Нека всички граждани изпратим писмо до отговорните институции с настояване за сезиране на Конституционния съд във връзка с промените в Закона за държавната собственост. Това е следващата важна стъпка, с която да спрем спорните текстове, застрашаващи околната среда, достъпа ни до правосъдие и конституционните ни права на благоприятна околна среда и на собственост. Нека дадем ясен сигнал на народните представители, че общественият интерес стои над частния, замаскиран със спорни промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), приети без дебат чрез преходни разпоредби на друг закон, като преодоляха поисканото от нас и наложено президентско вето!

Ето примерен текст на писмо, който може да използвате.  Това са адресите на народните представители, премиера, президента и омбудсмана, които могат да сезират Конституционния съд, нека ги мотивираме с писма: primeminister@government.bg , priemna@president.bg, delovodstvo@ombudsman.bg, infocenter@parliament.bg, 51_GERB@parliament.bg, 51_ppdb@parliament.bg, 51_Vazrazhdane@parliament.bg, 51_dps-nn@parliament.bg, 51_BSPOL@parliament.bg, 51_ITN@parliament.bg, 51_aps@parliament.bg, 51_Mech@parliament.bg, 51_Velichie@parliament.bg, Vanya.Vasileva@parliament.bg, Djevdet.Chakarov@parliament.bg, Mario.Rangelov@parliament.bg, Myumyun.Myumyun@parliament.bg

Не забравяйте да поискате входящи номера от деловодствата на 51 НС, на Президентството, на Министерския съвет и на Омбудсмана на РБ. 

До

Народни представители в 51 НС

   Омбудсман на Република България

 Президент на Република България

                      Министър-председател на Република България

ПРИЗИВ

 За сезиране на Конституционния съд за становище по текстове на Закона за държавната собственост

Уважаеми госпожи и господа,

Като гражданин на Република България смятам за недопустимо накърняване на правата ми, гарантирани от Конституцията и настоявам да упражните правомощията си и да сезирате Конституционния съд във връзка със ЗИД на Закона за държавната собственост, приет от 51-вото Народно събрание на 4 септември 2025 г. – https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166563 

Измененията противоречат както на основни принципи в Конституцията на Република България, така и на международните ангажименти на България като държава членка на ЕС и страна по Орхуската конвенция. Особено обезпокоително е, че е налице значително отслабване на правото на достъп до правосъдие за околната среда и на основни принципи на правото чрез текстове за промяна на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), приети чрез преходни разпоредби без обществен и експертен дебат. Създават се и опасни предпоставки за отслабване на съдебния контрол върху проекти с потенциална висока степен на въздействие върху околната среда. Застрашава се правото на собственост и безконтролна и антиконкурентна разпродажба на държавни имоти, като се създава се възможност за разпродажба на държавни имоти в противоречие с изискванията на чл. 17 (5)  и чл. 19 (2) от Конституцията.

Настоявам за сезиране на Конституционния съд поради следните ключови проблеми:

1. Законът въвежда едноинстанционно производство, когато държавата отчуждава частни имоти, включително в полза на частни инвеститори и концесионери. Така се ограничава защитата на гражданите при отчуждаване на частна собственост – те ще могат да се защитават срещу институции и големи инвеститори само във Върховния административен съд (ВАС). Съдебната практика и досегашните решения на КС са категорични, че една инстанция е допустима само при прости и рутинни казуси.

2. Законът въвежда едноинстанционно производство по ЗООС за мащабни проекти, определени от правителството като стратегически, за които правото на обжалване на докладите за екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда се ограничава до една съдебна инстанция. Така именно по отношение на мащабните проекти, които имат потенциална висока степен на въздействие върху околната среда, ще бъде намален достъпът на граждани до възможност за прилагане на принципа на предпазливост, залегнал в природозащитните норми на правото на ЕС. Допълнително, това поставя пред риск правото ми по чл. 55 от Конституцията.

3. Новите разпоредби драстично съкращават сроковете за произнасяне на институциите по ключови екологични процедури – включително по Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

На практика това означава, че сложни проекти, свързани с мащабно въздействие върху околната среда, трябва да бъдат оценявани за срокове между 3 и 5 дни, без да е доказана необходимост или липса на по-меки алтернативи. Тези срокове не отчитат реалната сложност на процедурите и нарушават правния принцип за пропорционалност, с което отново компрометират моето гражданско право на здравословна и благоприятна околна среда по чл. 55 от Конституцията. 

4. Законът въвежда задължение отговорните органи по ЗООС (МОСВ и регионалните му инспекции) задължително да одобряват определени инвестиционни проекти, обявени за „приоритетни“. Това означава, че не може да бъде отказано разрешение дори ако има доказани екологични рискове. Този подход е в разрез с европейските директиви, които задължават всяко решение да бъде мотивирано. Изискването на практика обезсмисля цялата процедура по оценка на въздействие върху околната среда, превръщайки я във формалност и нарушава както европейските природозащитни директиви, така и изискването държавните органи да „осигуряват опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната” (чл. 15 от Конституцията) и.да гарантират гражданското „право на здравословна и благоприятна околна среда” (чл. 55 от Конституцията). 

5. Въвежда се принципът на „мълчаливото съгласие“ – проектите се считат за автоматично одобрени, ако институцията не се произнесе в съкратения срок. Това е недопустимо при процедурите по ОВОС, екологична оценка или оценка за съвместимост, защото европейското законодателство изисква обосновано решение. Въвеждането на мълчаливо съгласие ще доведе и до изключване на гражданите от процеса на вземане на решения и лишаването им от възможност да изразят мнение по проекти, които могат пряко да засегнат живота и средата ни и с това ще нарушат правата ми по чл. 15 и чл. 55 от Конституцията.

6. Отпада изискването държавата да продава части от търговски дружества, в които държи над 50% от капитала и които са включени в т.нар. забранителен списък само с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Решенията ще се вземат единствено от органите на самите дружества, което създава риск от злоупотреби.

Според Конституцията държавната собственост трябва да се управлява в интерес на обществото, а като премахва контролът на парламента и правителството върху продажбата на ключови държавни активи, държавата на практика абдикира от своята отговорност да защитава обществения интерес. Тези текстове дават възможност за управление на държавната собственост в нарушение на чл. 17 ал. 5 от Конституцията, който изисква „принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди (...) да става само (...) при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Демонстрираната липса на прозрачност и укриване на информация за тези имоти създава възможности за антиконкуренти практики при продажбата на държавни имоти в противоречие с чл. 19. (2) от Конституцията който задължава „законът  (да) създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя”.

В заключение, смятам, че ако настоящите промени в Закона за държавната собственост останат в сила, те ще доведат до дългосрочни негативни последици както за околната среда и за моите права като гражданин на Република България, така и за доверието в управлението. Сезирането на Конституционния съд е наложителна мярка, за да се защитят гражданските права и конституционните основи на българското общество.

С уважение: 

Коалицията „Право на природа“ е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Нидерландския Хелзинкски комитет. Нито Европейският съюз, нито НХК могат да бъдат държани отговорни за тях.