Ще запази ли природата на Европа новата Европейска стратегия за биоразнообразието до 2030 г.?

снимка на Стефан Аврамов

В края на 2019 г. изтече втората Европейска стратегия за биологично разнообразие. Тя обхващаше периода 2010-2020 г. и целеше да спре упадъка на биоразнообразието в Европа и да инициира процеси на неговото възстановяване. По неизвестни причини оценката на изпълнението й е още не е завършена и публикувана. И въпреки множеството успехи, отчетени в средносрочното оценяване на изпълнението ѝ към 2015, остава горчивият привкус, че нито една от основните цели не е изпълнена, а състоянието на природата в ЕС и по света продължава да се влошава.


Световно застрашените червеногуши гъски са един от най-приоритетните за опазване български видове.

В тази обстановка на 20.05.2020 г. Европейската комисия публикува Европейската стратегия за биологично разнообразие до 2030 г. Стратегията започва с констатацията, че загубата на биологично разнообразие и сривът на екосистемите са сред най-големите заплахи, пред които ще бъде изправено човечеството през следващото десетилетие и цели да спре тази заплаха и да започне да възстановя биологичното разнообразие в Европа до 2030 г. За тази цел минимум 30% от сухоземните и морски територии на ЕС трябва да бъдат включени в Натура 2000 и национални защитени територии, като не по-малко от 10% бъдат под режим на строга защита. Специално внимание трябва да се обърне на опазването на вековните гори в Европа. Екологични коридори между защитените зони и територии трябва да предотвратяват генетична изолация. Всички защитени зони трябва да се управляват ефективно и да имат ясни природозащитни цели, чието изпълнение трябва да се мониторира. В областта на селското стопанство стратегията изисква най-малко 25% от земеделските земи на ЕС да се сертифицират за биологично производство. Комисията ще предложи и специална стратегия на EС за горите. За възстановяване на морските екосистеми и рибните ресурси ще бъде разработен също специален план. За опазване на сладководните екосистеми ще бъдат възстановени най-малко 25 000 километра свободно течащи водки като бъдат премахнати стари бентове и възстановени заливни равнини и влажни зони около реките. За “позеленяване” на населените места ще бъде създадена европейска платформа за екологизиране на градовете. За намаляване на замърсяването ще бъде разработен план за действие за нулево замърсяване на въздуха, водите и почвите. Общата селскостопанска политика ще трябва да допринесе за намаляване замърсяването с пестициди и торове. Комисията ще работи за по- стриктно прилагане на европейското законодателство срещу инвазивните видове, за да намали с 50% тяхното влияние. В заключение Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да одобрят прилагането на настоящата стратегия.

И докато част от заявените цели са изключително амбициозни - 30% защитени територии и зони, 10% строги защитени територии, 25% биологично земеделие и др., то самата структура на стратегията изглежда по-скоро леко хаотична и като декларация за намерения, а не като задълбочен и добре структуриран програмен документ с ясно разписан път как да се постигнат амбициозните цели. Анализът на изпълнението на предишната стратегия за биоразнообразието на ЕС, чиито цели не бяха постигнати, не предхождаше разработването на новата стратегия и поуките от него нямаше как да станат част от нея… А това би могло да доведе и до нейния неуспех…

Една година след публикацията на ЕК, на 09.06.2021 г., след сериозно обсъждане с забавяне заради коронавируса, Европейският парламент прие Резолюция по Европейската стратегия за биологично разнообразие 2020-2030 г. Парламентът прояви изключително сериозен интерес по темата и между първо и второ четене бяха депозирани 1215 предложения за допълнение и изменение на Резолюцията, които в хода на приемането й бяха обобщени в 199 параграфа. ЕП подкрепи всички ключови цели на ЕК като добави сериозна обосновка за тяхната значимост и детайлизира множество стъпки за тяхното постигане.

Българският евродепутат Радан Кънев, член на Комисията по околна среда в Европарламента,  от свое име с помощта на главния си съветник Зарица Динкова, както и съвместно с други депутати направи 63 предложения за допълнение на Резолюцията!

Четири от тях, след приемането им по принцип, във вътрешна дискусия в ЕП бяха преработено, допълнени и станаха основа на следния изключително важен финален текст:

26.  призовава държавите членки да подобрят качеството и пълнотата на своите системи за мониторинг за мрежата „Натура 2000“, включително мониторинга на ефективността на управлението; подчертава значението на специализираните органи за управление и плановете за управление на обектите; припомня, че според брифинга на ЕАОС съществуващите стандарти за ефективност на управлението не са достатъчно познати и разбираеми сред практикуващите; призовава Комисията и държавите членки по-целенасочено да изграждат капацитет, както и да предоставят по-добри насоки относно ефективността на управлението за оценката и подобряването на управлението на „Натура 2000“, включително като използват глобални стандарти за оценка на ефективността на управлението на защитените зони (PAME), например Зеления списък на защитените и опазваните зони на IUCN; призовава също така Комисията да актуализира насоките за адаптивно управление на „Натура 2000“, което обхваща разглеждане на потенциалното въздействие на изменението на климата върху видовете и екосистемите;

Защо казваме, че този текст е изключително важен? Както Европа, така и света, стъпка по стъпка се приближава към целите си за обявяване на нови защитени територии. Но за съжаление повечето от тях съществуват само на хартия и заради това се появи термина „хартиени паркове“. Въпреки ангажимента към Конвенцията за биологичното разнообразие държавите членки да започнат да оценяват ефективността на управлението на 60% от техните защитени територии и зони, до 2020 година само 8% от тези територии са минали еднократна оценка, и нейното качество не винаги е било адекватно. А процеса на оценка на ефективността на управлението би трябвало да е рутинна част от тяхното нормално управление. Този призив на Европейския Парламент дава ясна насока за приоритетна работа по подобряване на управлението на защитените зони в Европейския съюз, повечето, от които все още съществуват само на хартия.

В следващите няколко статии ще ви представим основните сфери на работа, които би трябвало да превърнат „хартиените паркове“ на Натура 2000 в ефективно опазваща природата територии, а именно:

  • Системи за мониторинг на биологичното разнообразие в Натура 2000;
  • Оценка на ефективността на управление на Натура 2000 и защитените територии;
  • Специализирани органи за управление и планове за управление на Натура 2000;
  • Адаптивно управление на природни ресурси;
  • Зеленият списък на IUCN на добре управляваните защитени територии.

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари