ВМРО предлага изсичането на 10% от всички български гори чрез скандален законопроект за изменение на Закона за пчеларството

снимка на Тома Белев

Инициативата “Зелени закони” призовава депутатите от Комисията по земеделие и храни към Народното събрание да отхвърлят законопроекта на г-н Александър Николаев Сабанов (ВМРО) за изменение и допълнение на Закона за пчеларството с вх.№154-04-26 , с който се изменя чл. 32 на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Срокът за становища по законопроекта е 26.01.2021 г. до обяд, като гласуването в комисия е планирано за 27.01.2021 г. Подготвихме становище срещу законопроекта, което всеки гражданин може да изпрати на email: zem412@parliament.bg. Срокът за действие е изключително кратък - становищата трябва да бъдат изпратени днес до обяд. Просто свалете прикачения файл, попълнете данните си и изпратете имейла със становището.

С този скандален законопроект се създава възможност за изсичането на близо 3 700 000 дка гори, залесени върху земеделски земи, или над 10% от всички български гори! Близо 1/3 от тези гори са с възраст над 50 г., а в общини като Медковец, Кнежа, Никопол и Долна Митрополия тези гори са над 50% от наличните в района. Към момента ЗОСИ (в чл. 32, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 3) дава право на общините да разрешават единствено отсичането на отделно стоящи дървета (до 5 дървета с разрешение на кмета и над 5 дървета с разрешение на началник на управление „Земеделие“), докато отсичането на гори и на отделни дървета в горите може да се разрешава единствено от специалистите с лесовъдско образование по реда на Закона за горите и при спазване на съответните процедури по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Сега със законопроекта на ВМРО се дава право на всички кметове на общини да разрешават с един хвърчащ лист хартия по реда на ЗОСИ изсичането на голо на горите върху земеделски земи, без никаква отчетност, без контрол, без съответните лесовъдски правила на Закона за горите и без съгласувателните процедури по реда на ЗБР и ЗООС при промяна на предназначението на съществуващи гори чрез изсичането им на голо.

Близо 2 400 000 дка или 2/3 от всички гори върху земеделски земи са собственост на общините, което прави кметовете още по-заинтересовани вместо да изискат прехвърлянето на тези гори в горски територии по реда на Закона за горите, направо да издават разрешения за изсичането им с цел реализиране на бързи печалби от дърводобива и получаване на евросубсидии за почистване на земеделски земи. Всичко това за няколко години ще доведе не само до изсичането на стотици хиляди декари гори, но и до наказателни процедури на Европейската комисия поради неспазване на европейските директиви за опазване на биоразнообразието и новите изискванията на ЕК за увеличаване на залесената площ в европейските държави.

История на случая:

Опитите за изсичането на горите върху земеделски земи започнаха още в началото на месец декември 2020 г. с решението на Изпълнителна агенция по горите да не се инвентаризират горите върху земеделски земи (виж Самозалесилите се земеделски земи - златен шанс, но за кого - На фокус - БНР Новини (bnr.bg)). Решението бе оправдано с необходимостта собствениците на такива залесени земи да бъдат принудени да ги прехвърлят в горски територии, ако искат да получават безплатна държавна инвентаризация и да ги стопанисват като гори. Лесовъди от цялата страна алармираха, че с това решение държавата отстъпва от законовото си задължение да защитава тези гори, а липсата на актуални данни за състоянието им създава условия за безконтролното и безотчетно им изсичане. Решението на ИАГ бе отменено след силен обществен отпор и острата позиция на Съюза на лесовъдите в България.

 

Табл. 1. Общини с дял от над 25% на горите върху земеделски земи спрямо залесената площ

Община

Област

Обща площ, ха

Залесена площ, ха

Гори върху зем. земи, ха

%

Пловдив

Пловдив

10 186,6

3,8

3,8

99,9%

Медковец

Монтана

19 138,2

597,8

596,7

99,8%

Кнежа

Плевен

31 800,0

1 189,4

760,0

63,9%

Никопол

Плевен

41 699,5

6 296,5

3 458,2

54,9%

Вълчедръм

Монтана

43 262,1

945,0

485,7

51,4%

Долна Митрополия

Плевен

67 484,4

3 968,7

2 011,9

50,7%

Ново село

Видин

10 792,0

348,3

171,9

49,3%

Стамболийски

Пловдив

6 157,0

81,0

37,1

45,8%

Искър

Плевен

24 399,6

1 603,6

723,2

45,1%

Гулянци

Плевен

45 787,1

4 297,7

1 803,2

42,0%

Оряхово

Враца

32 673,2

2 108,2

844,7

40,1%

Якимово

Монтана

22 154,7

788,9

308,2

39,1%

Борован

Враца

21 092,7

892,0

339,6

38,1%

Долни Дъбник

Плевен

30 623,6

2 203,3

775,2

35,2%

Белене

Плевен

28 497,1

3 556,2

1 222,6

34,4%

Мизия

Враца

20 945,8

788,5

267,7

34,0%

Раковски

Пловдив

26 396,7

650,3

214,4

33,0%

Пордим

Плевен

23 811,0

1 039,9

325,4

31,3%

Козлодуй

Враца

28 234,6

1 120,0

347,4

31,0%

Ценово

Русе

25 807,7

2 062,8

627,6

30,4%

Раднево

Стара Загора

54 480,9

1 982,5

602,8

30,4%

Лом

Монтана

30 631,3

1 691,4

509,6

30,1%

Сливо поле

Русе

25 477,7

1 811,1

507,9

28,0%

Плевен

Плевен

81 128,6

10 082,8

2 690,4

26,7%

Хитрино

Шумен

27 615,0

3 795,8

961,6

25,3%

Априлци

Ловеч

23 927,6

11 049,1

2 768,3

25,1%

 

 

ДО КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ КЪМ НС НА РБ БЪЛГАРИЯ

email: zem412@parliament.bg

 

СТАНОВИЩЕ

 

Относно: Законопроект на ВМРО за изменение и допълнение на Закона за пчеларството с вх.№154-04-26, с който се изменя чл. 32 на Закона за опазване на селскостопанското имущество

 

Уважаеми госпожи и господа,

 

Обръщам се към Вас с молба да отхвърлите законопроекта на г-н Александър Николаев Сабанов (ВМРО) за изменение и допълнение на Закона за пчеларството с вх.№154-04-26, с който се изменя чл. 32 на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). С този скандален законопроект се създава възможност за изсичането на близо 3 700 000 дка гори, залесени върху земеделски земи, или близо 10% от всички български гори! Близо 1/3 от тези гори са с възраст над 50 г., а в общини като Медковец, Кнежа, Никопол и Долна Митрополия тези гори са над 50% от наличните в района.

 

Към момента ЗОСИ (виж чл. 32, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 3) дава право на общините да разрешават единствено отсичането на отделно стоящи дървета (до 5 дървета с разрешение на кмета и над 5 дървета с разрешение на началник на управление „Земеделие“), докато отсичането на гори и на отделни дървета в горите може да се разрешава единствено от специалистите с лесовъдско образование по реда на Закона за горите и при спазване на съответните процедури по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Сега със законопроекта на ВМРО се дава право на всички кметове на общини да разрешават с един хвърчащ лист хартия по реда на ЗОСИ изсичането на голо на горите върху земеделски земи, без никаква отчетност, без контрол, без съответните лесовъдски правила на Закона за горите и без съгласувателните процедури по реда на ЗБР и ЗООС при промяна на предназначението на съществуващи гори чрез изсичането им на голо.

 

Близо 2 400 000 дка или 2/3 от всички гори върху земеделски земи са собственост на общините, което прави кметовете още по-заинтересовани вместо да изискат прехвърлянето на тези гори в горски територии по реда на Закона за горите, направо да издават разрешения за изсичането им с цел реализиране на бързи печалби от дърводобива и получаване на евро-субсидии за почистване на земеделски земи. Всичко това за няколко години ще доведе не само до изсичането на стотици хиляди декари гори, но и до наказателни процедури на Европейската комисия поради неспазване на европейските директиви за опазване на биоразнообразието и новите изискванията на ЕК за увеличаване на залесената площ в европейските държави. 

 

С уважение,

        /………………………………………………/

 

Адрес за кореспонденция:

Email: 

 

 

Прикачени файлове: 
Файл stanovishche_do_kzh_v_ns.docx

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари