От „Зелени закони“  организираме работна среща на институции и експерти за необходимостта от нова енергийна стратегия на България. Дискусията ще се състои на 9 февруари (вторник) от 15.00 до 17.00 ч в „Есенс център“, ул. 6-ти септември № 37, гр. София.

Вчера, 02.02.2016 год. с огромно мнозинство от 592 гласа "ЗА" и само 52 гласа "ПРОТИВ", евродепутатите одобриха доклад за междинния преглед на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, в който се призовава за защита на Директивите за птиците и местообитанията. Докладът беше "доклад по собствена инициатива", водена от белгийския евродепутат Mark Demesmaeker.

Интегрирането на политиките по околна среда (ПОС) и на политиката по изменение на климата (ПИК) при използване на средствата от европейските фондове е един от основните въпроси по тема „климат“, които следим в „Зелени закони“ (ЗЗ). На последните заседания на МС за 2015 г. са разгледани и одобрени документи, които са от значение за работата у нас по този въпрос през настоящата и следващите години, и по-точно:

Годишната среща на върха по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (СОР21, 30 ноември – 12 декември 2015 г., Париж) безспорно бе най-значимото събитие през 2015 година по темата „климат“ в международен план, но има значение и за националните действия по темата. Срещата приключи с приемане на ново международно споразумение за действия след 2020 г., като за първи път в него се предвижда участие на всички близо 200 страни по тази Конвенция.

Законът за браншовите организации в земеделието се разработва без тяхното участие

На фотографията: защитен вид в НП Рила

Ключовото в най-широк смисъл международно събитие - годишната среща на върха по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (СОР21, 30 ноември – 11 декември 2015 г., Париж) навлезе във втората си седмица, в края на която ще знаем дали преговорите за ново, правно обвързващо международно споразумение за действия след изтичане през 2020 г. на договореното по Протокола от Киото са приключили успешно. 

През месеците октомври и ноември Народното събрание (НС) не е разглеждало законопроекти в сектор „Енергетика“ и не е гласувало такива. За двата месеца Комисията по енергетика в НС е имала само едно заседание, на което е разглеждала Закона за държавния бюджет в частта му за Министерството на енергетиката.

Министерството на енергетиката (МЕ) е пуснало за обсъждане проектите на четири наредби, три от които свързани с изискванията на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ).

На 16.12.2015 г. от 16.00 до 18.00 часа в зала Пеша Николова в Центъра за култура и дебат "Червената къща" ще се състои публичен дебат на тема "Политиките за промените в климата в България след COP21".

На дебата бяха поканени министрите, които имат отношение по изпълнение на политиките за изменениетона климата в България: министрите на околната среда и водите, земеделието и храните, енергетиката, икономиката, регионалното развитие и изп. директор на АУЕР.

Ако проследим практиката на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) в последните години, особено в нормотворческата дейност, последното нещо, което бихме си помислили е, че има проблем със статута на браншовите организации в земеделието. Последните имат широк достъп до работните групи и не само - вземат активно участие във всички инициативи на министерството, включително и PR такива, и често заявяват позиции по категоричен и дори неприличен за МЗХ начин, ако се наложи.

В последно време наблюдаваме засилен интерес на законодателя към възможността да бъдат въведени нови правила, регулиращи производството и търговията с храни. Двамата основни играчи в полето на потребителското здраве – Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и храните предприеха самостоятелни и смели инициативи насочени  към подобряване на регулаторната среда – къде в полза на потребителя, къде в полза на производителите.

Поглеждайки към отминалите избори за местна власт и някои безобразия, които през последните три месеца отново накараха природозащитници и обикновени граждани да излязат на улицата - например, разораване на залесени от доброволци площи в ПП Витоша без разрешение, но и без наказание, - инициативата "Зелени закони" продължава да се фокусира върху устойчивите политики за околна среда .

Фотограф: Stephane Mahe, Reuters

В четвъртък коалиция "За да остане природа в България" организира пореден протест в опит да се спасят останалите запазени територии в парковете Рила, Пирин и Витоша - повече тук

В началото на м. септември 2015 г. четирите национално признати работодателски организации1 публикуваха проектосписък с идеи за българската енергетика, претенциозно наречен „Пътната карта за неотложни промени в енергетиката“. Повод за появата на този списък беше очакването за повишаване цената на електроенергията за бизнеса от 01.07.2015 г., което беше „изместено“ под натиска на правителството за след 01.08.2015 г.

Преди няколко дни Европейската Комисия публикува предварителния доклад  от оценката на Директивите за дивите птици и местообитанията.

Мярка 4.2 - подкрепа за родните производители и преработватели – да, но дали за всички или отново само за избрани

Въпреки публичното говорене на институциите в подкрепа на малките и средни земеделски  производители, на практика наблюдаваме  точно обратното – отново предимство ще имат големите. 

Мярка 4.2 е ключова за преработвателния бизнес и прохождащия малък бизнес в отрасъл Земеделие.

С наближаване на годишната среща на върха по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата 21-ва конференция на страните (СОР21, 30 ноември - 11 декември, Париж) активността и на международно, и на европейско ниво се засилва.

Прилагаме Позиция на българската природозащитна общност по оценката на природозащитното законодателство на ЕС (Директива за птиците и Директива за местообитанията).

По искане на "Зелени закони“ във вторник, 10 ноември, се проведе среща на природозащитници с министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Темата на срещата беше обсъждане на позицията на страната в процеса на оценката на природозащитното законодателство на ЕС (Директива за птиците и Директива за местообитанията). Процесът на оценка е воден от Европейската комисия и се очаква да завърши през 2016 г.