Приемане на енергийна стратегия
С напредването на времето (можем да кажем – със загубата на ценно за вземане на важни решения време) България все повече изостава от европейските процеси на развитие на енергийния сектор. За да не стане това изоставане необратимо и страната ни да остане за пореден път в ариегарда на – и встрани от – събитията, е необходимо спешно да започне процесът на разработка на нов стратегически документ за развитие на сектора. Сега действащият документ е отживелица, преписана в голямата си част от подготвяната от 2007/08 г. стратегия. Разписана е за всички вкусове. На теория покрива всички изисквания на ЕС: за енергийната сигурност, за климата, за ВЕИ и енергийната ефективност, за либерализация на пазара. На практика – промоция на стари идеи и проекти, ниски цели за ВЕИ и енергийна ефективност, общи приказки за пазар, емисии, околна среда. Разделението на периоди (2010 – 2013 и до 2020 г.) помага да установим, че почти нищо съществено от заложените мерки до 2013 г. не е изпълнено.
Програмата на сегашното правителство за сектор „Енергетика“ носи всички слабости на стратегията, като основната е „всеядността“ и желанието да бъдат задоволени почти всички интереси, без да се следва ясна стратегическа цел.
Голяма стъпка назад представлява подготвеният по времето на правителството на БСП-ДПС („кабинета Орешарски“) проект за стратегия, който би ни върнал с десетилетия назад. Отказът на сегашното правителство да подкрепи този текст е добър сигнал.
Цел: Днес е необходима нова енергийна стратегия за поне 20 – 25 г. напред (до 2035 – 2040 г.) с хоризонт на някои стратегически цели и след това. Основната задача на тази стратегия е да подготви сектора и да стартира прехода към пост-въглеродна и пост-ядрена енергетика.
На вниманието на политици, експерти и гражданството поставяме три начални въпроса:
1. Защо е необходимо спешното изработване на качествено нова стратегия за енергийния сектор на България?
2. Какви визии предлагат институциите, бизнесът и гражданският сектор?
3. Може ли България да надскочи досегашната „енергийна матрица“ и да спечели от един пионерски подход към пост-въглеродна енергетика?
За изработването на такава стратегия ние предлагаме:
1. Разработването й да бъде възложено чрез обществена поръчка на външен колектив.
2. Да се използват реалистични модели за развитието на страната, производството и консумацията на енергия в съответствие с основните насоки и принципи на най-новите европейски енергийни документи и политики за ВЕИ, енергийна ефективност и промените в климата.
3. При разрабтоването на алтернативите да се анализират само тези, които водят до повишаване ефективността на сектора и разделянето растежа на БВП от растежа на консумацията на енергия (електроенергия, топлоенергия, газ и т.н.). Не е препоръчително да се използват сценарии тип „бизнес-както-обикновено“.
4. Стратегията да предложи интегрирани модели за развитие на сектора, без да дава превес на електроенергията, а да използва максимално възможностите, които дават местните възобновяеми ресурси.
5. Стратегията трябва да залага на ясни средно- и дългосрочни приоритети. За България това са смяната на въглеродната икономика и въглерод-базираната и ядрена енергетика с пост-въглеродна икономика и енергетика.
6. Трябва да има ясно разписани срокове (в рамките на периода до 2030 – 2040 г.) за окончателно изваждане от употреба на мощности на въглища, ядрено гориво, газ. Необходима е сериозна обосновка за онези от тях, които се очаква да останат след това.
7. Необходимо е да се предвиди въвеждането и развитието на регионални енергийни пазари. Създаването на национална електроенергийна борса може да бъде само кратък междинен етап към създаването на регионална борса за електроенергия в ЮИЕ.
8. Необходимо е да се разпишат ясно правата и задълженията на всички участници в енергийния пазар (като идеи и принципи), за да се постигне целта за пост-въглеродна енергетика до 2050 г. Това изисква информация за синергията с икономиката (промишленост, земеделие, услуги).
9. Необходима е тясна интеграция на Стратегията със стратегическите документи за развитието на транспортния сектор, чиято цел също трябва да бъде преминаване към пост-въглероден транспорт.
10. Не може да има пост-въглеродна енергетика, ако икономиката ще залага на отхвърлени от развития свят мръсни и енергоемки производства с ниска добавена стойност и слабообразовани и нискоквалифицирани работници. Затова новата енергийна стратегия не може да се развива сама за себе си и изисква национален консенсус за обща социална-икономическа реформа, включваща всички производствени и „непроизводствени“ (образование, наука, здравеопазване) сектори. Но дори преди наличието на такъв консенсус, една нова стратегия, ориентирана към модерните „умни“ технологии, пазара, знанието, уменията и равнопоставеността на всички участници, може да бъде силен импулс за неговото постигане.
България има нужда от енергийна стратегия, която работи за обществения интерес, а не обслужва лобита. Стратегия за България в Европа, не за реализиране на нечии геополитически интереси на Балканите. Стратегия, която мачка корупцията, а не гледа на държавата като на дойна крава. Стратегия, ориентирана към днешния ден и към бъдещето, а не поддържаща статуквото от 70-те и 80-те години на 20 век.
Коментари
Правилно ли разбирам, че в съдържанието на тази стратегия до 2035 г. предлагаш приоритетите, които обсъждаме тук? Или тук говорим само за нуждата от Стратегия, не за съдържанието й?
- Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Въпросът ми беше по критиката ти за стратегията до 2020 г- че е "за всички вкусове" и без постигнати до 2013 г. резултати. Ясно, че няма как да направим стратегия с коментарите тук. Та затова - как основните недостатъци на досегашната стратегия да се избегнат при следващата.
- Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
В общестеното пространство се насажда неправилна представа за ролята на ВЕИ в нашия живот. Преди всичко , искам да отбележа ниската информираност на хората относно възможността, на базата на на нашите природни ресурси , да изградим енергийна система , която може да ни гарантира истинска Национална независимост. За съжаление отсъства разбирането у хората , че за успешно и бързо внедряване на ВЕИ в нашия живот са нужни фундаментални промени . Характера на слънчевата енергия и другите ВЕИ енергоносители диктува строителството на малки енерго независими селища , ЕНС , което означава енергийната система да се преобразува в система от локален тип. Размера на локалните енергийни инсталации трябва да дава възможност на жителите на селището да превърнат добива на ток и топлина от локалната енергийна инсталация в свой поминък и в допълнение да развият и допълнителни дейности за производство на храни и вода . Така поминъка на хората се осигурява от локалната напълно ВЕИ инсталация за производство на ток и топлина , производството на храни и вода , което е фундаментална промяна. Жителите на ЕНС се превръщат в колективни собственици на средства за производство , а това по същество е фундаментална промяна. Но само в тези области , във всичко останало остават правилата на икономическата игра която играем днес. Увлечението по покривни инсталации , инсталации за задоволяване на нуждите от ток и топлина на малки средни и големи предприятия е неправилна посока , загуба на време. Така хората ще се лишат от благото слънчев потенциал на България за най-малко 20 години , нужни са първоначални инвестиционни капитали , повече от половината народ прекрачи границата на бедността . Изхода е в колективни действия , но само след въвеждане на законови промени и промени в Конституцията. И сега подхождаме към най-болезнената част на един сценарии в които ВЕИ става поминък на 4 до 6 милиона българи. Казаното означава , че прехода ще се извърши от народа с логистичната подкрепа на държавата , за което е нужно властта да премине в ръцете на народа най-накрая . За да стане изложението малко по-конкретно вижте моят сайт bulgaria4.com , поставяйте адреса в адресната лента
- Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара