Бракониерство и най-често срещаните незаконни практики в горите

Kои са основните форми на бракониерство и най-често срещаните незаконни практики в горите?

Основните форми на бракониерство в горите включват отсичането на немаркирани дървета от лица, които нямат позволително за сеч в гората, или кражбите на отсечена дървесина от временните складове покрай сечища, в които се работи в момента. Отсичането на немаркирани дървета най-често се случва в лесно достъпни гори в близост до населените места и покрай пътищата, но може да бъде наблюдавано и в насаждения, които са обекта на ползване от трети лица. Причините за бракониерството са следните:

  • Размита отговорност за охраната и контрола в горите и сечищата между горските стопани, горските инспектори и лицензираните лесовъди на дърводобивните фирми;
  • Чувството за безнаказаност у нарушителите в резултат на пропуски в нормативната уредба и ниска ефективност на правораздавателната практика.

Най-често срещаните незаконни практики в горите, които се прилагат при извършването на регулярен дърводобив, се отличават с това, че в документацията могат да бъдат скрити разлики между планиран и реализиран обем на дърводобива. Най-често обемът на добитата дървесина може да бъде незаконно завишен, без това да може да бъде лесно установено поради следните причини:

  • нормативната база позволява сеч на дървета с диаметър на гръдна височина под 18 см, без да са маркиран в основата на стъблото;
  • изготвянето на карнет описи на предвидените за сеч дървета често се прави по теоретични данни за насаждението, вместо въз основа на реални замервания на маркираните дърветата;
  • изчисляването на обема на маркираните за сеч дървета често се манипулира, чрез трудно установими манипулации в данните за средните диаметри и височини на маркираните дървета;
  • нормативната уредба допуска при преизчисляването на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина от пространствени в плътни кубически метра да се натрупва разлика от около 30-40 %, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса.

Изключително честите грешки в данните за дървесните запаси в горскостопанските планове, водещи до занижаване на реалните запаси, дава възможност при спазване на предписаната по план интензивност на сечта да бъдат добивани по-големи обеми дървесина от предвидените. В тези случаи, в документацията на сечището се отчитат обеми на добитата дървесина близки до планирания за добив обем, като допълнителните количества се скриват и съответно открадват без документална следа.

Ключово условие за реализацията на незаконно добитата дървесина след отсичането й е тя да бъде транспортирана от сечището или временния склад до краен потребител без да бъде отчетена пред собственика на гората. Това се постига като незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата, без да се описва коректно в превозните билети при експедицията на дървесината или като се транспортира без превозен билет или един билет превозен билет се използва за повече от един курс.

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари