В началото на мандата си на 01.12.2019 г. настоящата Европейска комисия (ЕК) обяви намерение за, и след 10 дни представи в Европейския парламент рамката на Европейска Зелена сделка/пакт – „нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне ЕС в справедливо и проспериращо общество, с модерна, ресурсно ефективна и конкурентна икономика, без нетни емисии на парникови газове към 2050 г. (https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_en). Една от следващите стъпки за конкретизиране на Европейската Зелена сделка бе предложението за първия европейски „Закон за климата“ – акт, който „да гарантира, че всички политики на ЕС допринасят за постигането на тази цел и всички сектори на икономиката и обществото ще имат своята роля.“ (https://ec.europa.eu/clima/policies/eu-climate-action/law_bg ).

За постигане на целта за климатична неутралност към 2050 г., ЕК предложи междинни общи за Съюза цели, като намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. с поне 55% в сравнение с нивата на тези емисии през 1990 г. Подходът на сегашната ЕК за интегриране и комплексно решаване на свързани с промени в климата проблеми силно се различава от предишните. За България това означава, че вместо пасивно следване/транспониране на новоприето европейско законодателство или искания за отлагане (дерогация) на прилагането им у нас, страната ни ще трябва да е активна още при обсъждане на съответните актове. При това, ако се използват в максимална степен възможностите, които тези актове предлагат, може и да печелим от прилагането им. Членството ни в ЕС трябва да се свързва с практически принос за изпълнение общите цели на Съюза, а не само с ползването на средства от европейските фондове и програми.