Редки растения и общата селскостопанска политика - втора част.

снимка на Стефан Аврамов

Ямболския мразовец

Ямболският мразовец е ендемит за България, тоест това е вид, който се среща само у нас. Растението е критично застрашено, съгласно Червената книга на България. Само няколко находища са известни в България (тоест в света). От "Зелени закони" работим по темата как субсидиите за селата водят до разораване на местообитанията му от 1 година. Това е ярък пример за сблъсък на природозащитни и субсидийни правила, които с този текст ще опитаме да разясним.

Малко предистория

След като прочетохме в фейсбук новината за разораване на едно от добрите находища на ямболски мразовец край Карнобат, изпратихме екип на терена. Видяхме, че неизвестен извършител е разорал ливади с рядкото растение. След проверка в уеб сайта на МЗХГ, констатирахме, че разораните ливади са включени в слоя „постоянно затревени площи“ и тяхното разораване е забранено. Констатирахме, че и разораното находище на ямболски мразовци попада и на територията на защитената зона „Река Мочурица“ от мрежата Натура 2000. Сигнализирахме РИОСВ Бургас, от които получихме отговор, че ще бъдат взети мерки за уведомяване на собствениците на ливадите и ще бъдат предприети мерки за санкциониране на разораните мразовци по реда на Закона за биологичното разнообразие.

Как се развиха нещата впоследствие

РИОСВ Бургас изпрати констативния протокол към прокуратурата за разследване и откриване на извършителя. След 6 месеца разследване и откриване на лицето, разорало ливадите, Прокуратурата върна преписката към РИОСВ със становище за липса на престъпление по Наказателния кодекс и препоръка за административно наказание.

РИОСВ Бургас издаде наказателно постановление на стойност 1000 лева на физическо лице за унищожаване на растение, защитено от Закона за биологичното разнообразие. Виновникът обжалва глобата, но в хода на обжалването административното производство бе прекратено от съда, поради неговата смърт. Опитите ни да разберем защо наказателното постановление е съставено на физическо лице, а не на фирма, останаха без резултат, защото РИОСВ Бургас отказа да ни предостави копие на наказателното постановление. Възможно е земеделският производител да се е бил регистрирал като физическо лице, възможно е и актът да е бил съставен на някой тракторист… И въпреки, че не можахме да довършим анализа на този случай, трябва да се отбележи, че РИОСВ-Бургас реагира бързо и приключи казуса с относително адекватна глоба.

При проверката ни през 2021 година ливадите не бяха разорани, но тревната им растителност още не беше възстановена. Възстановяването и ще стане след години...

Наличието на процъфтяващи популации на мразовци в съседните неразорани площи е надежда, че в бъдеще видът ще се върне сам обратно стига ливадите да не бъдат повторно разорани...

Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители разораването на терени, обявени за „постоянно затревени площи“ се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. Слоят „постоянно затревени площи“ включва територии, които се ползват за паша или добив на сено и в този смисъл не могат да се разорават и ползват субсидии за разораване за отглеждане на култури.

Същевременно от МЗХГ и Областна дирекция Земеделие не получихме ясен отговор кой и защо е разорал ливадите в този слой и дали ще стартират собствено разследване за разораването на ливадите от слоя постоянно затревени площи. Впоследствие и двете институции спряха да ни отговарят въобще на следващите ни писма. По подобен начин МЗХГ и областните дирекции земеделие се държаха и при други разоравания на постоянно затревени площи - пасища в Добруджа, които са защитени местообитания степи от „Натура 2000“. И в този случаи институциите не ни отговаряха на поставените въпроси.

Направихме допълнителни проучвания на исторически снимки от Google Earth на пасища в Добруджа и констатирахме системно разораване на граничещи с обработваеми площи пасища от слоя „постоянно затревени площ“. Имайки предвид, че МЗХГ следи с много по- точни сателитни и ортофотоданни земеделската дейност, то може да заключим, че ведомството има политическо решение да не се занимава с разораването на пасищата и ливади. Нарушението на правилата за опазване на постоянно затревените площи означава в повечето случаи и увреждане на защитени европейски видове и местообитания.

Изводите

За разлика от българските защитени територии, обявени по Закона за защитените територии, които пазят на практика всички редки и застрашени видове, Натура 2000 пази само местообитанията, защитени по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. Увредените единични видове нямат защита. Затова и ямболският мразовец въпреки, че е критично застрашен български ендемит не е пряк обект на защита в Натура 2000.

Подадените сигнали до РИОСВ с документирано унищожаване на защитени видове, местообитания или нарушение на режими на защитени зони и територии се придвижват и завършват с някакво наказание. За съжаление РИОСВ нямат механизми за активен контрол и охрана на тези площи. Това би трябвало да се извършва от МЗХГ, които изглежда съзнателно са абдикирали от тази си роля…

Така на практика единствената сериозна защита на пасищата и ливадите от разораване е фактът, че това, което е останало в момента неразорано, е или на много навлажнени, или на много сухи терени, и не става въобще за интензивно селскостопанско стопанисване…

През последните години има подадени множество сигнали от фотографи и природолюбители за разораване на пасища с редки растения и животни. Тази гражданска активност е от изключително значение за опазването на тези уязвими екосистеми.

Собствениците на ливади и пасища с редки видове имат само проблеми с наличието на такива видове в тяхната собственост. Все още няма механизми за изкупуване от държавата на такива терени, чиито собственици биха предпочели да ги продадат, а не да ги ползват с ограниченията им.

И малко допълнителна информация

Пасища и ливади

Пасищата и ливадите са естествени или полуестествени екосистеми. В повечето случаи те са исторически екстензивно ползвани земеделски земи. Само една много малка част от тях са в обхвата на горския фонд. По принцип това са много бедни земеделски земи, от които икономически е изгодно да се ползват като пасища и ливади за нуждите на животновъдството и затова те са се запазили като такива.

Тези открити територии често подслоняват уникално биоразнообразие, като световно застрашените лалугери, пъстър пор, сухоземни костенурки и много други редки видове, като ямболския мразовец, който ще е темата на първата ни статия. Затова много от тях са част и от европейската мрежа Натура 2000 или защитени територии. Някои от тези местообитания като понто-сарматските степи са уникални за България и бяха специално включени в европейската директива за местообитанията!

Проблемът със субсидиите за интензивно земеделие и създаването на слоя "Постоянно затревени площи"

През последните години много пасища и ливади, както и изоставени с десетилетия много неплодородни ниви, превърнали се в пасища и ливади, бяха разорани заради субсидиите за интензивно земеделие. Това доведе както до пълно унищожаване на тяхното биоразнообразие, така и до невъзможност да бъдат ползвани като пасища или ливади, което затруднява на места животновъдството. Жалкото е, че като цяло те не могат да дадат икономически изгодна продукция и на практика разораването им се дължи основно на субсидиите за площ орни земи.

С цел дългосрочното опазване на пасищата и ливадите основно за подпомагане на животновъдството, в Закона за подпомагане на земеделските производители бе създаден специален слой „Постоянно затревени площи”. Със създаването на този слой МЗХГ изпълнява ангажимент към ЕС да осигури дългосрочна и устойчива защита на пасищата и ливадите в него в България. Теоретично включените в него площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянно затревени площи. Забраняват се преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянно затревените площи, включени в него. Министърът  на земеделието може, по изключение да разреши разораване на постоянно затревени площи, включени в слой „Постоянно затревени площи” само ако собственикът й преобразува друга негова площ в постоянно затревена площ.

Ямболския мразовец

Ямболският мразовец е ендемит за България, тоест това е вид, който се среща само у нас. Растението е критично застрашено, съгласно Червената книга на България. Само няколко находища са известни в България (тоест в света).

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари