България няма ясно формулирани национални приоритети за развитие, отразяващи специфичните нужди и интереси, които да са и консенсусно приети, и да осигуряват изпълнение на всички международни и европейски задължения на страната. Липсва и национална политика за реагиране на промени в климата. Законът за ограничаване изменението на климата от 2014 г. (ЗОИК, http://www.parliament.bg/bg/laws/ID/14595) урежда предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове, докато, например, на мерки за повишаване на енергийната ефективност и за адаптирането към случващите се промени в климата е отделено много малко внимание (основно - само в Чл. 9 от общо 83 члена в този Закон). От приемането си досега ЗОИК е променян главно за да отразява/транспонира съответни Директиви и регламенти на Европейския съюз (ЕС), като промените са най-вече по отношение изпълнението на задълженията на страната по европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Безспорно привеждането в съответствие на националното с европейското законодателство е необходимо, но предвид на все по-неблагоприятните ефекти от промени в климата у нас – основно свързани с екстремни прояви на времето, това е крайно недостатъчно. Крачка напред в това отношение бе изготвянето на Националната стратегия и Плана за действие за адаптация към изменението на климата, приети от МС на 23.10.2019 г., но наличието им е също недостатъчно условие за реално осъществяване на политика за реагиране на промени в климата.

За изпълнение на поетите от ЕС като цяло задължения по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и съгласно Парижкото споразумение от 2015 г., България трябваше вече да е формулирала своя специфична - отчитайки конкретните условия на страната, национална климатична политика. Към днешна дата практически това не се е случило, въпреки наблюдаваните негативни ефекти от затоплящия се и все по-засушлив климат у нас. Същевременно се задълбочават съществуващите проблеми не толкова и само от самите ефекти на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на необходимостта да се провежда последователна климатична политика. За да не се загуби още ценно време, сега е моментът за разработване на нов тип законодателен акт, отчитащ комплексния и хоризонтален характер на климатичната политика и регламентиращ осъществяването й съобразно специфичните условия в страната понастоящем и в близко бъдеще.