Парламентарната комисия по околна среда разгледа в четвъртък предложените от Министерски съвет промени в Закона за биологичното разнообразие. След сага, продължила повече от година, някои от най-спорните текстове предложения на МОСВ бяха оттеглени от министър Емил Димитров и законопроектът бе придвижен към Парламента. 

Снимка: степи, защитени от Натура 2000, Живко Барзов

Продължава да бъде сбъркана обаче философията, според която науката се изключва от управлението на защитените зони, опазвани в рамките на природозащитната мрежа Натура 2000. Критични становища по законопроекта са внесени от едни от най-авторитетните научни организации в тази област в страната, като Природонаучният музей към БАН и Лесотехническият университет.

“Считам, че голяма част от направените предложения, които не са обсъдени и съгласувани с всички заинтересовани страни, в т.ч. научните организации, не са адекватни на поставените цели. Особена тревога и безпокойство у нас будят някои предложения, които засягат научната общност, която е била и е необходимо да бъде и в бъдеще част от процесите и дейностите, свързани с опазването на биологичното разнообразие в страната”, пише в становището си доц. Д-р Мариус Димитров, декан на факултет “Горско стопанство” към Лесотехническия университет.

Голяма част от проблемите, свързани с управлението на Натура 2000 в България, се дължи именно на пренебрегването на науката. Типичен пример за това е манипулираното докладване на състоянието на животински и растителни видове и местообитания, както и на дивите птици, опазвани от европейската мрежа Натура 2000, което България внесе преди няколко месеца в Европейската комисия. От това докладване на практика бяха изключени учените, а то бе възложено на два частни консорциума, които не извършиха теренни проучвания, а единствено литературен преглед на стари данни, срещу сумата от 16 милиона лева.

Тази седмица “Зелени закони” внесе официална жалба до Европейската комисия за манипулираните данни, които водят до невъзможност да се планират и предприемат адекватни мерки за защита на тези видове и местообитания, както и до невъзможност възстановяването им да се финансира с европейски средства. ЕС не финансира опазване на видове и местообитания в благоприятно състояние. 

В заключение, смятаме, че порочната практика на пренебрегване на гласа на науката трябва да бъде незабавно прекратена и при промените на Закона за биологичното разнообразие, както и при последващото му изпълнение да бъде въвлечена научната общност. Само така ще се гарантира, че се защитава и природата, и общественият интерес, а България ще може да разчита на ефективно използване на фондовете от Европейския съюз, предназначени за природозащита.

Снимка: Степна растителност в защитена от Натура 2000 зона. Автор: Живко Барзов