7 години след крайния срок и след наказателна процедура от Брюксел, България се разбърза с обявяването на защитените зони от мрежата Натура 2000 - обявени са 84 от общо 234 зони за местообитанията. За момента количеството е за сметка на качеството, като добрата новина е заделен ресурс специално за работа по целите и мерките в зоните в проекта за Национален план за възстановяване и устойчивост. Откъслечни данни сочат, че се работи по цели и мерки за някои зони, но това става по непрозрачен начин като гражданските организации са изцяло изключени. Междувременно продължаваме да губим ценна природа – справка – тревните местообитания в местността поляните в природен парк Странджа, част от две защитени зони.

Натура 2000 мрежата в Европейския съюз е уникална система в целия свят, при която в почти един цял континент се полагат усилия да се опази природата. Колосално предизвикателство предвид увеличаващите се урбанизация и ползване на ресурси. Директивата за природните местообитанията (Директива 92/43/ЕИО) постановява процедурите, по които това да се случва. Процесът по създаване и управление е дълъг и сложен, като една от съществените стъпки е обявяването на защитените зони с нейните приоритети спрямо важността й за определени видове и местообитания, които опазва и спрямо заплахите от увреждане. Според българския закон за биоразнообразието, това става със заповедите за защитените зони. Срокът беше 2014 г. , днес 7 години по-късно, към 21 април 2021 г. обявени със заповед са всички зони за птиците и 84 зони за природните местообитания[1].

Напредък с бройките, но е нужно и качество

Министерство на околната среда и водите забърза процеса през изминалата и тази година единствено благодарение на наказателната процедура стартирана от Европейската комисия[2] за липса на обявяване и цели на зоните. Стана ясно обаче, че количеството и бързането са за сметка на качеството, като основните недостатъци са:

• липса на консервационни приоритети. Изискванията на закона да се посочат цели за всяка зона на пръв поглед са спазени, но те са напълно формални, и практически не отговарят на изискванията на директивата:  почти преповтарят целите по закон, еднакви са за всички зони, и не отразяват спецификите на отделните зони, нито заплахите към тях.
• липсата на ясни цели и приоритети води и до пропуски в изпълнението на други изисквания на закона да се включат: „забрани или ограничения на дейности, противоречащи на целите за опазване на защитената зона.“

Евентуални забрани и ограничения се компенсират по Програмата за развитие на селските райони. А средства за изкупуване на частни земи с редки и ценни местообитания има заложени в Рамката за приоритетни действия за Натура 2000 за периода 2021 – 2027 г.

Средствата за тази ключова политика остават неясни

Рамката за Натура 2000 по неизвестни причини не включваше ресурс за изработване на качествени цели и мерки за защитените зони. Средства за това се появиха изненадващо през февруари 2021 г. във

• втората версия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Ресурсът заложен за това от 32 млн. лв. обаче остава неясен, тъй като средствата са омесени със съвсем друга дейност – за картиране на екосистеми в Натура 2000. Още по-неясно става, когато при трета версия на плана сумата остана същата, но в дейностите  бе добавено и възстановяване на 160 ха екосистеми.

Нужна е прозрачност, но къде е

• Както посочва законът за биоразнообразието, целите на защитените зони са неразделна част от заповедите. Заповедите за обявяване на зоните ще бъдат издадени в рамките на 2021, а целите със средства от НПВУ предстои да бъдат разработени  неизвестно кога. Неизвестно остава и каква е политиката на планираните за изработване цели по НПВУ и вече издадените заповеди. Законът за опазване на околната среда изисква прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда; съответно политиките за Националната екологичната мрежа следва да бъдат публични. Обърнахме се с  писмо към МОСВ за да поискаме яснота  по политиката на МОСВ на обявяване на заповедите по чл.12 на ЗБР и планирано разработване на целите след издаването на заповедите, които задължително трябва да са част от тях. Повече от месец по-късно обаче отговор няма.

Междувременно….някакви цели се пишат и се харчат едни пари, но на тъмно

• Наказателната процедура за липсата на цели е свързана  и с втора хоризонтална процедура за Натура 2000[3] – за некачествени или липсващи процедури по ОВОС и оценка за съвместимост, заради липсата на оценка на кумулативен ефект и зарази липсата на цели, спрямо които да се оценява въздействието на дадено инвестиционно намерение. Неофициално е известно, че в тази връзка Комисията е стопирала всякаква работа по мащабни проекти с еврофинансиране в България, (засягащи 39 зони) докато за тях не се изработят цели. Публична информация за тези дейности липсва. Изключение прави обявени обществени поръчки за изработване на цели за Зона Кресна[4] (за 70 000 лв), както и  поръчка на ВиК Бургас[5] на стойност 800 000,00 лв за „Разработване на специфични и подробни природозащитни цели за защитените зони от Натура 2000, засегнати от „Интегриран воден проект за област Бургас“.

Работи се непрозрачно, без яснота по методиките. Нужно беше като минимум методиката за определяне на целите да бъде представена и съгласувана с  Националния съвет по биоразнообразието, консултативен орган към МОСВ. Според правилника му[6], съветът има функции за „2.определяне на приоритети,  разработване и изпълнение на планови документи за прилагане на стратегията, в областта на:

а) развитие и управление на мрежата от защитени територии;

б) изграждане и управление на мрежата от защитени зони /НАТУРА 2000/;“.