Законът за устройство на територията явно е важен за 48-то Народно събрание, защото за него се събраха най-голям брой проекти за изменение и допълнение.

Първият законопроект е на Демократична България и е депозиран още в рамките на първата седмица на действие на парламента от Владислав Панев и други народни представители  (). Този законопроект е внесен и в 47-мо НС от представителите на Зелено движение и цели намаляване на административната тежест при изграждане на фотоволтаични системи, генериращи електричество за лични нужди. За съжаление законопроектът не получи подкрепата от мнозинството в ресорната комисия в Народното събрание, независимо че срещу него няма нито едно отрицателно становище. 

В началото на ноември БСП и ГЕРБ внесоха два идентични законопроекта (законопроект на БСП, законопроект на ГЕРБ) за изменение на ЗУТ, целящи отлагане влизането в сила на разпоредбите на чл. 59 ал. 1, отмяната на чл. 103 ал. 5 и изменението на чл. 103 ал. 2, 3 и 4, с които се задължава ПУП за територии извън населените места да се одобряват само при наличие на ОУП или ПУП на цялото землище, група землища или община, с малък брой изключения за обекти от национално, регионално и местно значение. Ресорната комисия одобри и двата законопроекта на първо четене.

Най-интересно стои въпросът със законопроектите на Продължаваме промяната и Министерски съвет. Те се основават на два законопроекта разработвани от кабинета Петков и от служебния кабинет и подложени на обществени консултации през последните два месеца. Законопроектът на Продължаваме промяната повтаря законопроекта на МРРБ разработван по времето на кабинета Петков, но подложен на обществено обсъждане от служебния кабинет. Законопроектът на Министерски съвет ползва както първия законопроект така и втори, разработван само от него.

Кои са общите тези в двата законопроекта? На първо място са текстовете, уреждащи последиците от Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. на Конституционния съд (КС), с което бяха обявени за противоконституционни чл. 208, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ и чл. 215, ал. 6 от ЗУТ. С приетите изменения в ЗУТ, обнародвани в „Държавен вестник“ в бр. 16 от 2021 г., за опасността от които вече Зелени закони писа. Освен тези проблемни и за собствениците и за обществото текстове, общи за двата законопроекта са измененията в чл. 2 на ЗУТ с цел прецизиране, включване на БАБХ и РЗИ в институциите, даващи становища за обекти по закона за храните (чл. 144) и измененията в чл. 147 за уреждане необходимостта от специфично разрешение за временните връзки за вода, ток и канализация. И трите текста не създават някаква опасност за околната среда.

Законопроектът на МС освен това предлага занапред язовирите да се водят техническа инфраструктура. В Преходни и заключителни разпоредби МС е успял да скрие и най-значимата промяна свързана с узаконяване на някои видове незаконно строителство представляващи елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 от ЗУТ, като транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.); преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия; преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия; хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите, които отговарят на техническите правила и норми, но са изградени, реконструирани, ремонтирани без изискващите се строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Този опит е за узаконяване на строителството на лотове от 4 и 5 на Магистрала Хемус, финансирано от правителството Борисов 3, но ще облагодетелства и множество частни инвеститори, строили незаконно през годините. Естествено в мотивите на МС липсват оценки за конституционосъобразноста на това узаконяване, нито се отчитат само техническите правила и норми, а не и екологичните изисквания за околна среда и биоразнообразие.

В законопроектът на Продължаваме промяната специфични предложения са свързани с облекчаване на инвестиционното проектиране и строителство и премахване на възможността за отказ от съгласуване по целесъобразност (чл. 142, 144, 145 и 146) В чл. 145 вносителите се опитват, според нас неуспешно, да се премахне възможността за повтарящи се процедури по ОВОС и ЕО при инвестиционният и строителен процес. Предложението заслужава внимание, но трябва да се обмисли по-внимателно защото така създава условие за нарушаване на директивите за екологична оценка и за ОВОС. Според нас тези цели могат да се постигнат и с общо указание за прилагане от министрите по околна среда и регионално развитие.

От законопроекта на МС е отпаднало, но е останало в този на ПП предложението за оказване на някакъв контрол върху незаконното строителство от 4, 5 и 6 категория на ДНСК в чл. 221 а, чл. 222 и чл. 232 , което би възстановило поне частично контрола на държавата върху строителството в общините, където често главните архитекти се чувстват всевластни и безконтролни. Същата съдба има и предложението за изменение на чл. 178 ал. 3, който урежда решение на КС РКС № 17 от 2021 г.  но запазва разпоредбата да не се въвеждат в експлоатация строежи, които нямат връзка с уличната или пътната мрежа, осигуряваща нормален достъп до съответния поземлен имот.