Членството на България в ЕС дава възможност за използване и прилагане на регулаторни инструменти като Споразумение за партньорство (СП) и оперативни програми (ОП) за даден програмен период. Тези документи прилагат европейските законодателство и изисквания към политиките във всички области/сектори, а след нотификация от Европейската Комисия (ЕК) те стават законодателна база за дейности, с които да се постигнат европейски цели, включително по отношение промените в климата.

Прегледът и анализът на документи за интегрирането на политики и мерки за реагиране на промени в климата в СП и ОП на България в настоящия програмен период 2014-2020 г. най-общо показват добри намерения в началото и недобра реализация на тези намерения при изпълнението на ОП (https://www.zelenizakoni.com/novini/operativnite-programi-v-blgariya-nyamat-realni-merki-za-klimatichnite-promeni ). Поради увеличаващите се рискове и предизвикателства от промените в климата в глобални, европейски и национални мащаби, не можем да позволим досегашните практики да продължат и в следващия програмен период. За изпълнение на общата цел на ЕС за намаляване на емисиите парникови газове с най-малко 55% до 2030 г., в бюджета на Съюза през новия програмен период 2021–2027 г. се предвижда до 30% от средствата по всички ОП да се изразходват за мерки, осигуряващи адекватно реагиране на промени в климата. Изпълнението на това изискване в новите програмни документи на България ще бъде голямо предизвикателство при разработването им, но само то ще гарантира действителна интеграция на политики за реагиране на промени в климата във всички сфери у нас.