Хронология на дългогодишната битка срещу феодалния модел в българските гори

Законови поправки на ГЕРБ и ДПС от 4 април т.г., които се очаква да бъдат разгледани от депутатите още тази седмица, задават опасна тенденция за унищжаването на българската природа и малкия бизнес, като резултат от възстановяващата се политическа сила на двете партии в условията на парламентарна криза и демотивация на българските граждани да участват на изборите.

На 22 февруари 2024 г. в 17:32 ч. Ивайло Мирчев внася в деловодството на Народното събрание предложения за изменения на приетия на първо четене, въпреки обществени критики, Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП). Документът е подписан единствено от самия него, никой друг от останалите шест вносители на първия вариант на законопроекта не е приподписал тези предложения.

На  22 април гражданската инициатива „Зелени закони“ заедно с общинските съветници Цветелина Симеонова-Заркин и Марта Георгиева Ви кани на първа от поредица срещи, в които всички заинтересовани институции и граждани да разгледаме досегашните предложения за решения за Витоша и да достигнем до общ път за осигуряване на достъп на гражданите заедно с опазването на природата на защитените територии в планината.

На дебата за Черноморието на 29 март 2024 г. се събрахме представители на организаторите – Вера Стаевска и Тома Белев от природозащитната инициатива „Зелени закони“, народният представител Даниела Божинова („Зелено движение“), Люба Батембергска и Огнян Стоянов от гражданската група „Да спасим Карадере“, Борислав Борисов и Марта Георгиева от гражданската група „Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг“.

На 28 март 2024 г. Конституционният съд единодушно отхвърли искането на Висшия адвокатски съвет да обявявие за противконституционна разпоредбата от Закона за горите, забраняваща застрояването на заменените по време на тройната коалиция гори. 

Искането на ВаДС, становището на Зелени закони представено пред КС и други позиции можете да прочетете на следните линкове:

На 29 март 2024 г. за пореден път ще се срещнем с граждански активисти и политици, за да говорим за опазването на черноморското крайбрежие. След десетилетия протести за конкретни плажове, регламенти за къмпиране, предложения за законови промени срещу презастрояването, опити за създаване на защитени територии - както и за по-добър контрол за вече съществуващите защитени територии - какво е постигнато и какво предстои?

Представители на КТ „Подкрепа", Съюза на лесовъдите в България, Сдружение „БУЛПРОФОР", Асоциацията на парковете в България, Лесотехническия университет, Инициатива „Зелени закони" и Института за икономика и международни отношения подготвиха и изпратиха обща позиция, с която призоваха Народното събрание и Президентството да не допускат преобразуването на държавните горски предприятия в еднолични акционерни дружества.

От Инициатива „Зелени закони“ призоваваме Народното събрание да изземе водещата роля и да стартира публичен дебат по въпроса за бъдещето на държавните горски предприятия (ДП), поради мълчанието и тайните действия от страна на водещите по темата – министерства на земеделието (МЗХ), финансите (МФ) и икономиката (МИИ).

На 13 март в Костинброд се проведе обществено обсъждане на Екологичната оценка на Общия устройствен план на общината. Седмица преди това от инициатива „Зелени закони" се срещнахме със собственици на имоти и жители на Беледие хан и Богьовци (община Костинброд) по тяхна покана. Те са се организирали в инициативен комитет, който в серия от възражения и срещи с институции се възпротивява срещу плановете бивши пасища в землището на Богьовци да

Заедно с нашите приятели от гражданските групи за защита на Черноморието от застрояване „Да спасим Карадере" и „Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг"  – и за втори път заедно с народния представител Даниела Божинова – каним политици и всички, които обичат българския морски бряг, да поговорим за опазването му.

Датата е 29 март (петък), а мястото е в центъра на София - ул. „Г. С. Раковски" № 108, зала 3 на НФТС.

Независимо от анализите на Инициатива „Зелени закони“, както и множество разкрития на разследващи медии, незаконните сечи в България не са сред приоритетните проблеми на отговорните власти. Основание за такъв извод дава отговор на парламентарно питане от народния представител Васил Тодев от „Зелено движение” (ППДБ) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Утре е общественото обсъждане в Костинброд на Екологичната оценка на Общия устройствен план на общината.  А преди седмица от инициатива „Зелени закони" се срещнахме със собственици на имоти и жители на Беледие хан и Богьовци (община Костинброд) по тяхна покана. Те са се организирали в инициативен комитет, който в серия от възражения и срещи с институции се възпротивява срещу плановете бивши пасища в землището на Богьовци да бъдат урбанизирани заради фотоволтаичен парк.

Държавните гори, представляващи близо 70% от всички български гори, са изправени пред едно от най-големите опасности и предизвикателства за тяхното опазване и добросъвестно управление. Това е рискът от превръщането им в акционерни дружества (АД), което носи със себе си опасността от фалит, феодализация, приватизация или в най-добрия случай прекомерна сеч за постигане на основната икономическа цел пред всяко търговско дружество – печалбата.

Министърът на финансите в оставка Асен Василев внася днес в Министерски съвет (МС) доклад с проекто-решение, с което се предлага държавните горски предприятия да бъдат в крайна сметка преобразувани в акционерни дружества.

• След 32 промени на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, осигуряващ обхвата, устройството и управлението на морските плажове, все още  не може да се установи нито колко са плажовете в България, нито кой се грижи за тях.
• Държавата потвърди официално, че за над 1/4 от българските плажове има претенции за собственост от частни лица, търговски дружества и общини.
• Изпълнителната власт не знае колко са морските плажове и се лута между 320 ( Агенция по кадастър), 265 (Министерство на регионалното развитие) и 231 (Министерство на туризма).

С гордост и вълнение обявяваме, че инициативата „Зелени Закони" навършва 10 години.

Както вече посочихме в първата част от анализа, входът към долината на връх Мальовица, емблемата на българското планинарство и мека на обучителните и тренировъчни алпийски и ски лагери, се превръща в курортна зона с „атракциони“, място за платено паркиране… и все повече строежи. 

Показахме как дружеството Агросим ЕООД претендира за собственик на част от Национален парк Рила – като горските имоти вече са разделени в картите на парчета с формата на ски-писти и лифтове.

Инициатива „Зелени закони“ се включи в 10-то издание на Конференцията по демокрация във Варна този уикенд. Организаторите – Общественият център по околна среда и устойчиво развитие, арх. Калина Павлова и За Земята – бяха така любезни да ни предоставят възможност да обсъдим с местни граждани важни за тях кампании, както и да разменим контакти за бъдещи общи действия.

От няколко месеца из туристическите среди се носят притеснения „Нещо става на Мальовица”, „Разораха Меча поляна”, „Ковачки превзема Мальовица”.  Ето защо, решихме да проверим какво се случва, кой е инициатора и къде е държавата. Добре е, че народният представител Васил Тодев (ЗД) вече беше попитал министъра на околната среда и водите (МОСВ) и министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) какво се случва там и двете министерства бяха представили отговори и документи, които можете да прочетете на интернет страницата на Народното събрание: