Оперативните програми в България нямат реални мерки за климатичните промени

снимка на Антоанета Йотова

Оперативните програми (ОП) във всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС), включително България, прилагат европейските законодателство и изисквания в различните икономически и политически сектори. След нотификация от Европейската комисия (ЕК) те се превръщат в национална законодателна база за постигане на европейски и национални цели. Особеност на политиките за реагиране на промени в климата е осъществяването им на хоризонтален принцип – т.е., всички секторни оперативни програми следва да включват мерки, с които за постигане целите на климатичните политики от бюджета на ЕС да се изразходват съответно 20% (за настоящия програмен период) и 25% (за периода 2021-2027 г.). Стъпвайки на натрупания опит и отчитайки препоръки от ЕК за досегашното изпълнение в България на ОП, следва да се формулират принципите за новите програмни документи. В тях трябва да се заложат най-подходящите мерки и действия за развитие за страната ни, като във всеки сектор се залагат специфични индикатори за климатичните цели и така да допринасяме за постигане общите цели на ЕС.

С настоящия анализ (прикачен докумeнт) от „Зелени закони“ разглеждаме накратко интегрирането на политики и мерки за реагиране на промени в климата в оперативните програми за периода 2014-2020 г. Имаме предвид и позициите и действията на България във фазата на преговори с ЕС за следващия програмен период в контекста на осъществяване на политики за реагиране на промени в климата. Изводите от анализа са следните:

▪ Прегледът и анализът на документи за ОП в периода 2014-2020 г. относно интегрирането на политики и мерки за реагиране на промени в климата най-общо показват добри намерения преди и в началото на периода, но липсва конкретна информация за реализацията им при изпълнението на ОП.

▪ Заложените и в самите ОП, и в съпътстващите ги документи много общи формулировки на цели и критерии/мерки, свързани с политики за реагиране на промени в климата, по-скоро улесняват „усвояване“ на средствата, а не реални действия за използването им, така че в дългосрочен план да се посрещат предизвикателствата, свързани с климатичните промени.

▪ Тъй като има почти 10 години между утвърждаването на ОП и отчитането на изпълнението им от ЕК, а през това време може да има смяна на съответните екипи в управляващите органи на програмите, отговорността се „размива“. Освен това предписаните по всички ОП корекции с връщане на средства при доказано неправомерно изразходване на предвидените такива се поемат от бюджета на страната.

▪ С изключение на ОП „Добро управление“, със средства от която в периода 2016-2018 г. бе финансирано разработването на Национална стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата, практически няма добри примери в останалите ОП за реални действия по интегриране на политики за реагиране на промени в климата.

Отчитайки все по-големите рискове и предизвикателства от климатичните промени в глобални, европейски и национални мащаби, ЕС продължава да фокусира политиките си и предвижда увеличаване на средствата в тази посока. Неприемливо е в България досегашните практики да продължат и в следващия програмен период. Наличието на Националната стратегия и Плана за действие за адаптация към изменението на климата, приети от МС на 23.10.2019 г., е необходимо, но недостатъчно условие за адекватното интегриране на тези политики в новото СП и ОП.

От „Зелени закони“ ще продължим да следим отблизо темата - ще информираме за развитието на финалната фаза в преговорите за периода 2021-2027 г. на европейско ниво и за участието на България в този процес с позиции и действия от гледна точка на това дали и как те отразяват специфичните условия в страната по отношение на политики за реагиране на промени в климата.

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари