Днес Комисията по енергетика ще обсъжда за първи път законопроект на Министерството на енергетиката за промени в закона за ВЕИ - ЗИД на ЗЕВИ, внесен на 13 май от Министерския съвет.

Дали ще успеем да опазим дюните по българското Черноморие е все още актуален въпрос, предвид мащабните инвестиционни намерения, схеми свързани с приватизация и заграждане на публично-държавна собственост, неспазване на закони и бетониране по нашето крайбрежие.  

Българското черноморско крайбрежие започва от нос Картал при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. Дължината му е 378 км, от които 200 км представляват плажна ивица. Но каква част от тях са дюни, какъв вид дюни и защо това е важно?

Потвърдени участници в дебата „Как да опазим Българското Черноморие” на 18 май са последният редовен министър-председател Кирил Петков (ПП „Продължаваме промяната") и министърът по околна среда в неговото правителство и вицепремиер по климатични политики Борислав Сандов (ПП „Зелено движение").  Двамата са и вносители на два проекта за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), чиито предложения ще представят – съответно проек

КАК ДА ОПАЗИМ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ

На 4 април, от Зелени закони изпратихме сигнал до Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно констатирани нередности с отразяването на дюните на плаж „Несебър – юг“.

Радостната новина е, че след направена проверка от Агенцията по геодезия, картография и кадастър ни уведомиха на 24 април, че констатираното от нас несъответствие е отстранено и картата е актуализирана.

Вчера в Стара Загора се проведе третата и последна информационна среща, организирана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) относно напредъка на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП)¹. Предишните две срещи бяха в Перник и Кюстендил.

Каваците - един от примерите как дюните не са държавни, въпреки конституцията и закона

 Дюните зад плажа „Каваците" през 2010 г. Фотография @Славян Петров.

Най-честите скандали с дюните, са всъщност за липсата им в специализираната кадастрална карта, в която държавата трябва да ги визуализира според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Ако дюните не са официално картирани, то няма как да се изисква концесионери и наематели на плажовете да ги пазят, както и да се отстоява статутът им на изключителна държавна собственост. Ако те не фигурират на хартия – скоро изчезват и от природата, като се превръщат в строеж, „преместваема“ плажна барака или изоран пясък за поставяне на шезлонги.

Зелени Закони се обърнахме към министъра на туризма с молба да инициира през пролетта на 2023 год. процедура за актуализиране на специализираната карта на дюните на плаж „Крапец – север“ за отразяване на типа на дюните в нея.

 Карта на дюните на "Каваци" от Института по океанология, съвпадаща с данните на ИБЕИ от юни 2022г.

От 2014 г. насам екипът "Зелени закони" правим преглед на предизборните програми на парламентарно представените партии и ги съпоставяме с техните действия след изборите. Днес искаме още преди да прочетем програмите да посочим

12 приоритета, които ще търсим в партийните програми:

1. Картиране на всички дюни в специализираната карта по ЗУЧК и изкупуването на най- важните от тях по ПОС и актуването им като държавна собственост. 

На 27 януари в последните си работни дни 48 Народно събрание прие промени в Закона за горите, в които в последния момент влязоха без дискусия и обосновка подаръци за ловни бизнеси и узаконяване на незаконна сеч. Въпреки искания за вето от политици и граждани от 28 януари насам, в деня на разпускане на парламента в Държавен вестник е финално обнародван и новият Закон за горите.

Изказваме съжаление, че екипът на президента Радев не обърна внимание на заплахите за българските гори и предупрежденията на експерти и граждани.

От "Зелени закони" подкрепяме искането за президентско вето от Александър Дунчев, горски експерт и депутат от "Продължаваме промяната". С последната дискусия на 26 януари 2023г. отпаднаха част от лобистките предложения за сеч и застрояване на гори без формалното им изключване от горския фонд, благодарение и на силната гражданска съпротива с над 500 становища.

На 25 януари 2023 г., се състоя семинар „Прилагане на устройствени планове. Нови по-ефективни нормативни, фискални и пазарно-ориентирани инструменти?” организиран от Софияплан и Съюза на урбанистите в България (СУБ) с цел да се започне дискусия за нормативната рамка на национално и общинско ниво за по-ефективно създаване, възстановяване и поддържане на публичната инфраструктура и общите блага в градовете ни. 

От Зелени Закони призоваваме гражданите да изпратят становище в защита на горите - още днес!

До

Комисия по земеделието, храните и горите

48_kzhg@parliament.bg

Настоящият доклад представя работата ни по основни теми на мониторинг и застъпничество за природозащитното законодателство в България, осъществена  от октомври 2019г до март 2022г. в рамките на проект "Граждани и експерти за прилагане на зелените закони".

Опазването от застрояване на Българското Черноморско крайбрежие - и в частност на дюните по него - е гореща кауза от няколко десетилетия. Това би трябвало да е и целта на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, както и на серия други закони и нормативни актове. За съжаление всяко лято ни изненадват новини за нови унищожени дюни… Прякото застрояване засега като че ли е задържано, но дюна по дюна бива тихо и кротко булдозерирана и само активното гражданско общество спира това.

• През 2022 година завърши „студената енергийна война“ на Путин срещу Европа. Започна горещата. България се оказа в ролята на „посредника“ от филма¹.
• Постното енергийно законодателство отново не даде енергийна свобода на гражданите и заплаши с провал Плана за възстановяване и устойчивост.

С писмо днес предложихме на Омбудсмана на Република България да подаде жалба за противоконституционност на промените в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) от 2022 г., с които се бетонира необжалваемостта на втора инстанция по някои екологични дела за поне 2 години. На практика мнозинството на „Продължаваме промяната" през 2022 г. утвърди поправката „ГЕРБ" от 2017 г., с която предходното управление заличи правото граждани да обжалват на 2-ра инстанция екооценки по големи правителствени проекти за строителство.