През изминалата 2019 година станахме свидетели на много и мащабни горски пожари по целия свят. Някои от тях опустошиха обширни територии – например в Амазония и Сибир, а продължаващите и до момента пожари в Австралия освен на този континент, имат ефект на хиляди километри от него. Естествено възниква въпросът дали има и каква е връзката на такива горски пожари с климатичните промени, които са във фокуса на вниманието през последните години. Краткият отговор е „да, има връзка между все по-мащабните горски пожари и промените на климата през последните десетилетия“.

Веднага трябва да добавим, обаче, че връзката не е пряка и причинно-следствена, както и че човешката намеса има съществена роля: за своите селскостопански, впоследствие и нарастващи промишлени нужди, а също за селищна и транспортна инфраструктура, човечеството от столетия променя земната повърхност върху все по-големи територии. За целта в редица региони на планетата тече системно и мащабно обезлесяване, включително чрез умишлени горски пожари, без задължително да се предприемат адекватни мерки за възстановяване на горските ресурси, с което се нарушава установено от столетия екологично равновесие. Промяната в характера на земната повърхност, особено в големи мащаби, води до промени в начина, по който тази повърхност взаимодейства с достигащата до Земята слънчева радиация - основен климатообразуващ фактор за планетата. А отделяните при големи горски пожари огромни количества газове – основно въглероден диоксид, и прахови частици променят състава на атмосферата над обширни райони, с което пък се повлияват процеси на преобразуване на слънчевата радиация в атмосферата.

Сумарният резултат от човешката дейност през последните век-век и половина за сложната климатична система на Земята е повече енергия и увеличена динамика на всякакви процеси в тази система, изразени чрез повече и по-интензивни екстремни прояви на времето. Затова от последните десетилетия на 20-ти век се предприемат действия за реагиране на промените в климата, като на международно ниво те се осъществяват съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

В Европейския съюз тези действия се конкретизират допълнително чрез поставяне на общи за Съюза задължителни цели, за постигане на които всяка страна-членка трябва да допринася съответно. Доколкото в последните няколко десетилетия се случват по-често и на все повече места по целия свят – дори там, където са били нетипични в миналото (например пожарите в Скандинавия през 2018 година), мащабните горски пожари са глобален проблем, който обаче се решава локално.

Действията за превенция на, и намаляване на отрицателните последствия от горски пожари трябва да се включват в стратегиите за адаптиране към вече случващите се промени в климата на всяка страна, така че да отразяват специфичните й условия. България е уязвима към неблагоприятни за хората и икономиката промени в климата. Специализирани изследвания показват, че „Нарастването на максималните температури, честотата и продължителността на горещите вълни и безвалежните периоди реално ще повишат опасността от пожари в страната. Факт е, че броят им нараства двойно в годините с продължителни засушавания и високи температури, каквито са 2000 и 2007 г., например.“  (https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/obshta_chast5ea57b35e2e39fef724cd5e98a2514dd.pdf , стр.123). През 2019 година най-после бе завършено разработването на национална стратегия и план за действие за адаптиране към климатични промени. Засега те са само документи на хартия, но фактите за увеличен брой и интензивност на екстремни прояви на времето у нас през последните десетилетия, които са предпоставка за по-чести и с по-големи щети горски пожари на територията на страната, налагат бързи и практически действия.

Освен наченки на информационни кампании през летния сезон, липсват регулярни превантивни действия, както и необходимите за потушаване на горски пожари летателна техника и достатъчно като брой и подготовка служители на съответните институции - включително обучени и в  използването на дистанционни методи за ранно установяване на пожари.

В случаите на тежки ситуации с горски пожари в труднодостъпни планински терени у нас се разчита на доброволци, най-често без специална предварителна подготовка и без осигурена от държавата съвременна техника. 

Допълнителен проблем е крайно влошеното управление на водните ресурси, което, заедно със  засушаването в последните години в много райони на страната, допринася за уязвимостта на горите към пожари. Към настоящия момент топлата зима не дава основания да очакваме попълване на водните запаси от топене на снегове през пролетта, а източените водоеми не биха осигурили необходимите за потушаване на евентуални големи горски пожари водни количества.

За дългосрочно планиране на превантивни действия е нужно и да се експериментира с нови горскостопански практики - например залесяване с дървесни видове, съобразени с променящия се климат на дадено място.

Крайно време е пряко отговорните държавни институции – Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието, съвместно с дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, да заработят координирано и да осъществяват реални действия и за превенция, и за по-добра подготвеност – на институциите и на населението, за реагиране на горски пожари в България.

Точно сега е моментът да се заложат средства в новите оперативни програми - с конкретни мерки за реагиране на горски пожари, и в програмата за околна среда (ОПОС), и в тази за селските райони (ПРСР). Още повече, че за следващия програмен период Европейската комисия ще изисква 25% от средствата по всички програми да са за финансиране на мерки за реагиране на климатичните промени.