ТРИ ПЪТИ СТОМНА ЗА ВОДА – има ли природа в целите на партиите за последната предизборна кампания за 2021?

снимка на Вера Стаевска

От „Зелени закони“ от 2014 г. насам следим предизборните обещания на партиите по отношение на природата – и ги сравняваме с инициативите им за законодателство и политики чрез парламента и правителството. Следим основните теми „Биоразнообразие“, „Гори“, „Устройство на територията“, „Селски райони“, „Климат и енергетика“.

Графика: последни данни за очакваните формации в 47 НС, Алфа рисърч октомври 2021 г.

През годините забелязваме плаха тенденция към включване на тези теми, като в някои контексти то е резултат от тенденции на ЕС (Зелената сделка), а на други – част от популистка реторика в стил „инвестиции ИЛИ природа“ (например, през 2017г. ГЕРБ и ДПС лансират идеята за опростяване на инвестиционния процес и олекотяване на процедурите по екооценка). Факт е, обаче, че в кампанията на избори 2017г. дългогодишни участници в управлението и законодателството като БСП и ДПС, не споменават нито веднъж в програмите си думите "природа" и "околна среда" . През 2021г това не е така.

В кампанията за третите поредни избори за Народно събрание през 2021 година, изглежда надделява умората. Това се отнася и за предизборните програми на партиите и коалициите, които имат реалните шансове да влязат в 47-то НС. Повечето от тях не са променяни след изборите през април, в някои има малки корекции, като например уточнения в програмите на „Демократична България“ и „Има такъв народ“, а СДС изобщо не са публикували програми за предстоящите избори на сайтовете си. Разбира се, с най-голям интерес се очакваше програмата на коалицията „Продължаваме промяната“ като най-новият участник, заявил големи претенции за управление на България.

Тъй като всеки от основните ни експерти е личност със своите пристрастия, в анализите на предизборните програми използваме ясно дефинирани критерии, по които ги оценяваме – тоест, спазваме принципа на свобода от ценности в смисъла на Макс Вебер („Ученият и политикът“). Критериите се диктуват от приоритетите ни, изложени на платформата https://www.zelenizakoni.com/ във всяка от тематичните секции. За удобство тези критерии са изведени и в секторните анализи – приложени като отделни документи по-долу.

Тук ще обобщим доколко отговарят на нашите индикатори по всяка от темите 6 програми на политически формации - тези, за които социологическите проучвания посочват, че ще участват в 47 Народно събрание в резултат от вота на 14 ноември 2021г.

Като резюме, читателят ще открие, че повечето критерии на „Зелени закони“ откриваме в предизборната програма на обединение „Демократична България“ – вероятно очаквано, заради коалиционния участник партия „Зелено движение“. От друга страна, новото обединение „Продължаваме промяната“ също има заявки за действия за природата, макар и в някои случаи да остава твърде голяма неяснота какво точно ще се прави (опазването на горите), а в други – съмнения, че действията няма да са напълно в полза на природата (например, при заявения баланс между конкурентоспособността и Зелената сделка и целта за развитие на още водноелектрически централи в България – виж тук https://www.zelenizakoni.com/novini/energetikata-spored-prodlzhavame-promyanata-ne-me-gleday-kakvo-pravya-cheti-kakvo-sm-napisal ).

От „Зелени закони“ отчитаме, че обещаното не е като даденото – в програмата на ГЕРБ за изборите през 2009 г. беше обещано да се издадат заповеди за всички Натура 2000 зони до края на мандата им, а днес през 2021 година близо две трети от зоните от директивата за местообитанията още нямат своите заповеди и България е изправена пред наказателна процедура (от 234 зони, са издадени общо 84 заповеди). ГЕРБ през 2009 г. използва и общественото недоволство от заменките на гори - към момента държавата си е върнала една стойността на един апартамент в София от раздадените апетитни имоти край морските и планински курорти.

Но въпреки това условие, е важно да знаем какви са представите на  основните политически играчи за защитените зони от "Натура 2000", застрояването на защитени на хартия територии, селското стопанство, опрехода отвъд въглищна енергетика - и т.н., и т.н.. Важни нса не само принципните твърдения, но и планираните конкретни действия и как ще адресират основните проблеми – липса на научно начало, липса на превантивни мерки за опазване на видове и местообитания, недостатъчен персонал и познания в администрацията, загуба на площи и популации. Познаването на предизборните обещания ни дава основа за търсене на конкретни действия от бъдещия 47 парламент.

 

Тема „Биоразнообразие“ и тема „Устройство на територията“ – анализ на Тома Белев (пълен текст тук)

От „Зелени закони“ приветстваме, че защитените зони от европейската мрежа „Натура 2000" вече са приоритет в няколко програми, които досега не са ги споменавали въобще. Даже и да е формално, то това е сигурен знак, че политиците виждат проблеми, които трябва да се решат в управлението на зоните, опазващи биоразнообразие от европейска значимост. Докато можем да дискутираме дали „Натура 2000“ трябва да се управлява от държавни органи на централно, регионални или местно ниво, то безспорно е, че зоните имат нужда от конкретни режими, които да осигурят реална защита на опазваните видове и местообитания.

ГЕРБ обещава по-добра защита на видове и местообитания чрез изпълнение на мерките от Националната приоритетна рамка за действие за „Натура 2000“. Лошото е, че бъдещата рамка за действие се изготвя от фирмата изготвила настоящата, а нейното изпълнение беше пълно фиаско и се наложи през 2020 г. да се променя. ГЕРБ обещават да продължат финансирането на дейности, свързани с управлението на защитени територии и зони от Националната екологична мрежа. Това обещание е конституционно задължение и въпросът е какво е финансирането за мрежата. Трябва да подчертаем, че държавният бюджет, за съжаление, продължава да отделя между 6 и 8 милиона годишно за опазване на биоразнообразието, както преди 15 години, като даже не отчита инфлацията и увеличените разходи за заплати и издръжка. Като тези факти са част от дългогодишно управление на ГЕРБ. Отново са планирани офисни дейности, при вече констатирани дългогодишни проблеми с теренна работа и защита на видовете и местообитанията, защитавани от конкретните зони от „Натура 2000“. В предизборната платформа „Визия за България“ на Българската социалистическа партия темите, свързани с "Натура 2000" мрежата, са представени семпло и превратно – обещава се в защитените територии от "Натура 2000" (NB Терминът е неправилен, защото в България защитените територии за национални, а площите, опазвани от европейската мрежа са "защитени зони") да се създават „зелени“ урбанизирани територии и зелени сгради, като „основен и неотменим критерии за модерна архитектура“ – което е доста спорен начин за опазване на биоразнообразието на защитените зони… чрез строителство в тях. Движението за права и свободи обещава ускорено догонващо икономическо развитие, основано на зелената икономика, но не отделя и дума за екологичната мрежа Натура 2000 и защитените зони. В нея не се използва и думата "природа". ПП „Има такъв народ“ е променила програмата си в сравнение с първите избори. В новата си заявка ИТН залагат на: „Опазване, поддържане и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите чрез обявяване на защитени зони и въвеждане на национално и регионално управление на Натура 2000“ и на „Разработване на специфични за Натура 2000 цели и мерки при реализацията на големи инфраструктурни проекти с национално и европейско финансиране.“ Обявяването на нови защитени зони е интересна заявка, доколкото досега България отчита липса на пропуски в мрежата Натура 2000 – въпреки че от академичната и експертна общност има разочарование от изключване на предложени територии – например от буферната защитена зона за Рила. Естествено ЕК няма да се противопостави на включването на нови зони в мрежата, стига те да отговарят на изискванията за наличие на целеви за опазване видове и местообитания. Делът в  предизборна програма на Коалиция „Изправи се Бг! Ние идваме!“, отделен за защитените зони, е малък, но с голяма категоричност – „Забрана на строителството в защитени зони - дюни, морския бряг, природни паркове и др.“. Както знаете от нашите публикации за дюните, проблемът не се корени в липсата на забрана за строителство върху дюни, каквато има, а кой и как определя кои са дюните. Коалицията предлага и развитие на конституционната защита на българската природа, нещо което е наложително след решенията от последните седмици на Конституционният съд за необжалваемостта на заповедите за защитените зони и противконституционността на два текста от ЗУТ забраняващи строителство без приложена улична регулация. В предизборната програма на новия политически играч ПП Продължаваме промяната защитените зони от Натура 2000 са адресирани чрез мярката „Реален контрол върху незаконно строителство и дейности в защитените територии и защитени зони.“ Това естествено няма как да реши проблемите пред управлението на националната екологична мрежа, но както се казва е едно добро начало. Новата политическа формация обявява, че ще се бори за спазване на законите в сферата на околната среда, което е както тъжно, така и обнадеждаващо обещание – „Реален контрол върху незаконно строителство и дейности в защитените територии и защитени зони. Безпристрастен и обективен контрол за всички. Прозрачен и обективен мониторинг на околната среда“. Донякъде имплицитната тъжна констатация за липса на законност към момента е формулирана и в целта, на която отговарят тези мерки – „Ресорно министерство, което наистина пази природата и се ползва с доверието на природозащитници и бизнес.“ Въпреки че формацията е определила за своя цел №15 „Пазим българската природа, извор на здраве и основа за развитието на природосъобразен туризъм„, в областта на туризма не се подчертава връзката му със запазената и неурбанизиране природа, но се залага на разнообразяване на туристическия продукт – „разнообразен и богат туристически пакет от морски, планински, пещерен, културен, кулинарен, винен, селски, исторически, медицински и спа туризъм в една почивка„. Съмнително, ако не и опасно, звучи намерението да се направи река Дунав плавателна в участъка на преминаването й през България - това би предполагало интервенции, които - когато се уточнят, разбира се - вероятно ще са недопустими според правилата за опазване както на биоразнообразието, така и на водите.

Смятаме, че откриваме повечето критерии в програмата на „Демократична България“ -обединението си поставя за основна цел в тази област  да  подобри състоянието на всички застрашени видове и екосистеми, като в конкретните мерки са посочени обявяване на всичките защитени зони,  създавани на обществени съвети за всяка защитена зона с участието на заинтересованите страни, развитие на науката, насочена към биоразнообразието, включително гражданската наука, дигитализация и публичност на всичката информация свързана с Натура 2000, разработване и прилагане на планове за управление на всички защитени зони, и много други. В програмата на „Демократична България“ са включени и финансови мерки за опазване на природата, като създаване на фонд „Защитени територии и Натура 2000“, който да подкрепя управлението на Натура 2000, защитените територии и опазване на застрашени видове и стартиране на национална програма за изкупуване на частни дюни, степи, влажни зони, гори и други важни местообитания. Обединението предлага запазване и увеличаване на публичната собственост в зона А на черноморското крайбрежие чрез целенасочено изкупуване и спиране на застрояването на морския бряг.

Тема „Гори“ – анализ на екип „Зелени закони“ (пълен текст тук)

Програмите са проследени от гледна точка на присъствие на наболелите проблеми, свързани с незаконните сечи, свръхексплоатацията на дървесина, бракониерството, позорните заменки на тройната коалиция, горските кадри и бъдещата приватизация на държавните гори. Разглеждайки програмите, установихме, че част от тях включват думи и изрази, свързани с горите, но без формулиране на цели или обещават действия, които всъщност са  изпълняване на законовите задължения. Спазването на законите според нас не подлежи на дискусия, поради което в  настоящия анализ ще пропуснем всички онези обещания, които са законови задължения на властта. Всички основни политически сили са включили под една или друга форма дигитализация на сектора. Повечето партии залагат и на увеличаване на горите и създаване на нови гори.

Единствената партия сред потенциалните участници в 47-тото Народно събрание, която не е споменала думата "гори" в програмата си, е Движението за права и свободи. Явно е, че след като от двайсет години оказват сериозно влияние върху сектора, най-вече чрез назначаване на министри и ръководни кадри по места, за тях няма нужда да предлагат реформи в него.

Предложението от 2018 г. на природозащитните организации да се спре износът на дърва за горене от държавните гори е застъпено в предизборните програми на „Демократична България“, БСП, ВМРО-БНД. Управляващите от  ГЕРБ предлагат вместо него  да се приеме увеличаване на преференциалното предоставяне на дървесна суровина на местни преработватели и дългосрочното договаряне с големите заводи потребители, като се увеличи с 25%.

ГЕРБ обещават да увеличат отгледните сечи със 100 %. В последния аграрен доклад за 2019 г. се отчита 62,4% изпълнение на планираните отгледни сечи, което изпраща обещанието в невъзможните 125%.

Българската социалистическа партия предлага  одържавяване на дърводобива в държавните и общински гори, като той занапред да се извършва от служители на държавните и общински предприятия. Не е ясно откъде ще дойдат дърводобивниците – липсата на персонал е хроничен в дърводобива и е една от причините за липсата на дърва тази есен.  На другият полюс са „Изправи се БГ! Ние идваме!“, които залагат  на пазарните механизми при управлението на горите. Извън това БСП залага още на изработването на план за залесяване на обезлесените територии около реките и язовирите и на компесаторно залесяване на територии, засегнати от незаконни сечи и при изграждане на нова пътна инфраструктура поне колкото площта, покрита от нови пътища.

ПП „Има такъв народ“ залага на приемане на нов закон за горите, с което предлагат да се постигне "Разделяне на контрола от търговската дейност и пълна инвентаризация на българската гора". Към момента няма идентифицирана нужда от цялостна подмяна на закона.

Новият политически играч ПП „Продължаваме промяната“ залага в програмата си на защита на българските гори и на „мерки за борба с обезлесяване и за повторно залесяване, борба с горски пожари и др“. Без да са разписани ясно в конкретни дейности тези мерки, очакваните резултати са „Повишаване на качествата на околната среда и покритието с гори с цел намаляване въздействието на климатичните промени“.

„Демократична България“ предлага конкретни мерки срещу неустойчивото ползване на горите и кражбата на дървесина, включително добрата европейска практика за въвеждане на търговия на дървесина от държавните гори от постоянни складове извън горите. С това ще се намалят кражбите от гората, защото дървесината, която се изнася, ще влиза в държавен склад, като превозните билети за камионите ще бъдат отчитани еднократно без досегашната практика с един билет да се извозват повече от един товар.  Обединението предлага и увеличаване на броя и заплащането на горските инспектори и промяна на структурата на управление, стопанисване и опазване на горите – служителите по опазване на горите нямат място в Агенцията по публичните предприятия и контрол, както се очаква това да се случи със сегашните държавни горски предприятия.

„Изправи се БГ! Ние идваме!“ и „Демократична България“ залагат мерки за засилване ролята на гражданския сектор и контрол в сектора, като „Демократична България“ предлагат  създаване на обществени консултативни съвети на местно, регионално и национално ниво към държавни и общински горски структури с оглед тяхната публична собственост и функции. От двете обединения залагат и на развитие на горската наука.

Тема „Селски райони“ – анализ на Бояна Василева (пълен текст тук)

ГЕРБ предлагат окрупняване на поземлените масиви, което много вероятно ще доведе до  загуба на биоразнообразие и конкурентоспособност. Добре звучащите мерки за „екологосъобразно стопанство“ и „оптимизиране на процедурата за разпределение на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлени фондове“ са твърде неясни и неконкретни. ДПС са още по-кратки в сравнение с предизборните си кампания през пролетта на 2021 г., като имат по 4 обещания насочени към работодателите и 4 обещания към българския гражданин. Обещанията са доста общи и са като късметите за новогодишната баница – „сигурност, справедливост, по-добра бизнес среда, по-високо качество на живот” и т.н. БСП предвижда популистки звучащи мерки - „възстановяване на унищожените хидромелиоративни съоръжения” и „финансова подкрепа на зеленчукопроизводството, овощарство, лозарство и животновъдство“, без да става ясно при какви критерии, дали няма да се „налеят“ пари в структури с доказана неефективност и в монополни окрупнени стопанства. „Има такъв народ“ предвижда подпомагане на семейните ферми, и кооперирането им, но изненадващо планира също и  промяна на Закон за комасация на земеделските земи с цел уедряване на земеделските имоти. Последното за съжаление може да доведе до влошаване качеството на земеделския ландшафт. „Изправи се! Мутри вън! има подробна програма за селското стопанство, планира създаването на Национална програма „Семейно стопанство“ и подкрепа за младите фермери, със специфични решения за земеделие, животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения, биологични продукти, мед и билки. Предвиждат се и диверсификация на селското стопанство и намаляване на бюрокрацията, но не се споменава връзката между селското стопанство и природните ресурси. Демократична България предвижда „развитие на устойчиво селско стопанство”. Предвидени са множество реформи (30 броя), като е обърнато внимание на екологизирането на селското стопанство, развитие на малките и средни ферми, подпомагане на късата верига на доставки, намаляване на бюрокрацията, развитие на биоземеделието  и разнообразяване на земеделските култури и породи животни. „Продължаваме промяната“ приоритизират подкрепата за развитие на средните и малки земеделски стопанства чрез въвеждане на „таван за максимална субсидия на земеделец,... чрез застраховане и договори за изкупуване на твърди цени”. Предвиждат се инвестиции в инфраструктура за напояване, която е от жизнена важност за сектора, но не е изрично описано в дейностите, че напояването трябва да бъде съобразено и с опазването на селските ландшафти. Не е посочено кои сфери на селското стопанство ще бъдат приоритетно финансирани в растениевъдство (овощарство, зеленчукопроизводство или зърнени култури) и животновъдството. Няма изрично описано стимулиране на развитието на биологично земеделие, предвид че това е земеделието с най-голяма добавена стойност и най-щадящото и дори възстановяващо природните ресурси като води, почви и биоразнообразие. Въпреки това, новата формация обещава, че ще работи за „устойчиво управление на природните ресурси и почвеното плодородие.“

Тема „Климат и енергетика“ – анализ на Петко Ковачев (пълен текст тук)

Анализът показва превес на популизма над реализма в мерките за енергетиката в повечето от програмите. Той е мотивиран основно от кризата с цените на електроенергията, но и от остарелия начин на мислене, неприемането на „Зелената сделка“ и съществуващите обвързаности в сектора. ПП „Има такъмв народ“ (ИТН) предлага например „Промяна в курса на развитие и преговорите по политиките по климат и околна среда“, което едва ли е реалистична цел в международен план. БСП и „Изправи се, България! Ние идваме!“ се надпреварват кой по-големи „компенсации“ да предложи, без да държат сметка за това, дали подобни разходи, свързани и с намаляване на ДДС, могат да бъдат поети.

Най-голяма степен реализъм има при „Демократична България“ и – донякъде –при „Продължаваме промяната“, като втората формация тепърва трябва да разяснява какво има предвид при предложенията си за развитие на инвестиции в нови ВЕЦ и други хидроенергийни съоръжения, при вече констатираното свръхнатоварване на реките в България и какви точно мерки ще осигурят „баланс между конкурентоспособност и Зелената сделка“. 

Що се отнася до политиките по климата, нито една формация няма предложение за създаване на кохерентна национална политика по климата. Повечето имат различни мерки, главно в енергетиката, но се срещат и такива в земеделието, транспорта и околната среда. Климатичните политики все още не са в центъра на секторните и регионалните политики на партиите.

Ако трябва да избираме сред всички програми, нашият избор би бил съответно:

За енергетиката: Програмата на „Демократична България“, допълнена с предложенията за структурна реформа в сектора на „Продължаваме промяната“. Идеята за спешни мерки срещу ценовата криза, лансирана от БСП и ИБГНИ е приемлива, но повечето от мерките им са популизъм, неподкрепен с убедителни доказателства. Подобна идея изисква много по-сериозен подход и отказ от раздаване на пари ан гро.

За климата: За съжаление, тук имаме голяма празнота. Отново програмата на „Демократична България“ предлага най-добрите решения, но и те като цяло не доказват, че коалицията има структурирана политика по изменението на климата. Каквато политика липсва и при всички други основни кандидати за 47-то Народно събрание.

 

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари