Планът за възстановяване след COVID-19 трябва да е насочен и към климатичните предизвикателства

снимка на Антоанета Йотова

От инициатива „Зелени закони“ предупреждаваме, че е нужно по-добро управление от страна на държавата на рисковете от климатичните промени, включително чрез включване на разумни мерки в изисквания от Европейския съюз национален план за възстановяване от кризата поради COVID-19. Нашите предложения можете да видите с подробното ни становище към бъдещия национален план на България. 

Реколтата в голяма част от България, основно в Североизточната част на страната, е съсипана заради сериозна суша през това лято. В някои някои райони като Добруджа и Лудогорието липсват значителни валежи от месеци. Данните от предходните години показват, че се очертава устойчива тенденция на засушаване, която е свързана с климатичните промени. Според обобщението на Националния институт по метеорология и хидрология за 2019 г. годишното количество валеж за 2019 г. е 89% от нормата.", а обзорът на годишното количество валеж за периода 1930-2019 г. показва, че общо за страната валежът е под климатичната норма в 3 от последните 10 години и в 11 от последните 30 години. Освен това, през 2019 г. е регистрирано, че условията за формиране на водните запаси са били твърде разнообразни – „от пълно насищане през зимата и пролетта до екстремна суша през втората половина на годината.".

През отделните месеци и сезони, както и по територията на страната, количествата валеж варират, но през 2019 г. се очертава по-голямо намаление в Северна-Североизточна България и през топлото полугодие. Данните дават основание за извод, че има реално и засилващо се засушаване в последните десетилетия, което се отразява все по-неблагоприятно върху земеделската реколта и върху водните запаси, вкл. намалени обеми на язовирите за питейно водоснабдяване. В комбинация с лошо, в много случаи и липса на управление на водните ресурси изобщо, и на язовирите в частност, рисковете от неблагоприятни ефекти за населението се увеличават. Проблемите в управлението са видими както във вече случилата се криза в област Перник, така и в съвсем възможни водни кризи по Черноморието, в област Ямбол (според кмета на областния център) и на други места, поради изчерпване на ресурса от използване за производствени цели.

Тези въпроси са подробно коментирани в Националната стратегия за адаптиране към изменението на климата, но целенасочени, реални и системни действия не се предприемат. В националния План за възстановяване от кризата поради COVID-19 може и трябва да се предвиди финансиране за мерки за реагиране на промените в климата у нас, включително за решаване на проблеми от засушаването и за управление на увеличените рискове от водни кризи.

Въпросът е изключително спешен и вече се признава от широк кръг експерти и политически фигури, в това число и от министъра на околната среда и водите Емил Димитров, който предупреди наскоро за очаквани сериозни проблеми с водоснабдяването на много места в България заради засушаването. От “Зелени закони” настояваме да се премине от думи към реални действия с предвидено финансиране за тях. По-конкретно средствата, които България получава от Европейския съюз, да се инвестират така, че да помагат за смекчаване на неблагоприятните последици от промените в климата. В становище на „Зелени закони“ относно разработването на национален план за възстановяване от кризата поради COVID-19 - , коментираме необходимостта да се подходи отговорно и да се предвиди финансиране за разходоефективни в максимална степен мерки, например:

● мерки за адаптация към по-засушлив климат – прилагане на практики за устойчиво земеделие, като прецизно земеделие, агроекология (включително биологично земеделие), агролесовъдство;

● мерки за управление на увеличените рискове от водни кризи във все повече райони на страната и от горски пожари (закупуване на специални хеликоптери за целта).

В този План е важно приоритетно да се финансират реформи и инвестиции в периода 2021—2024 г. в сектори, които осигуряват жизнено важни дейности за цялото общество – чиста и безопасна „зелена“ енергия, производство и доставка на храни, реновиране на съществуващата и изграждане на липсващата  ВиК, транспортна, публична ИТ инфраструктура. Задължително е бъдещо обвързване на финансирането с постигане на конкретни резултати, като не се допуска субсидиране под каквато и да било форма.

Също така държавата трябва във възможно най-голяма степен да започне да прилага принципа на предпазливостта – да се формулират и финансират най-подходящи превантивни мерки на базата на оценка на рисковете и прилагане методите за управление на кризи.

Основен критерий за финансиране от националния План за възстановяване на България според „Зелени закони“ трябва да бъде не степента на засегнатост от кризата поради COVID-19, а потенциалът това финансиране да помогне и на бенефициента, и на съответния сектор/ икономическа дейност за осъществяване на бъдещо развитие в изпълнение на европейските политики, заложени в „Зелената сделка“, преформулирани в съответни национални политики. Конкретните критерии за получаване на финансиране трябва да не позволяват възстановяването на бизнес практики, които са с доказано отрицателно въздействие върху околната среда, климата, човешкото здраве.

Пълния текст на становището можете да видите в прикачения файл.

Снимка: Сушата тази година доведе до унищожаване на реколтата на много места в Североизточна България. Европейското финансиране, което България ще получи за възстановяване след COVID-19 трябва да бъде използвано за преодоляване на последиците от климатичните промени, които ще се усещат все по-остро. Фотограф: Маргарита Николова

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари