Промяна на Наредба № 14 от 15 юни 2005 г.

ЦЕЛ: Създаване на условия за използване на инсталациите за вятърна енергия в урбанизирани територии на територията на България

В България с един член в наредба, издадена от министрите на регионалното развитие и благоустройството и на енергетиката и енергийните ресурси през 2005 г. на практика е забранено използването на съвременните технологии за преобразуване на енергията от вятъра в урбанизирани територии. Тази забрана блокира използването на тези технологии за производство на енергия за собствени цели. Тя пречи и на потенциалните енергийни общности по Директива 2018/2001 да използват по-пълно енергийния потенциал на техните собствени имоти, разположени в урбанизирани и близки до тях територии.

В по-общ смисъл, забраната пречи и за по-пълното и ефективно използване на вятърната енергия в България, която не е концентрирана само в териториите, предвиждани за големи вятърни паркове на сушата и в морето. Последните често са обект на съпротива от местното население и природозащитни групи по различни причини – изсичане на гори, унищожаване на пасища и територии с ценно биоразнообразие, проблеми с ландшафта, както и по причини, които нямат реална основа, но са удобни за безпринципни атаки по зелената енергия и енергийния преход и пропаганда в защита на въглищата и АЕЦ.

Предложението на „Зелени закони“ е свързано с промяна в чл. 141 на Наредба № 14 от от 15 юни 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, в сила от 29.09.2005 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ. бр. 53 от 28 юни 2005 г., изм. ДВ. бр. 73 от 5 септември 2006 г.

Член 141 на Наредба № 15 се отнася до изискванията за проектиране и изграждане на генератори от вятърна енергия. На практика с неговата ал. 1 се забранява изграждането на генератори за вятърна енергия на „по-малко от 500 m от територията на най-близкото населено място“. Изисква се (ал 2.) да бъде предвидена „ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук при спазване изискванията на съответните нормативни актове“, без те да са изрично посочени.

Пълният му текст гласи:

Чл. 141. (1) Вятърните генератори се разполагат на разстояние не по-малко от 500 метра от територията на най-близкото населено място.

2) За съоръженията по ал. 1 се предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук при спазване изискванията на съответните нормативни актове.

В Наредба № 14 има още три члена, които подлежат на промяна, така че да се отпуши възможността за улеснено използване на инсталациите за вятърна енергия, предназначени за урбанизирани територии. Това са:

Чл. 129. Вятърните централи се класифицират, както следва:

1. в зависимост от разположението:

а) изградени на сушата;

б) изградени на водни площи;

2. в зависимост от начина на ползване:

а) собствени източници на електрическа енергия;

б) свързани в автономна (самостоятелна) мрежа;

в) свързани към разпределителната и/или преносната мрежа.

Необходима е промяна в т 1., буква а), с която да се диференцират инсталациите на сушата на такива в и извън урбанизирани територи.

Чл. 136. Предварителните проучвания обхващат:

1. за вятърните централи - данни за обезпеченост с вятър:

а) изследвания за не по-малко от десетгодишен период за режима на вятъра в предлаганата площадка за строителство, представени като статистическо разпределение на скоростта на вятъра по време и посока;

б) статистическо разпределение по време на състояние на безветрие на площадката;

в) статистически данни от измервания за предполагаемата височина на установяване на пропелера на генератора;

г) оценка на потенциала на вятъра за проектната височина на установяване на пропелера – когато няма данни по буква “в”;

Необходима е промяна, която да промени и облекчи изискванията за предварителните проучвания при инсталиране на вятърни инсталации в урбанизирани територии.

Чл. 142. Фундаментите под съоръженията по чл. 141, ал. 1 се проектират като фундаменти, подложени на динамични натоварвания, в съответствие с изискванията на техническите нормативни актове и на техническите спецификации на производителя.

Необходимата промяна трябва да синхронизира изискванията на съответните технически нормативни актове със специфичните изисквания и възможности на инсталациите, предназначени за вятърна енергия в урбанизирани територии. В случая на вятърните инсталации за използване в урбанизирани и полу-урбанизирани територии говорим за различен тип инсталации, някои от които се нуждаят от фундиране на терен, докато други се монтират върху покривите, по фасадите или корнизите на сградите.

Предложение на „Зелени закони“

„Зелени закони“ подготвя предложение за конкретни текстове и публични дискусии за промяна на тези правила. Промяната им е необходима поради бурното развитие на технологиите за преобразуване на енергията от вятъра през последните 20 години, включително и чрез навлизане на технологии за енергия от вятъра в урбанизирани и полу-урбанизирани територии, за производство на енергия за лични или общностни цели. Нашата цел е да се направят необходимите разграничения в нормативната база, така че да има възможност всички тези технологии да бъдат вкарани в действие, допринасяйки за децентрализацията на енергийното производство („по-близо до потребителите“), без същевременно да се нарушават правилата и нормите за опазване на човешкото здраве и околната среда.

Предложенията са насочени в следните области:

1. Допълване на класификацията на инсталациите и технологиите за добив на енергия от вятъра.
2. Освобождаване от ограничения в разстоянието за определени типове инсталации за вятърна енергия, създадени конкретно за използване в урбанизирани и полу-урбанизирани територии.
3. Прецизиране на изискванията за предварителни проучвания за ветровите условия с цел да се облекчи използването на тези инсталации.

Пример:

Чл. 141. (1) Вятърните генератори се разполагат на разстояние не по-малко от 500 метра от територията на най-близкото населено място.

(2 нова) Алинея 1 не се прилага за инсталации, създадени за използване на вятърната енергия в урбанизирани територии.

(3, предишна 2) За съоръженията по ал. 1 и 2 се предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук при спазване изискванията на съответните нормативни актове.

За да развием предложенията ще проведем активна комуникация с институциите и организациите, които имат отношение към тази проблематика, на първо място: МРРБ, МЕ, ДНСК, САБ, КАБ, НСОРБ и др.

Градски вятърни технологии

Градските вятърни технологии се развиват, за да оползотворят вятърната енергия в градовете, използвайки малки вятърни турбини и иновативни дизайни за генериране на електроенергия в застроени райони. Тези технологии целят да преодолеят предизвикателствата на по-ниските и по-турбулентни скорости на вятъра в градска среда чрез оптимизирани дизайни на турбините, интеграция със сгради и усъвършенствани системи за управление.

Видове градски вятърни технологии:

• Малки вятърни турбини: Това са най-разпространеният вид градска вятърна технология, често използвана на покриви или фасади на сгради.
• Вятърни турбини с вертикална ос (VAWT): VAWT са подходящи за градска среда поради способността си да улавят вятър от всяка посока и компактния си дизайн.
• Събиране на енергия от вибрации, индуцирани от вятъра: Тази технология използва вибрациите, причинени от преминаването на вятъра над специално оформени конструкции, за генериране на електроенергия.
• Турбини, проектирани с изкуствен интелект: Изкуственият интелект се използва за оптимизиране на дизайна на турбините за специфични градски местоположения и вятърни условия.
• Интегрирани в сградата турбини: Турбините могат да бъдат интегрирани в проектите на сгради, както като турбини на покрива, така и като част от фасадата на сградата.

Малки вятърни турбини. Източници: greenbuildingnews.com и elektormagazine.com

Вятърни турбини с вертикална ос. Източник: cbc.ca

PowerNEST, интегриращ вятърна и слънчева енергия. Източник: cbc.ca

RidgeBlade® Wind Turbine. Източник: ridgeblade.com

Предизвикателства и възможности

• Ниски скорости на вятъра: Градските райони често имат по-ниски и по-турбулентни скорости на вятъра в сравнение със селските райони, което може да повлияе на производителността на турбините.
• Ограничения на пространството: Ограниченото пространство в градска среда изисква компактни и ефективни конструкции на турбините.
• Интеграция със сгради: Интегрирането на вятърни турбини със съществуващите конструкции на сгради изисква внимателно обмисляне на естетиката, шума и безопасността.
• Обществено възприятие: Общественото приемане на градските вятърни турбини е от решаващо значение за широкото им приемане.

Актуални тенденции и иновации

• Подобрени конструкции на турбини: Разработват се иновативни конструкции на турбини, като тези, използващи аеродинамични аеродинамични профили и оптимизация с изкуствен интелект, за да се подобри улавянето на енергия при градски ветрови условия.
• Усъвършенствани системи за управление: Внедряват се интелигентни системи за управление, за да се оптимизира производителността на турбините въз основа на вятърните условия и търсенето на енергия.
• Интеграция със системи за съхранение на енергия и автоматизация на сгради: Градските вятърни турбини се проектират за лесна интеграция с решения за съхранение на енергия и системи за автоматизация на сгради.

---

Коалицията „Право на природа“ е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Нидерландския Хелзинкски комитет. Нито Европейският съюз, нито НХК могат да бъдат държани отговорни за тях.