„Натура 2000“ - България пое твърдо пътя на фалшифициране на статистиката към Европейската комисия

Венерина пантофка, критично застрашен в България вид орхидея, защитена от "Натура 2000", е сред видовете, които са докладвани като имащи "благоприятно състояние" при последната статистика, подадена от България към Европейската комисия.
След политически натиск, изчезващи в България видове “възкръснаха”
Възстановяването на популациите на застрашени видове обикновено е много добра новина. Случва се някой вид да е на ръба на оцеляването и след положени грижи и усилия от защитници на природата, числеността му да се увеличи и да стане стабилна.
Обикновено за това са необходими години. Българското правителство обаче успя да направи това само за няколко месеца и то не с един, а с десетки видове. И това би било чудесно, ако не се дължеше на фалшификат.
През август 2019 г. България информира Европейската комисия, че 308 от видовете, наблюдавани на нейна територия в рамките европейската мрежа Натура 2000, са в незадоволително състояние, а 36 са направо в лошо. В началото на 2020 г. страната ни изпраща ново писмо, с което посочва, че в незадоволително състояние са едва 138 вида, а в лошо само 14.
Като с магическа пръчка, ситуацията на защитени 192 вида се е подобрила за няколко месеца.
Как се е случило това?
Веднъж на пет години, всяка страна от ЕС е задължена да подава данни за състоянието на видовете, опазвани в рамките на природозащитната мрежа Натура 2000. Както писахме и по-рано, Министерството на околната среда и водите реши да не възлага на научната общност мониторинг на тези видове, а с огромно забавяне обяви обществена поръчка. Заради закъснението, фирмата, която спечели поръчката, не извърши теренни проучвания и наблюдения, а оправда получените милиони като представи литературни данни, базиращи се на предишното докладване от 2013 г. Това докладване също не беше безпроблемно и през 2014 г. Европейската комисия бе поискала да се коригират данните за много видове заради завишени оценки. Именно тези коригирани данни бяха използвани за основа на информацията, подадена в края на лятото на 2019 г.. Дори така, според учени и природозащитници оценките за много видове бяха завишени и вместо в неблагоприятно, те би трябвало да бъдат докладвани в направо лошо състояние, тъй като от години например никой не ги е виждал и има само косвени данни, че все още не са изчезнали.
Вместо въпросът какво точно е състоянието на даден вид да бъде обект на научна дискусия, базираща се на теренни проучвания, в спора се намесиха работодателските организации, които изпратиха писмо до правителството, за да се оплачат, че твърде много видове са докладвани в неблагоприятно състояние, което според тях щяло да доведе до спиране на инвестиционни намерения. В началото на януари правителството се вслуша в този призив и коригира значително оценките за състоянието на видовете. Така България изпрати в Брюксел данни, които първо не са базирани на истински мониторинг, а на литературни данни и данни от предишни периоди и второ - са значително и завишени без каквото и да е научно основание.
Тези две фигури дават добра представа за степента на манипулация:
Фиг. 1 Разпределение на броя оценки на видовете в хода на докладването от 2013 и 2019 г.
Фиг. 1 Разпределение на % оценки на видовете в хода на докладването от 2013 и 2019.
Какво следва от всичко това?
Първо, тези природозащитни оценки ще залегнат в Националната природозащитна рамка за дейности, където трябва да се предвидят някакви активни дейности за опазване на видове и местообитания в лошо или неблагоприятно състояние. Така за почти 70% от защитените видове (тези в благоприятно или неизвестно състояние) няма да бъде планирано абсолютно нищо!
Второ, тези природозащитни оценки ще бъдат използвани за нуждите на управлението на Натура 2000 (т.н. Документ за целите на Натура 2000) и в заповедите за защитените зони, където отново ще се предвиждат активни мерки само за видовете в лошо и неблагоприятно състояние. Така и там няма да се планира нищо за активното опазване на тези видове.
Фалшификацията обаче по никакъв начин няма да реши “проблема” на загрижените работодателски организации, тъй като необходимостта от оценка на инвестиционните намерения ще си остане.
Последно, но не по важност, тази фалшива статистика би трябвало да бъде платена от Оперативна програма “Околна среда” 2014 – 2020. По всяка вероятност обаче тези разходи няма да бъдат приети от ЕК и в края на краищата ще останат за българския данъкоплатец.
Пълния анализ по темата четете тук.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара