на населените места.  В нея не се допуска строителство на сгради, постройки и съоръжения с изключение на: брегоукрепителните и брегозащитните съоръжения, леки преместваеми постройки и съоръжения със санитарно и хигиенно предназначение и пристаните за спортни и туристически нужди, леки преместваеми постройки за бързо хранене и поддържане на плажа и преместваеми съоръжения със спортно-развлекателно и охранително предназначение, разположени по крайбрежната плажна ивица и на пътищата и инженерните системи, необходими за националната отбрана, морската и въздушната сигурност и за функциониране на леките преместваеми  обекти.

Във втората зона са включени частта от вътрешните морски води, включваща пояса на санитарна охрана, буферните зони на резерватите, народните паркове, охранните зони на защитените природни обекти, защитните и курортните гори, лесопарковете, крайселищните паркове и озеленените площи, горите и земеделските земи по правило на разстояние 5 км от брега и  териториите в строителни граници на населените места в землищата граничещи с морския бряг. Във втора зона не се допуска  разширяване на строителните граници на рибарските селища и използване на територията и сградите им извън основното им предназначение, строителство на нови транзитни пътища освен при доказана целесъобразност и екологосъобразност, унищожаване на дървесна растителност, като се допускат само санитарни, отгледни и възобновителни сечи съгласно лесоустройствените и паркоустройствените планове, третиране и обезвреждане на опасни отпадъци и строителство на обекти за производствени и обслужващи дейности извън производствените зони и на обекти за обслужващи дейности извън допустимите съгласно приложение № 2 на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.

Разпоредбите на Наредба 2/1995 остават да действат и при приемането новия Закон за устройство на територията като в ал. 53 ал. 7 на Наредба № 5 от 21 май 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията е посочено, че „в крайбрежната зона с особена териториалноустройствена защита съгласно чл. 10, ал. 2 ЗУТ необходимите и допустимите устройствени дейности се съобразяват с изискванията на Наредба № 2 от 1995 г. за правила и нормативи за териториалноустройствено планиране на Черноморското крайбрежие“.

Наредба 2/1995 продължава да действа и след приемането на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ( в сила от 13.01.2004) до нейната промяна през юни 2005г, когато в Наредба 7/2003 е включена самостоятелна глава дванадесета А  „Устройство на черноморското крайбрежие“.

В нея са разгледани същите въпроси, както в Наредба 2/1995 , но в съдържанието им са направени съществени промени. Зона "А", която обхваща следните видове имоти извън границите на населените места и селищни образувания -   крайбрежна плажна ивица,  брегоукрепителните и брегозащитните съоръжения, изградени със средства от държавния бюджет, прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони, пясъчните дюни, защитените територии граничещи с морския бряг,  части от земеделските и горските територии, прилежащи на крайбрежната плажна ивица, брегоукрепителните съпръжения и крайморските влажни зони  с широчина 100 м, измерена хоризонтално и части от земеделските и горските територии, прилежащи на морския бряг, с широчина 50 м.

В зона "А" не се допуска строителството на сгради, постройки, съоръжения и плътни огради,  промяната на предназначението на земеделските земи и на гори и земи от горския фонд, освен в строителството на обекти за хранене, за спорт, за развлечения и на обекти с лечебно-оздравително предназначение,  поставянето на преместваеми обекти, с изключение на тези по крайбрежната плажна ивица,  поставянето на ограждения на обектите върху крайбрежната плажна ивица, ограничаващи свободния достъп до тях, търсенето, проучването и добивът на подземни богатства, включително прокарването на сондажи и добивът на инертни материали и 6. заустването на непречистени отпадъчни води. В ивицата от 100 метра зад крайбрежната плажна ивица и влажните зони  и ивицата от 50 метра зад морския бряг се допуска строителството на обекти за хранене, за спорт, за развлечения и на обекти с лечебно-оздравително предназначение.

Зона "Б" обхваща земеделските и горските територии с широчина 2 км от границата на зона "А" и в  нея не се допуска  изграждането на депа и други съоръжения и инсталации за третиране на битови и опасни отпадъци  и заустването на непречистени отпадъчни води.

За разлика от Наредба 2/1995, където териториите в строителни граници на населените места от землищата край морския бряг са включени в зона две, в Наредба 7/2003 те са самостоятелна зона.

Изграждането на допустимите  строежи в зона "А" и зона "Б" се разрешава от главния архитект на общината при наличие на  одобрен инвестиционен проект в съответствие с действащ подробен устройствен план, необходимата техническа инфраструктура за транспортен достъп, за енергоснабдяване, за водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчните води и за събиране и обезвреждане на битовите отпадъци и проведени процедури по Закона за опазване на земеделските земи и по Закона за горите.  При липса на техническа наредбата допуска, че тя може да бъде изградена при условията и по реда на чл. 69 ЗУТ.

След влизането в сила на Закона за устройство и застрояване на Черноморското крайбрежие (1.01.2008) глава 12 А на Наредба 7/2003 е отменена на 25 април 2008г. Като цяло можем да констатираме, че териториално устройствената защита на териториите край Черноморското крайбрежие намалява своята сила и обхват през годините след 1995, но за имотите в защитените територии тя остава силна през цялото време.

Горният анализ ни позволява убедено да заявим, че административните процедури по приемане на  плана за управление на Защитена местност Колокита (приет през 2001г), подробния  устройствен план на подпорният хотел край Алепу (заповед от 21.09.2006) и строителството и промяна предназначението на земеделски земи  в местност Поляните край село Синеморец (част от природен парк Странджа) са извършени при грубо погазване на разпоредбите на Наредба 2/1995 и Наредба 7/2003г.

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари