● Един повтарящ се извод в анализи на инициативата „Зелени закони“ през 2020 г. е, че в България политиката за реагиране на промени в климата не е в дневния ред на обществото.

● Данни от наблюденията и резултати от изследвания свидетелстват за все повече неблагоприятни ефекти и увеличаващи се рискове от тези промени у нас.

Десетки граждани се събраха в сряда в София преди заседанието на Министерски съвет, за да поискат опазване на най-големия комплекс от дюни в България - Камчийски пясъци и защита на незастроените кътчета по българското Черноморие. Протестът бе организиран от Коалицията “За да остане природа в България” и инициативата “Зелени закони”, след като стана ясно, че Министерството на околната среда е премахнало забраните за застрояване на конкретни имоти чрез незаконна подмяна на документи.

Експертите на "Зелени закони" разработиха подробен анализ на казуса (виж тук), който нашумя през декември 2020г.

В сряда преди заседанието на Министерски съвет, ще се състои протест за опазването на българското Черноморие, и по-конкретно на най-големия комплекс дюни - Камчийски пясъци. Още обявяването на протеста накара правителството да се размърда. Окончателното решение обаче е далеч и зависи от активността на гражданите по казуса. 

Коалиция “За да остане природа в България” и инициативата “Зелени закони” организират протест в защита на Камчийски пясъци. По незаконен начин Министерството на околната среда и водите премахна изричната забрана за застрояване на най-големия комплекс дюни в България. След като разкрихме, че това се е случило със скандална подмяна на документ, публикуван за обществено обсъждане, министър Емил Димитров обеща проверка и отмяна на заповедта. Минаха две седмици, в които не се случи нищо. Явно целта е обществото да забрави.

Множество проблеми в последните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) откриха анализите на "Зелени закони". От една страна, става въпрос за вероятна наказателна процедура за нарушения на европейската директива за пречистването на градските отпадъчни води.

През миналата седмица парламентът прие закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Той беше последен шанс да се премахнат текстове в действащият закон, които нарушават Орхуската конвенция, заради което България е заплашена с безпрецедентно за държава членка на ЕС отнемане на правата по Конвенцията през 2021г. Тази заплаха е заради седемгодишен отказ на правителствата на България да отстранят от ЗУТ текстове ограничаващи достъпа до правосъдие на гражданите.

Промените в ЗУТ и пречистването на водите според "Зелени закони" ще доведат до:

• Месец и половина след консултациите, МС не дава информация кои предложения са приети и кои - отхвърлени. В същото време текат преговори с Европейската комисия върху неясно какъв текст;
• Липсата на прозрачност позволява на правителството да прави "в движение" промени в Плана за възстановяване и устойчивост, за които не се знае как са обосновани и какви цели преследват;

Инициативата “Зелени закони” призовава депутатите от Комисията по земеделие и храни към Народното събрание да отхвърлят законопроекта на г-н Александър Николаев Сабанов (ВМРО) за изменение и допълнение на Закона за пчеларството с вх.№154-04-26 , с който се изменя чл.

Коалиция “За да остане природа в България” и Инициативата “Зелени закони” изпратиха в понеделник писмо до министър-председателя Бойко Борисов с искане да бъде възстановена законността на Камчийски пясъци, най-големият комплекс от дюни в България, с площ над 4000 декара.

Тази седмица в Държавен вестник е обнародвана заповедта за обявяване на защитена зона “Камчия”. Заповедта, която е окончателна и не подлежи на обжалване, не съдържа изрична забрана за застрояване на имотите от най-големия комплекс дюни, заменени по времето на правителството на Сергей Станишев в рамките на скандалните заменки в стил “кон за кокошка”. Начинът, по който тази забрана е отпаднала, е изключително скандален. Това става чрез незаконна и тайна подмяна на файл, представен на обществено обсъждане.

Правителството "Борисов-3" имаше четири години да се погрижи за българската природа. Дали го направи, или не - преценката е на всеки избирател.

Сезонната паша на домашни животни се субсидира само в националните паркове, не и извън тях в подходящите за това местообитания;

Националните паркове са създадени за опазване на ценна природа и туризъм. Субсидирането на пашата в тях трябва да се случва, само ако не вреди на природата, въпреки че туристите се радват на домашните животни пасящи около пътеките;

Какво да очакваме в енергетиката на България през 2021г.? Ставащият все по-невъзможен парадокс – едновременно да запазим сегашната енергетика и да вземаме пари от ЕС за бъдещата такава, все пак може да се пропука сериозно и да станем свидетели на сигнали за необратимо и смислено присъединяване към общоевропейския „Зелен преход“, ако се случат няколко неща:

Граждани, сред които и представител на “Зелени закони”, участваха в понеделник в среща в Министерството на околната среда и водите и поискаха да спре застрояването край Синеморец. 

Подробности за казуса ще бъдат обявени днес на живо онлайн събитие.

Нито зимата, нито пандемията спират застрояването на едни от последните диви кътчета по Черноморието. Единствените, които можем да спрем застрояването на места като Синеморец, сме ние гражданите.

Тази пролет над 1100 души казахме, че не искаме крайбрежието на община Царево да се застроява повече. Спряха проекта за устройствен план, но строежите започнаха. Звучи ли ви познато? Иракли, Арапя, Алепу... Какво още ще загубим?

● Политиката за реагиране на промени в климата продължава да е обект на внимание в международен и европейски план, но не така е в България.

● „Хоризонталният“ характер на тази политика налага осъществяването й едновременно в различните сектори на икономиката, като националното законодателство трябва по специфичен начин да урежда секторни и междусекторни отношения. Точно това е сериозен проблем на сегашното българско законодателство, касаещо климатичната политика.