Приоритети

България е страна с изключителни природни и климатични дадености, със запазили се относително чисти селски райони и със следните ресурси: плодородни земи, разнообразни географски характеристики и все още наличен човешки ресурс. Тези дадености осигуряват и предоставят възможност да се развиват 3 основни икономически приоритета – земеделие, туризъм, високи технологии и иновации.

Национални приоритети за развитие на селските райони в България (в допълнение с приоритетите на ЕС):

Националните особености на икономиката на България, и тенденциите в селските райони на страната в периода 2007-2013 година, са такива, че изискват спешни усилия за нормализиране на социално-икономическото състояние на селските райони на страната, и поставянето им на пътя на устойчивото развитие. Считаме, че изграждането на силно и конкурентно земеделие е необходимо и може да се изгради върху 3 стълба:

1) „Зелено“ земеделие и стимулиране на малки до средни земеделски структури с оглед съхраняване на най-ценният ресурс в селските райони - човешкият;

2) Съхраняване и развиване на конкурентни подотрасли чрез спецификата на регионите като култури, методи за отглеждане, земеделски практики и традиции, даващи висока добавена стойност, малки бутикови производства насочени в най-високия ценови клас. Инвестиции в преработвателни и съпътстващи дейности на микро и МСП насърчаващи развитието на зелена икономика и иновации, както и разнообразяване на неземеделски дейности на микро и МСП;

3.) Повишаване качеството на живот в селските райони чрез подобряване достъп до публични услуги.

Изграждането на тези три фундамента би позволили на селските райони в България да се отърсят от задълбочаващата се стагнация, в която се намират. България има ресурс и потенциал да постигне заложените 5 основни цели в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен устойчив и приобщаващ растеж: заетост, научноизследователската и развойна дейност; климат/енергетиката; образование; социално приобщаване и намаляване на бедността.

Какво следва да се направи за да се постигне това?

Основният инструмент, който България прилага в областта на развитие на селските райони e Общата Селскостопанска Политика с нейните 2 инструмента, така наречените Първи и Втори стълб на ОСП. С известна доза нежелание си признаваме, и че с това се изчерпва инструментариума за развитие на тези райони в страната от гледна точка на политика и обезпеченост с финансови инструменти на национално ниво.

До настоящият момент всички усилия на управляващите политически сили и коалиции страната са били хаотични и непоследователни. Дори след приемането на страната в ЕС и задължението на страната да съблюдава и прилага основополагащи принципи и политики на общността са водени по-скоро от формални мотиви и съображения, отколкото от ясно продиктувани приоритети, цели и инструменти за постигане на заложените критерии.

В НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ:БЪЛГАРИЯ 2020, която е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. е записано , че „Основните предизвикателства пред възможностите за устойчив растеж са свързани със съществени структурни проблеми, като застаряването на работната сила, приспособяването на образованието и професионалното обучение към изискванията на пазара на труда (по специално уменията, свързани с новите технологии), изоставането в областта на науката и иновациите, доизграждането и развитието на инфраструктурата, балансирано развитие на всички райони на страната и ефективното функциониране на публичните институции в услуга на гражданите и бизнеса.” Преодоляването на тези проблеми изисква, както бързи и неотложни мерки за смекчаването на тези процеси, така и за обръщането на тенденциите, като това може да стане единствено и само чрез облекчаване на пазарния достъп на малките и средни производители, създаване на гъвкави мерки, стимулиращи осъществяването от тях на легална и законосъобразна дейност, и трябва да се случи едновременно с налагането на превантивен контрол, както по условията, така и на местата за търговия. Необходимо е да се изградят места за пазари за земеделски стопани в големите градски центрове. Наличието на тези пазарни средища трябва да се осъществява с помощта и подкрепата на местната власт, в партньорство с фермерски организации, Българска агенция за безопасност на храните, НАП и др. заинтересовани страни. Изграждането на подобни пазари ще отговори на приоритетите на НПР: България 2020  за „осигуряване на хранителната сигурност, развитие и поддържане на капацитет за производство на първични земеделски продукти за осигуряване на достатъчно количество храни за изхранване на населението, както и осигуряване на безопасност на храните по цялата верига на тяхното производство и предлагане”.

Изграждането на „ОТКРИТА” администрация, ангажирана в съдействие и подкрепа към усилията и търсето на решения за проблемите на малките и средни прозиводители гарантира няколко сигурни ефекта:

• Нови „ЗЕЛЕНИ” работни места – увеличен брой новорегистрирани (легални) малки стопанства, които освен производство на първична продукция да могат и да осъществяват преработка на земеделски продукти. По този начин се постига локалана хранителна сигурност, осигуряване на чиста и безопасна храна (къси връзки –личен контакт) и не на последно място подкрепяме родната икономика;
• Насърчаване на конкуренцията и обединението на малките и средни производители – насищането на местните пазари с легални производители ще увеличи силно конкуренцията между тях, което ще ги насърчи да бъдат креативни и активни в разработването на нови продукти, форми на производство и реализация, снижаване на разходите за производство и разпространение, иновации. Насищането на локалните пазари ще позволи да се отправи поглед към по-широк достъп до потребители на регионално и национално ниво, най-активните ще бъдат стимулиране и към излизане на международни пазари познаващи качеството на традиционните български продукти (бутикови количества) насочени към най-високия пазарен сегмент.
• Къси междусекторни вериги – легализирането на производители и преработватели ще даде възможност да се реализират висококачествени български продукти чрез насърчаване на потреблението в сектора на туризъм и съпътстващите дейности – ресторантьорство, винарски дегустации, спа и др. услуги. Достигането на малките и средни производители до този пазарен сегмент ще позволи да се изгради тясно взаимодействие между локални участници от различни сектори много по-слабо зависими от пазрните колебания на цените. От друга страна сектор услуги ще получи висококачествен продук – свежест, автентичност, спестени въглеродни емисии от транспорт на храни, намалени разходи за мита и данъци и не на последно място подкрепа за родната икономика. Ползите от скъсяването на хранителната система са разнообразни и варират от социални, културни, етични, икономически и екологични (Council of the European Union, 2013 “Family farming – prospects in the context of globalization”, 12786/13 agri 516).
• „Зелено” земеделие или земеделие максимално щадящо и подкрепящо околната среда – считаме, че малките ферми  са естествени пазители на природните ресурси, съхраняват както активните земеделски практики, така и единственият ресур с който работят и притежават;
• Подобряване на инфраструктурата и защитата на земеделската собственост и продукция, както и по-доброто опазване на природните ресурси ще даде смисъл за усилията на хиляди трудещи се стопани и фермери и гарнатиране на неприкосновеността на частната собственост.
• Подобряването на достъпа до публични услуги е необходимо условие за задържане и овладяване на миграцията от малките към големите населени места. За да се случи това е необходимо да се използва наличния административен капацитет за създаване на електронни услуги приоритетно в най-отдалечените от общинска администрация центрове, създаване на „нулева” административна тежест за желаещите да се заселят в тези райони или да развиват бизнес в тях или живеещите там. Необходимо е държавата съвместно с общинските власти да осигурят целеви програми и инструменти за осигуряване на адекватна и бърза базова публична достъпност.