Днес от името на коалиция „За да остане природа в България“, „Зелени закони“ изпратихме искане за вето до президента. С писмото се обявяваме категорично против измененията на Закона за държавната собственост, които на практика заобикалят Закона за опазване на околната среда и създават условия за реализация на рискови инвестиционни проекти без адекватен обществен контрол. Това нарушава основни принципи на правовата държава, както и редица европейски директиви и международни ангажименти на България. Самият закон беше приет след абсурдни процедурни нарушения в Народното събрание. 

Призоваваме всички заинтересовани граждани да изпратят писмо до Президента на Република България за налагане на вето върху промените, които застрашават правото на българските граждани на здравословна околна среда и достъп до правосъдие. За ваше улеснение сме подготвили текст, който може да използвате. Включете се, за да изразите несъгласие и да настоявате за защита на природата, здравето и правото на гражданите да участват в процеса на вземане на решения. Нека защитим околната среда и правото на правосъдие за всички!

ДО

РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Email: priemna@president.bg 

Призив за президентско вето по чл. 101, ал. 1 от КРБ върху Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 31 юли 2025 г.

Подател: ТРИ ИМЕНА, АДРЕС ЗА КОНТАКТ, ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

Призоваваме Ви да упражните правомощията си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) и да върнете за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ЗИДЗДС), приет от Народното събрание (НС) на 31 юли 2025 г., в следните му части:

§ 2 т.1, §12, §13 и §16  по доклада на второ четене.

1. § 2 т.1, § 12 и § 16 т. 1,2 и 4

С предложените текстове се определя Върховният административен съд като компетентен съд в едноинстанционни производства по отчуждаване на частни имоти в полза на държавата по реда на чл. 34а ал.1 и производства по произнасяне на компетентния орган по околна среда по процедури по ОВОС и екологична оценка. С § 12 се задължава Висшия съдебен съвет (ВСС) да осигури необходимите бройки за ВАС за новите задължения. 

Тези текстове влизат в противоречие с мотивите на Конституционния съд, изложени в Решение № 5 от 19 април 2019 г. по Конституционно дело № 12 от 2018 г., в които е посочено, че “Стесняването на кръга на съдебните актове, които могат да бъдат обжалвани по касационен ред, има за цел облекчаването на ВАС от прекомерна натовареност и му позволява пълноценно да изпълнява функциите си по върховен съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите” Според конституционните съдии едноинстанционните производства  „се установява по такива дела, които не се отличават с фактическа и правна сложност и по които има относително стабилна съдебна практика.“ 

Даже и да приемем, че производствата по отчуждаване има стабилна съдебна практика, то производствата по прилагане на Директивите за ОВОС и за Стратегическа екологична оценка не са такива и по тях Съдът на ЕС отсъжда ежегодно с множество тълкувания на разпоредбите на директивите. Практиката на Съда на ЕС е задължителна за правораздаването в страните членки.

1. По § 13 относно изменение на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ)  и създаване на нови членове 22к и 22л 

Разпоредбите създават специални преференции за 

• приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение, определени по реда на чл. 22 е от ЗНИ  на основата на размер на инвестицията и брой създадени работни места, посочени в правилника за приложение на закона;

• инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност, по смисъла на Закона за опазване на околната среда. Съгласно §1 от ПЗР на ЗООС такива са всеки обект, включен в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика или в Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г.;

• индустриални паркове със стратегическо значение по чл. 19 ал.2 т.3 на  Закона за индустриалните паркове обявени като такива от МС по предложение на министъра на икономиката и индустрията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството

Нашият мотив за отхвърляне на тези текстове е, че те нарушават принципа на правовата държава по отношение формалния му елемент - правната сигурност. Правната сигурност е характеристика на правовата държава, която изисква трайно и последователно концептуално законодателно регулиране на обществените отношения (Решение на КС  № 3 от 2008 г. по к.д. № 3/2008 г.). Правовата държава е държавата на правната сигурност, което на свой ред предполага законите да са ясни, точни и непротиворечиви (Решение на КС № 8 от 2017 г. по к.д. № 1/2017 г.). 

Приетият текст на § 13  разпорежда да се съкратят с 1/2 всички срокове по произнасяне на органи, вкл. по ред на ЗООС и поднормативните му документи. Ще дадем пример с разпоредбите на ЗООС. В чл. 93 ал.6, чл. 97 ал. 2, чл. 97 ал.7, чл. 99 ал.2 и чл. 99 ал 6 срокове за произнасяне на различните процедури са нечетен брой дни (3, 7 или 45) или описателен (един месец). Със съкращаване на сроковете ЗООС ще трябва да се прилага за 1,5, 3,5 или 22,5  дни или за половин месец, за чието измерване липсва каквато и да е практическа система в администрацията на България. В този смисъл приетият закон не определя по ясен и непротиворечив начин, по който да се измерват административни срокове в половин ден или месец, с което нарушава конституционния принцип на правната сигурност, респективно на правовата държава.

Друг значим проблем, е че с разпоредби на ЗНИ се изменят процедури в неясен брой закони, като единственият посочен е Законът за опазване на околната среда (ЗООС), без да бъдат посочени самите процедури. Това нарушава конституционния принцип на правната сигурност. В това отношение може да посочим решение на Конституционния съд от 27 май 2021 г. по КД 9 от 2020г. 

Друг съществен проблем е изискването, поставено към компетентните органи по ЗООС, те задължително да „разрешават/одобряват реализацията на същите инвестиционни проекти”. Това изискване, изключващо възможността да се откаже одобряване на проект, е в нарушение на чл. 8а т.2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда:  „чл. 8.2.  В решението за отказ на разрешение за осъществяване се посочват основните причини за отказа.”

Според нас този текст нарушава и конституционният принцип на пропорционалност. За да се прецени дали мерките, избрани от законодателя, са пропорционални за постигането на легитимна цел, следва да се даде отговор дали преследваната цел е легитимна, дали избраното средство от законодателя за постигането ѝ е допустимо като такова от Конституцията, дали то е необходимо и щадящо за субектите, чиито права ограничава, и дали няма други, по-меки средства за постигане на тази цел (Решение на КС № 5 от 2005 г. по к. д. № 10/2004 г., Решение на КС № 14 от 2014 г по к. д. № 12/2014 г., Решение на КС № 7 от 2016 г. по к. д. № 8/2015 г.). Ако след преценката на правната норма се констатира, че тя не е съобразена с който и да е от посочените критерии, то следва да се приеме, че тя не е в съответствие с принципа на пропорционалност и следователно би била противоконституционна. (Решение на КС № 5 от 2019 г.  по КД 12/201108)  В този смисъл ограничаването на сроковете за произнасяне на държавните органи за национални обекти, които са обикновено технически сложни и с голямо влияние върху околната среда, е нелогично от гледна точка на това, че всички останали други обекти, които са с далеч по-малко влияние върху околната среда, ще останат с по-дълги срокове за преценка и произнасяне. Нищо от правната уредба за национални обекти или обекти от национална важност не обуславя необходимостта срокове от 3 или 7 дена да се съкращават двойно. 

В допълнение, липсва всякаква правна обвързаност между определянето на обектите с национално значение или стратегическите обекти и изискването те да се построят максимално бързо. Нито в Закона за устройство на територията (ЗУТ), нито в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), не е налично обвързване между термините национален обект и стратегически обект с нужда от бърза реализация. Това е и трудно обяснимо от житейска гледна точка, когато говорим за транспортни и енергийни обекти, строящи се десет и повече години.

По отношение приетото трето изречение в чл. 22к ал. 2  „Непроизнасянето или неизразяване на становище в срок се смята за мълчаливо съгласие.”:

Трябва да посочим, че това е пряко нарушение на чл. 5 ал.4 на Конституцията във връзка с членове 4 и  8а на  Директива 2011/92/ЕС за оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена и допълнена с Директива 2014/52/ЕС. Този гласуван от НС текст допуска проекти, които задължително подлежат на ОВОС, да бъдат одобрени по линията на мълчаливо съгласие в нарушение на разпоредбата на чл. 4.1 на директивата или проекти, които задължително подлежат на процедура по преценка необходимостта от ОВОС, да бъдат одобрени чрез мълчаливо съгласие без произнасяне на компетентния орган. В нейният чл. 8а категорично е посочено, че решенията по ОВОС трябва да обосновани и да включва редица условия - нещо невъзможно при мълчаливото съгласие. 

Както е посочено в т.7 от Преамбюла на Директивата по ОВОС, разрешението за осъществяване на публични или частни проекти, за които има вероятност да окажат значително въздействие върху околната среда, „следва да се дава само след извършване на оценяване на вероятното въздействие върху околната среда на тези проекти. Това оценяване следва да се извърши на основата на подходяща информация, предоставена от възложителя, която може да се допълва от органите и обществеността, които може да бъдат засегнати от въпросния проект.”

Доколкото предложеният текст допуска и мълчаливо съгласие в процедурата по екологична оценка чл. 22 к. ал.2  нарушава и разпоредбата на чл. 3.1, 3.2 и чл. 6 на  Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда

Тук трябва да посочим, че по отношение процедурата по екологична оценка също е недопустимо да се определят минимални срокове които не позволяват на компетентният орган и на другите заинтересовани да се произнесат ефективно по тях.  В този смисъл, например, е решение на СЕС по дело С - 474/10.

Доколкото процедурите по реда на глава Шеста на ЗООС се изисква ОВОС и ЕО да съвместяват и процедурите по чл. 31 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), мълчаливото съгласие нарушава и разпоредбата на чл. 6.3 на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

В новоприетият член 22л ал.2 е посочено „Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изисква не повече от два пъти допълнителна информация по внесено задание за обхват на ОВОС.” Този текст на законодателя нарушава основният принцип на истинност на административното правораздаване. Съгласно чл. 7 на АПК административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. Ограничаването правото на административния орган да установи всички факти и обстоятелства, необходими да вземе решение, на базата на механистичното решение да ги изисква не повече от два пъти не гарантира опазването на висшите конституционни ценности, каквито са околната среда, живата природа и биологичното разнообразие. Законодателят указва броя на исканията за допълнителна информация, но не отчита, че информацията, предоставяна от възложителя, може да е непълна или неясна даже и при две поисквания. 

Важно е да посочим, че административният орган в лицето на МОСВ и РИОСВ изискват допълнителна информация на фазата на определяне на заданието за ОВОС/ЕО на фазата на представяне на доклада по ОВОС/ЕО за оценка на качеството и на фазата след обществените обсъждания, където може да е постъпила различна информация от заинтересованите лица. Също така, доколкото актовете по ОВОС са обвързани и с процедурата по оценка за съвместимост по ЗБР, органът може да изисква информация при представяне на Доклада от оценка за съвместимост  и след обществените му обсъждане. Отделно трябва да посочим, че при ОВОС в трансграничен аспект исканията може да са по искане на една или повече заинтересовани държави. 

Ограничавайки тези минимум пет възможности до две, компетентните органи ще трябва да избират от кои възможности за искане на информация да се отказват, което със сигурност ще накърни или качеството на административния акт по ЗООС и ЗБР, или възможността за участие на гражданите и обществеността, или пълнотата на информацията която възложителя предоставя. 

Оспорваният текст е в противоречие с разпоредбата на чл. 5 §3 б.в на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда който задължава, когато е необходимо, компетентният орган да търси от възложителя на проекта допълнителна информация в съответствие с приложение IV на Директивата, която има пряко отношение към достигането до обосновано заключение относно значителните последици на проекта за околната среда.  Всяко ограничаване на получаването на информация би довело до риск от създаване на необосновано заключение, т.е. от нарушаване на директивата.

1. § 16 по отношение изменение на чл.88, 93 и 99  от ЗООС 

Относно въвеждане на едноинстнционно производство за някои производства по ОВОС

Конституцията и трайната практика на Конституционния съд допуска при определени обстоятелства законодателят да създава необжалваеми актове и едноинстанционни производства за охраняване на определени конституционно защитени цели. В същото време е неоспоримо, че опазването на околната среда е прогласена от Конституцията на Република България (КРБ) ценност с оглед защита на интересите както на обществото като цяло, така и на правата на отделните граждани. Конституцията утвърждава необходимостта от осигуряване на здравословна околна среда за благосъстоянието на човека и осъществяването на основните права на човека, включително и правото на живот.

Разпоредбата на чл. 55 на КРБ закрепва като основно право правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, а чл. 15 на КРБ налага задължения на държавата да осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната (Решение № 5 от 19.04.2019 г. по к.д. № 12/2018 г.). 

Предвидените в чл. 15 от Конституцията задължения обвързват всички правни субекти, но държавата има отговорност за осигуряване на опазването и възпроизводството на околната среда и на изпълнението на задълженията към околната среда на другите правни субекти. Едно от проявленията на тази отговорност е задължението на законодателя да създаде такова законодателство, което да гарантира осъществяването на правата по чл. 15 и 55 от Конституцията, като грижата за околната среда следва да се осигури на всички равнища на правна регулация (Решение № 6 от 16.06.2020 г. по к.д. № 10/2019 г. и Решение № 12 от 2013 г. по к.д. № 9/2013 г.). Задълженията, произтичащи от чл. 15 от Конституцията, са "императив", който се отнася до "всички дейности" на държавата (Решение № 12 от 28.11.2013 г. по к.д. № 9 от 2013 г.).

Разпоредбите на чл. 15 и 55 от Конституцията показват, че защитата на околната среда не се свежда просто до съхранението на един ресурс, а е важно средство за осигуряване на това общо благо и за защита на широк спектър от неимуществени интереси на гражданите. В този смисъл ограничението, създадено в чл.88 на оспорвания закон, чрез допускане на едноинстанционно производство по отношение на обекти, които се определят само и единствено чрез немотивирани решения на Министерски съвет или Народното събрание, е недопустимо ограничаване на основните права защитени от конституцията

Относно обхвата на обектите, за които се въвежда едноинстанционно производство чрез изменение на чл, 88   § 1 от ПЗР на ЗООС, т. 76

Обекти с национално значение, обявени за такива с акт на МС, които същевременно са обекти със стратегическа важност. „Обект със стратегическа важност" е всеки обект, включен в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика или в Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г., както и проект, за реализацията на който е взето решение на Народното събрание. Те могат да се разделят в три групи:

1. Първата група са обекти включени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика определени за обекти с национално значение с акт на МС. 

Енергийната стратегия е приета от Министерския съвет с Решение № 133 от 09 март 2011 г и е с изтекъл планов хоризонт. В момента съгласно Съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на 18.06.2019 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕС) 2018/1999) се изработват от страните членки Интегрирани национални планове за енергетика и климат. Действащият ИНПЕК на Република България е приет с Протокол № 8 на Министерския съвет от 27.02.2020 г.

2.  Втората група проекти са обекти включени в Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г  определени за обекти с национално значение с акт на МС. Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. е одобрена с Решение № 336/23.06.2017 г. на Министерския съвет.

3. Третата група са проекти, за реализацията на които е взето решение на Народното събрание и са определени за обекти с национално значение с акт на МС. 

Законодателят не е определил никакви изисквания, за да бъдат конкретизирани или ограничени обектите, за които Народното събрание и Министерски съвет могат да вземат решение, за да попадне обектът в група, за която важи едноинстанционното производство по решение за ОВОС.

Конституционният съд е последователен в позицията си, че "Поначало ограничаването на едно основно право е допустимо, но само когато това се налага, за да бъдат охранени висши конституционни ценности." (Решение № 10 от 2017 г.; Решение № 3 от 2019 г.; Решение № 11 от 2021 г.). Следвайки логиката на съда трябва да посочим, че нито включването на един обект в отпадналата като действие Енергийна стратегия, нито разширеният до безкрайност обхват на всеки обект определен като национален с акт на НС и МС не могат да бъдат определени като висши конституционни ценности, заради които е необходимо да бъдат ограничени правата на гражданите, каквото е правото на здравословна околна среда.

Относно нарушаване принципи на правото на Европейския съюз

Приетите текстове са в нарушение на два основни принципа на правото на ЕС. Първият е принципът за „неотслабване“ (англ. non-regression principle) на екологичното право и принципът на пропорционалност. Т.е. след като бъде установено определено ниво правна норма на защита на индивидуалните права или общественото благо, то не може да бъде намалено или отменено.  От 2007 г. производството по административни дела в България е двуинстанционно (чл. 10 от Закона за съдебната власт) и това е принцип, който важи за всички сфери на обществения живот, включително по редица дела с висока степен на обществена значимост, например обжалване на принудителни административни мерки, на откази за издаване на разрешителни при лицензионни режими или отнемане на такива, комплекси разрешителни на големи индустриални обекти и пр. В този контекст въведеното през 2017 г. изключение от този принцип за определена категория екологични дела (коригирано през 2022 г. със срок за влизане в сила на двуинстанционното производство до 2024г)  контрастира с останалите области на административното право. Въвеждането на едноинстанционно производство в която и да е област, представлява намаляване на степента за защита на съответните права и законни интереси, което намаляване в областта на природозащитата е забранено от чл. 3, ал. 3 Договора за ЕС (ДЕС), изискващ „високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“. Същото изискване е повторено в специалните разпоредби на чл. 114 и чл. 191 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Това прави неотслабването на правната норма (англ. non-regression principle) на природозащитата основен принцип, в светлината на който следва да се тълкуват всички останали нормативни актове, включително и проектите за изменения на такива и това е потвърдено от трайната практика на Съда на Европейския Съюз в Люксембург (СЕС).

Нарушението на европейското право не се отменя с условието проектът да бъде определен с акт на Министерския съвет (МС) за такъв с национално значение. Причината е нарушението на втори принцип на правото на ЕС - принципа на пропорционалността/съизмеримостта (чл. 5 от ДЕС/чл. 6 Административно процесуален кодекс). Защитата на едно право – както възможностите за достъп до правосъдие, така и интензивността на съдебния контрол – следва да расте в съответствие с неговата значимост, не да намалява. Когато даден инвестиционен проект има висока обществена значимост, и засяга широк кръг обществени интереси – както екологични, така и социални, икономически, културни и др. – той следва да бъде обсъден с по-широко, а не при ограничено гражданско участие. Съответно гражданите трябва да имат повече, а не по-малко възможности за установяване на пороци при вземането на решение, а проверката, извършвана от съда, трябва да бъде по-интензивна (по-широк съдебен състав, повече инстанции и пр.). Решението на МС за определяне на „обект от национално значение“ представлява пускането му по „бързата писта“, с по-малко обсъждане и по-малко възможности за преглед на неговата законосъобразност. Евентуалното обсъждане в МС не може да замени гражданското участие във всички следващи фази при одобрение и реализацията на проекта (например ОВОС или екологична оценка) и възможността на гражданите да атакуват адекватно евентуалните закононарушения. Напротив, ако проектът е толкова важен, че да бъде обявен за национален приоритет, законодателят следва да разшири кръга на лицата с право да обжалват, и броя на инстанциите, които могат да установят евентуалните пороци. 

Несъмнено е, че разпоредбите на ЗООС, които се изменят с оспорвания законопроект, за да се въведе отново едноинстанционното производство уреждат разпоредбите на Директивите на ЕС за ОВОС и за екологична оценка, които уреждат правата на гражданите на ЕС за защита на човешкото здраве и подобряване качеството на околната среда, както е посочено и в Преамбюла на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда. Директивите не определят процесуалните правила на съдебния контрол, който защитава правата на гражданите произтичащи от европейското право, но правото на ЕС гарантира, че процесуалните правила за производствата в отделните страни членки, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, гарантира, че тези правила не трябва да са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност). Това е посочено в множество съдебни актове на СЕС като тук ще посочим само няколко: 

• Съединени дела С-317/08 Rosalba Alassini срещу Telecom Italia SpA, С-318/08 Filomena Califano срещу Wind SpA, С-319/08 Lucia Anna Giorgia Iacono срещу Telecom Italia SpA и С-320/08 Multiservice Srl срещу Telecom Italia SpA, Решение на Съда от 18.03.2010 г., [2010] ECR I-02213, ECLI:EU:C:2010:146. В мотивите на решението Съдът е отбелязал следното относно принципа на равно третиране (равенство, равностойност):

    „...както следва от постоянната съдебна практика, процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност)...” (т. 48); „Тези изисквания за равностойност...изразяват общото задължение на държавите-членки да гарантират съдебната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. Те важат както за определянето на юрисдикциите, компетентни да разглеждат искове, основани на това право, така и за определянето на процесуалните правила...” (т. 49).

• Дело С-115/09 Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen eV срещу Bezirksregierung Arnsberg, Решение на Съда от 12.05.2011 г., [2011] ECR I-03673, ECLI:EU:C:2011:289. В мотивите на решението Съдът е изтъкнал следното относно принципа на равно третиране (равенство, равностойност):

    „...при липсата на предвидени от правото на Съюза правила..., задача на правния ред на всяка държава-членка е да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като посочените правила не трябва да са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност)...” (т. 43).

• Дело С-112/13 А срещу В и др., Решение на Съда от 11.09.2014 г., ECLI:EU:C:2014:219. В мотивите на решението Съдът е отбелязал следното относно принципа на равно третиране (равенство, равностойност) като един от общите принципи на правото на ЕС:    

    „...когато правото на Съюза предоставя на държавите-членки свобода на преценка при прилагане на акт от правото на Съюза, националните органи и юрисдикции осигуряват спазването на основните права, гарантирани от националната конституция, стига да прилагат националните стандарти за защита на основните права, без да се намалява нивото на защита, предвидено от Хартата съгласно тълкуването на Съда, нито предимството, единството и ефективността на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение [по дело] Melloni, C399/11, EU:C:2013:107, т. 60).” (т. 44); „Що се отнася до принципа на равностойност...следва да се отбележи, че съгласно този принцип процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (решения [по дело] Transportes Urbanos y Servicios Generales, C118/08, EU:C:2010:39, т. 33 и [по дело] Agrokonsulting04, C93/12, EU:C:2013:432, т. 36 и цитираната съдебна практика). Прилагането на принципа на равностойност обаче не може да освободи националните съдилища от стриктното съблюдаване на изискванията, произтичащи от член 267 от ДФЕС, при прилагане на националните процесуални правила.” (т. 45); „...разпоредбите на правото на Съюза...трябва да се тълкуват с оглед на основните права, които съгласно постоянната съдебна практика са неразделна част от общите принципи на правото, съблюдаването на които Съдът осигурява и които понастоящем са закрепени в Хартата (вж. в този смисъл Решение [по дело] Google Spain и Google, C131/12, EU:C:2014:317, т. 68, както и цитираната съдебна практика). [...]” (т. 51).

Изхождайки от принципа на равното третиране и отчитайки, че разпоредбите на ЗООС защитават правото на гражданите на ЕС на здравословна околна среда и защита на човешкото здраве, приетите изменения на ЗООС, които предвиждат различен брой съдебни инстанции при дела от един и същи предмет (ЕО или ОВОС), както и по-малък брой инстанции в сравнение с други производства по ЗООС и други сродни закони като като тези за биологичното разнообразие, за водите, за горите, за чистотата на атмосферният въздух и т.н., се нарушава принципът за равно третиране (равенство, равностойност), който е един от общите принципи на правото на Европейския съюз.

4. Принципни основания на призива за президентско вето

В допълнение на горните правни аргументи, бихме искали да обърнем вниманието Ви и към проблема със задълбочаващата се порочна практика в нарушение на чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) да се гласуват и приемат предложения за изменение на законите, внесени между първо и второ гласуване, които излизат напълно извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не са разглеждани от ресорните комисии, не са съгласувани от компетентните институции, нито със заинтересованата общественост, каквато в случая се явява целокупния български народ, неговия здравен статус и гарантирани от Конституцията права. 

Най-често тази порочна практика води до прокарването по ускорен и непрозрачен начин на лобистки и спорни промени в законите, като се заобикалят строгите изисквания на чл. 70 от ПОДНС при внасяне, обсъждане и приемане на основните законопроекти на Народното събрание, свързани с:

-    Мотивация и предварителната оценка на въздействието;

-    Нотификации и справки за съответствие с правото на ЕС, КЗПОЧС и съдебната практика на ЕСПЧ;

-    Предварителни обществени консултации и междуведомствени съгласувателни процедури;

-    Оценка на финансовите и други последици от прилагането на законопроекта;

-    Обсъждане на първо гласуване в постоянните комисии и в зала;

-    Становища на постоянните комисии към НС;

-    Становища на МС и заинтересованите организации и институции в нормативно заложения срок от 2 седмици.

Приемането на важни за обществените отношения промени произволно, без изпълнение на процедурите за оценка на въздействието на законите и отчитане на заинтересованите страни, е порочна практика. Тя е особено опасна за обществения живот и функционирането на държавата, когато внесените между първо и второ гласуване предложения за изменения на закони са не само извън предметния обхват на основния законопроект, но и когато тези предложения изменят изцяло философията и основополагащите принципи на съответните закони, какъвто е и текущият случай с приемането на предложените между първо и второ гласуване текстове, за силно орязване на екологичните процедури в Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Тези промени, които са извън обхвата на основния законопроект, не само не са редакционни и не касаят параграфите от основния законопроект, но дори изменят законите в сфери, които дори нямат нищо общо с основния законопроект – оценка за въздействието върху околната среда, общи устройствени планове, възобновяема енергия, приватизация на държавни активи и т.н.

Ето защо Президентът по силата на чл. 101, ал. 1 от КРБ е единственият, който може да потърси отговорност от народните представители от името на българското общество, като върне ЗИД на ЗДС за ново обсъждане и приемане.

Дата: 

Подпис:

---

Коалицията „Право на природа“ е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Нидерландския Хелзинкски комитет. Нито Европейският съюз, нито НХК могат да бъдат държани отговорни за тях.