Половината от територията на България е заета от земеделска земя. За екологизиране на селското стопанство и експериментиране с цел адаптация към прогнозираните климатични промени в ПРСР 2014-2020 е предвидена мярка наречена "директни зелени плащания". 

Зелените директни плащания подпомагат прилагането на селскостопански практики като диверсификация на културите (непрактикуване на монокултури на големи блокове земя), запазване на постоянно затревените площи (екологично чувствителни площи, обикновено в зоните на НАТУРА 2000) и поддържане на екологично насочените площи (земи оставена под угар, запазване на терасирани терени, живи плетове, езера, синори, дървета в редици, в групи или изолирани, каменни стени, канали и открити водни течения).

За всяка кампания от 2015 г. до 2019 г. изплатените зелени директни плащания обхващат над 60% от територията на обработваемите земи, но въпреки изплатените пари за ползване на добри земеделски практики се наблюдава устойчива тенденция към деградация на почвената структура в обработваемите земи, която води до ерозия, съответно до нарушен воден и въздушен баланс и измиване на полезни вещества (микро и макро елементи) от почвата[1]. Реално се осъществява почти необратима загуба на плодородна земя и се стартира процеса на опустиняване. Факт е, че около 85 % от почвите в страната са засегнати от процеси на ерозия, а около 30 % от тях са подложени на ветрова ерозия[2]. Особено застрашена към процеса на опустиняване е югоизточната част на страната, в следствие от водната ерозия и загуба на органично вещество в почвата[3]. По отношение на деградацията на почвите не се спазва и забраната за изгаряне на стърнищата, което води до пожари, унищожаване на микрофауната и намаляване на органичното вещество в почвите. България е на челно място в ЕС на намаляване на селскостопанската продукция в следствие от ерозия[4].

Наблюдава се и унищожаване на ценни полуестествени местообитания с висока природна стойност като отводняване или пресушаване на влажни зони, пресъхване на реки и водни обекти и разораване на пасища и ливади, т. нар. „постоянно затревени площи” – разгледайте статията за мразовеца тук.

И в крайна сметка зелените директни плащания не успяват към момента да насочат ползването на земеделската земя в устойчива посока. В новия програмен период е важно да се преосмислят зелените директни плащания и да се направят нужните промени, за да се подпомогнат земеделските стопани в ползването на добри практики

Пълният анализ може да прочетете в приложения файл.