Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се явяват основният източник на парникови газове в България. На второ място – чрез емисиите на серни, азотни и др. газове, те се явяват и реален рисков фактор за здравето на стотици хиляди българи. От друга страна, ТЕЦ и местният въгледобив се разглеждат като „социален фактор“ за осигуряване на работни места и доходи за няколко десетки хиляди българи.

Има няколко стъпки, които могат да започнат веднага.

1. Изработване и приемане на стратегически документ на ниво Министерски съвет (стратегия, план за действие) за поетапно закриване на енергийните мощности на въглища и на въгледобива;

2. Серия от дейности (на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), Министерство на труда и социалната политика (МТСП), Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерство на финансите (МФ)), свързани с наближаващото закриване на мощности в ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Варна“, вкл. осигуряване на алтернативни форми на заетост и обучения, ранно пенсиониране, решаване на проблемите със „старите замърсявания“ и т.н.;

3. Преразглеждане от Правителството на договорите с ТЕЦ „Марица – изток 1“ (AES) и ТЕЦ „Марица – изток 3“ („Контур глобал“), така че да отпаднат задълженията на НЕК за дългосрочно изкупуване на електроенегията им по фиксирани цени;

4. МОСВ незабавно да ревизира сероочистващите инсталации в „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“ и налагане на съответните санкции (вкл. закриване на мощности в „Брикел“);

5. Част от стратегията по т. 1 е намирането на заместващи мощности. Предлагаме координиране на усилията на МИЕ, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), МОСВ, Министерство на финансите, МТСП, Министерство на образованието и науката (МОН), за да се осигурят мерки и финансиране за ускорено инсталиране на малки ВЕИ системи за собствени нужди (индивидуални домове, блокове, индустриални обекти, квартални, кооперативни и др.), с които да се децентрализира системата. Те ще намалят търсенето на енергия от големи източници и ще осигурят относителна (като начало) независимост на голям брой потребители. Накрая – чрез необходимостта от инсталиране и поддръжка – ще се осигурят и работни места, вкл. за част от работещите в ТЕЦ и мините, които се очаква да бъдат съкратени.

Като цяло развитието на ВЕИ и развитието на т.нар. „смарт грид“ мрежи и инфраструктура биха могли да осигурят много повече работни места от сега заетите във въгледобива и въглищната енергетика, като резултат от развитието на производството на отделни компоненти или цели модули за тази инфраструктура. „Смарт грид“ технологиите са част от процеса на „икономиката на знанието“ и бързото ориентиране на България към този сектор ще даде определени предимства в средно- и дългосрочен план.