Приемане на енергийна стратегия

С напредването на времето (можем да кажем – със загубата на ценно за вземане на важни решения време) България все повече изостава от европейските процеси на развитие на енергийния сектор. За да не стане това изоставане необратимо и страната ни да остане за пореден път в ариегарда на – и встрани от – събитията, е необходимо спешно да започне процесът на разработка на нов стратегически документ за развитие на сектора. Сега действащият документ е отживелица, преписана в голямата си част от подготвяната от 2007/08 г. стратегия. Разписана е за всички вкусове. На теория покрива всички изисквания на ЕС: за енергийната сигурност, за климата, за ВЕИ и енергийната ефективност, за либерализация на пазара. На практика – промоция на стари идеи и проекти, ниски цели за ВЕИ и енергийна ефективност, общи приказки за пазар, емисии, околна среда. Разделението на периоди (2010 – 2013 и до 2020 г.) помага да установим, че почти нищо съществено от заложените мерки до 2013 г. не е изпълнено.

Програмата на сегашното правителство за сектор „Енергетика“ носи всички слабости на стратегията, като основната е „всеядността“ и желанието да бъдат задоволени почти всички интереси, без да се следва ясна стратегическа цел.

Голяма стъпка назад представлява подготвеният по времето на правителството на БСП-ДПС („кабинета Орешарски“) проект за стратегия, който би ни върнал с десетилетия назад. Отказът на сегашното правителство да подкрепи този текст е добър сигнал.

Цел: Днес е необходима нова енергийна стратегия за поне 20 – 25 г. напред (до 2035 – 2040 г.) с хоризонт на някои стратегически цели и след това. Основната задача на тази стратегия е да подготви сектора и да стартира прехода към пост-въглеродна и пост-ядрена енергетика.

На вниманието на политици, експерти и гражданството поставяме три начални въпроса:

1. Защо е необходимо спешното изработване на качествено нова стратегия за енергийния сектор на България?

2. Какви визии предлагат институциите, бизнесът и гражданският сектор?

3. Може ли България да надскочи досегашната „енергийна матрица“ и да спечели от един пионерски подход към пост-въглеродна енергетика?

За изработването на такава стратегия ние предлагаме:

1. Разработването й да бъде възложено чрез обществена поръчка на външен колектив.

2. Да се използват реалистични модели за развитието на страната, производството и консумацията на енергия в съответствие с основните насоки и принципи на най-новите европейски енергийни документи и политики за ВЕИ, енергийна ефективност и промените в климата.

3. При разрабтоването на алтернативите да се анализират само тези, които водят до повишаване ефективността на сектора и разделянето растежа на БВП от растежа на консумацията на енергия (електроенергия, топлоенергия, газ и т.н.). Не е препоръчително да се използват сценарии тип „бизнес-както-обикновено“.

4. Стратегията да предложи интегрирани модели за развитие на сектора, без да дава превес на електроенергията, а да използва максимално възможностите, които дават местните възобновяеми ресурси.

5. Стратегията трябва да залага на ясни средно- и дългосрочни приоритети. За България това са смяната на въглеродната икономика и въглерод-базираната и ядрена енергетика с пост-въглеродна икономика и енергетика.

6. Трябва да има ясно разписани срокове (в рамките на периода до 2030 – 2040 г.) за окончателно изваждане от употреба на мощности на въглища, ядрено гориво, газ. Необходима е сериозна обосновка за онези от тях, които се очаква да останат след това.

7. Необходимо е да се предвиди въвеждането и развитието на регионални енергийни пазари. Създаването на национална електроенергийна борса може да бъде само кратък междинен етап към създаването на регионална борса за електроенергия в ЮИЕ.

8. Необходимо е да се разпишат ясно правата и задълженията на всички участници в енергийния пазар (като идеи и принципи), за да се постигне целта за пост-въглеродна енергетика до 2050 г. Това изисква информация за синергията с икономиката (промишленост, земеделие, услуги).

9. Необходима е тясна интеграция на Стратегията със стратегическите документи за развитието на транспортния сектор, чиято цел също трябва да бъде преминаване към пост-въглероден транспорт.

10. Не може да има пост-въглеродна енергетика, ако икономиката ще залага на отхвърлени от развития свят мръсни и енергоемки производства с ниска добавена стойност и слабообразовани и нискоквалифицирани работници. Затова новата енергийна стратегия не може да се развива сама за себе си и изисква национален консенсус за обща социална-икономическа реформа, включваща всички производствени и „непроизводствени“ (образование, наука, здравеопазване) сектори. Но дори преди наличието на такъв консенсус, една нова стратегия, ориентирана към модерните „умни“ технологии, пазара, знанието, уменията и равнопоставеността на всички участници, може да бъде силен импулс за неговото постигане.

България има нужда от енергийна стратегия, която работи за обществения интерес, а не обслужва лобита. Стратегия за България в Европа, не за реализиране на нечии геополитически интереси на Балканите. Стратегия, която мачка корупцията, а не гледа на държавата като на дойна крава. Стратегия, ориентирана към днешния ден и към бъдещето, а не поддържаща статуквото от 70-те и 80-те години на 20 век.

Последни коментари

снимка на Йордан Иванов

    В общестеното пространство се насажда неправилна представа за ролята на ВЕИ в нашия живот. Преди всичко , искам да отбележа ниската информираност на хората относно възможността, на базата на на нашите природни ресурси , да изградим енергийна система , която може да ни гарантира истинска Национална независимост. За съжаление отсъства разбирането у хората , че за успешно и бързо внедряване на ВЕИ в нашия живот са нужни фундаментални промени . Характера на слънчевата енергия и другите ВЕИ енергоносители диктува строителството на малки енерго независими селища , ЕНС , което означава енергийната система да се преобразува в система от локален тип. Размера на локалните енергийни инсталации трябва да дава възможност на жителите на селището да превърнат добива на ток и топлина от локалната енергийна инсталация в свой поминък и в допълнение да развият и допълнителни дейности за производство на храни и вода . Така поминъка на хората се осигурява от локалната напълно ВЕИ инсталация за производство на ток и топлина , производството на храни и вода , което е фундаментална промяна. Жителите на ЕНС се превръщат в колективни  собственици на средства за производство , а това по същество е фундаментална промяна. Но само в тези области , във всичко останало остават правилата на икономическата игра която играем днес. Увлечението по покривни инсталации , инсталации за задоволяване на нуждите от ток и топлина на малки средни и големи предприятия е неправилна посока , загуба на време. Така хората ще се лишат от благото слънчев потенциал на България за най-малко 20 години , нужни са първоначални инвестиционни капитали , повече от половината народ прекрачи границата на бедността . Изхода е в колективни действия , но само след въвеждане на законови промени и промени в Конституцията. И сега подхождаме към най-болезнената част на един сценарии в които ВЕИ става поминък на 4 до 6 милиона българи. Казаното означава , че прехода ще се извърши от народа с логистичната подкрепа на държавата , за което е нужно властта да премине в ръцете на народа най-накрая . За да стане изложението малко по-конкретно вижте моят сайт bulgaria4.com , поставяйте адреса в адресната лента 

снимка на Вера Стаевска

Въпросът ми беше по критиката ти за стратегията до 2020 г- че е "за всички вкусове" и без постигнати до 2013 г. резултати. Ясно, че няма как да направим стратегия с коментарите тук. Та затова - как основните недостатъци на досегашната стратегия да се избегнат при следващата.

снимка на Петко Ковачев

Да, няма нито възможност, нито ресурс, тук да създадем нова енергийна стратегия. Обаче винаги трябва да се посочва факта, че сега действащата стратегия не води до позитивно развитие нито на сектора, нито на държавата и е в интерес главно на устойчиво създадени политико-икономически групировки.

Коментари

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

Правилно ли разбирам, че в съдържанието на тази стратегия до 2035 г. предлагаш приоритетите, които обсъждаме тук? Или тук говорим само за нуждата от Стратегия, не за съдържанието й?

снимка на Петко Ковачев
Петко Ковачев

Да, няма нито възможност, нито ресурс, тук да създадем нова енергийна стратегия. Обаче винаги трябва да се посочва факта, че сега действащата стратегия не води до позитивно развитие нито на сектора, нито на държавата и е в интерес главно на устойчиво създадени политико-икономически групировки.

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

Въпросът ми беше по критиката ти за стратегията до 2020 г- че е "за всички вкусове" и без постигнати до 2013 г. резултати. Ясно, че няма как да направим стратегия с коментарите тук. Та затова - как основните недостатъци на досегашната стратегия да се избегнат при следващата.

снимка на Йордан Иванов
Йордан Иванов

    В общестеното пространство се насажда неправилна представа за ролята на ВЕИ в нашия живот. Преди всичко , искам да отбележа ниската информираност на хората относно възможността, на базата на на нашите природни ресурси , да изградим енергийна система , която може да ни гарантира истинска Национална независимост. За съжаление отсъства разбирането у хората , че за успешно и бързо внедряване на ВЕИ в нашия живот са нужни фундаментални промени . Характера на слънчевата енергия и другите ВЕИ енергоносители диктува строителството на малки енерго независими селища , ЕНС , което означава енергийната система да се преобразува в система от локален тип. Размера на локалните енергийни инсталации трябва да дава възможност на жителите на селището да превърнат добива на ток и топлина от локалната енергийна инсталация в свой поминък и в допълнение да развият и допълнителни дейности за производство на храни и вода . Така поминъка на хората се осигурява от локалната напълно ВЕИ инсталация за производство на ток и топлина , производството на храни и вода , което е фундаментална промяна. Жителите на ЕНС се превръщат в колективни  собственици на средства за производство , а това по същество е фундаментална промяна. Но само в тези области , във всичко останало остават правилата на икономическата игра която играем днес. Увлечението по покривни инсталации , инсталации за задоволяване на нуждите от ток и топлина на малки средни и големи предприятия е неправилна посока , загуба на време. Така хората ще се лишат от благото слънчев потенциал на България за най-малко 20 години , нужни са първоначални инвестиционни капитали , повече от половината народ прекрачи границата на бедността . Изхода е в колективни действия , но само след въвеждане на законови промени и промени в Конституцията. И сега подхождаме към най-болезнената част на един сценарии в които ВЕИ става поминък на 4 до 6 милиона българи. Казаното означава , че прехода ще се извърши от народа с логистичната подкрепа на държавата , за което е нужно властта да премине в ръцете на народа най-накрая . За да стане изложението малко по-конкретно вижте моят сайт bulgaria4.com , поставяйте адреса в адресната лента