Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) качи на своя уеб сайт^[1] поредната актуализация на специализираната карта на дюните и другите обекти по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Това е третата актуализация на тази карта за 2023 год. При предишната към нея бяха добавени зони А и Б на българското Черноморско крайбрежие.

Защо е важно да има цифрова карта на дюните?

Достъпът онлайн до официална карта на дюните дава възможност на всички граждани да сравняват дюните, които виждат, с държавните данни за тях и да подават сигнали и предложения за допълване в случаи, когато според картата „дюните не са дюни“.

Приетият през 2007 година Закон за устройство на Черноморското крайбрежие^[1] изисква да се поддържа специализирана карта на черноморското крайбрежие, на която да бъдат посочени териториите, които са публична държавна собственост. Това са морските плажове, пясъчните дюни, прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони, както и някои брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения. Дълги години това бе изпълнявано повече или по-малко формално, като на уеб сайта на АГКК се качваха сканирани хартиени карти, по които нямаше никаква възможност да се правят анализи на територии и площи и даже не ставаше ясно кое точно какво е.

През 2020 година от инициативата „Зелени закони“ на Сдружение за изследователски практики извършихме проучване на проблемите на черноморските дюни и констатира сериозни неточности в поддръжката на специализираната цифрова карта – липсващи сканирани карти на дюни, неопределени типове дюни, разминаване в информацията, която се вижда и която се обявява от МРРБ. Серия от наши статии акцентуваха на констатираните проблеми. Остро поставихме въпроса, че не може да се смятат сканирани хартиени карти за специализирана карта и има нужда от цифрова карта в отворен формат.

Цифровата карта би трябвало да е в някой от отворените формати, използвани при географските информационни системи (ГИС) и да включва както пространствена информация (точки, линии и полигони), така и описание на всеки един от обектите (атрибутивна информация). Това би позволило с помощта на ГИС да се правят детайлни анализи на проблемите и опазването на дюните у нас. Такъв подходящ формат е т.н. shape (шейп) формат, който се използва за осигуряване на публичност на географска информация и от Европейската комисия^[2]. Шейп файловете може да се разглеждат и анализират в детайли на подложки от сателитни и самолетни снимки в изключително широк избор на платен и безплатен ГИС софтуер (ArcGIS, QGIS). Те включително могат да се зареждат за гледане в безплатния и лесен за използване Google Earth. По тази причина ние изрично настоявахме пълните данни от цифровата карта на обектите по ЗУЧК да бъдат качени и в шейп формат. Шейп файловете могат да се разглеждат и на публични ГИС сървъри като нашия тук – https://arcg.is/WizLH

През юли 2021 год. се проведе среща с експерти на МОСВ и МРРБ със съдействието на заместник-министъра на ОСВ Емилия Тончева^[3]. По време на дискусията отново поставихме следните проблеми:

• Изключително голямо несъответствие между специализираните карти на дюните на МРРБ и докладваното картиране на дюни от МОСВ през 2012.
• Липса на окончателна публична специализирана карта на дюните в България.
• Липса на обща законова защита на дюните извън  „Натура 2000“^[4].
• Наличие на „неизвестни“ дюни^[5] във военни имоти, некартирани от МОСВ и неотразени и в специализираната карта на дюните, които бяха в процес на приватизация.

В резултат на интереса в обществото и медиите, както и на проведената среща в МОСВ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър актуализира напълно уеб страницата^[6] със специализираните карти и в края на 2021 г. качи на уеб сайта си както сканираните хартиени карти, така и адекватен файл в shape формат, съдържащ специализираната карта. Оттогава чрез картата вече могат да бъдат правени всякакви анализи на плажовете, дюните и езерата, опазвани от ЗУЧК и да се сравняват данните с реалността на дюните на плажовете и около тях.

През следващите две години тази цифрова карта бе актуализирана, коригирана и допълвана повече от 5 пъти, за да може да отразява точно и ясно плажовете, дюните и останалите територии, изисквани по ЗУЧК. Така за няколко години публичен натиск и сътрудничество с АГКК успяхме да получим пълна прозрачност на данните за дюните и останалите обекти по ЗУЧК.

Как да я ползваме?

Използвайки актуализираната карта на дюните в цифров формат, която вече е публична информация, от „Зелени закони“ констатирахме, че дюните зад плажа на Нестинарка не са картирани като дюни^[7]. Уведомихме за това МОСВ и МРРБ и в резултат част от тях бяха картирани.

А след наш сигнал за припокриване на различни картирания до Несебър, АГКК поправи специализирана карта и осигури адекватна защита на дюните там^[8].

С помощта на цифровата карта установихме, че стотици декари дюни^[9] в България не са определени като тип и по този начин не могат да се ползват от защитата на ЗУЧК. Уведомихме за това Министерството на туризма и те би трябвало да ги прекартират през 2024 год. Освен това забелязахме и значителни разлики между извършеното картиране на дюните от МОСВ и отразяването им в специализираната карта^{[10], [11]}. В резултат на среща с Вера Стаевска и Тома Белев от екипа „Зелени закони" на 11 април 2023 г. с Министерството на туризма, министър Илин Димитров инициира процедура за ново картиране на дюните на плажовете Плаж „Крапец-Север“, Плаж „Велека“, Плаж „Бутамята“, Плаж „Силистар“, Плаж „Аспарухово“, за които посочихме несъответствия на картите с реалните дюни. Процедурата е започната и през 2024 г. очакваме цифровата карта да отразява правилно липсващите в момента дюни в тези 5 плажа. Разбира се, ще проследим резултата.

От „Зелени закони“ продължаваме с анализи на цифровата карта по конкретни казуси и места и при установяване на несъответствия, подаваме сигнали към компетентните органи. Публичността на данните за картираните дюни и адекватното им представяне в подлежащ на анализ формат се превърна в ключов механизъм за тяхното опазване, защото позволява проследимост на несъответствия между картиранията и реалните дюни.

Така публичната цифрова карта на дюните се превърна в ключов механизъм за тяхното опазване – ако бъде активно ползвана от граждани и експерти. Онлайн достъпът дава възможност да бъдат забелязани пропуски в картата, още преди по дюните, които на хартия не са дюни, да плъзне строителна техника.

Българското Черноморско крайбрежие е малко, натискът върху него е изключително голям и само пълната прозрачност на информацията, както и сериозен обществен контрол може да го опази. Създаването и актуализирането на публичната цифрова карта е голям успех за защита на обществените интереси от страна на АГКК. Оттук нататък е важно граждани и експерти да подават информация до АГКК, когато имат данни, че картата е непълна. За да бъдат всички дюни защитени, то те трябва да бъдат включени в официалната специализирана карта и за тази цел ключово е институциите да бъдат уведомени в официална кореспонденция за всякакви забелязани пропуски.

АГКК извърши една огромна стъпка за публичността на поддържаната от нея информация и се надяваме това да продължи и в бъдеще!